Брюксел е последната надежда на местните за спасение от геноцида
Родни чиновници хвърлиха Крумовград в ръцете на канадските златотърсачи. Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) днес ще одобри инвестиционното предложение за изграждане на златна мина на площ от 850 декара на Ада тепе въпреки яростната съпротива на местните хора. "Стандарт" разполага с проекта за решение, изготвен от чиновници в отдела за Оценка на въздействието върху околната среда в МОСВ. В него се предвижда "Болкан Минерал анд Мейнинг" (БММ), дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Метал", да извади 15 млн. тона руда от хълма Ада тепе, от които ще добие 20 тона злато. Златотърсачите ще оставят след себе си 7,2 млн. тона токсични отпадъци в хвостохранилището. Цената за всичко това е концесионна такса между 1,44 и 4% от печалбата, която "Дънди" ще плаща всяка година.
"Изключително редки са случаите, в които ВЕЕС гласува нещо различно от предложеното от чиновниците. В съвета абсолютно мнозинство имат държавните служители, които по закон не могат да имат различно мнение от това на институциите, в които работят", обясни Андрей Ковачев от коалиция "За да остане природа в България". Той обвини екоминистерството, че се опитва да изолира природозащитните организации от участие в заседанието. В момента върви процедура по избор на нови представители на екологичните сдружения във ВЕЕС. Екоминистърът Нона Караджова трябва да издаде заповед за включването на новоизбраните членове във ВЕЕС, което едва ли ще се случи до днес.
Проекторешението на ВЕЕС се обявява срещу цианидната технология и препоръчва метод на флотация със също така токсичните ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати. В документа обаче не се посочват хилядите протести и възражения на жители на Крумовград, които се опасяват от необратимо замърсяване на природата. "Представените възражения срещу осъществяване на инвестиционното предложение не съдържат конкретни мотиви по законосъобразност", отсичат чиновниците.
"Местната общественост е категорично против отварянето на мината. Ще водим докрай битката за нашата природа, живот и здраве", обяви пред "Стандарт" Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". Тя предупреди, че жителите на Крумовград ще излязат на масови протести срещу златодобива и ще внесат подписки в Европейския парламент и Еврокомисията.
Пожалиха само костенурките
Единствено костенурките ще бъдат пожалени от златотърсачите. Няма милост обаче за хората, които живеят близо до рудника.
"Година преди началото на строителството да започне изнасяне на костенурки и пускането им обратно в природата на подходящи места, достатъчно отдалечени от мината." Това е единствената препоръка, която касае живите същества в проекторешението на ВЕЕС. В документа пише, че бъдещият рудник няма да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените животински видове - в зоните по НАТУРА "Източни Родопи" и "Крумовица". По данни на Българското дружество за защита на птиците само в района на река Крумовица са установени 136 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985 г). 64 вида от тях са от европейско природозащитно значение, като световно застрашени са два вида.
Без отговор са оставени страховете на местните хора от масираните взривове - два пъти седмично по 7 тона експлозив. "Близостта е опасна - 800 м по въздух е разстоянието от болницата и дома за стари хора. Ще взривяват направо в дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим", отбелязва Маргит Василева от "Живот за Крумовград".
Доскоро в сила беше наредба номер 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита, която забранява взривни работи на разстояние по-малко от 2000 м от жилищни площи. Под нейната защита попадаха 17 махали край Ада тепе: Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник. През май обаче наредбата е отменена и по силата на закона решението за отстоянията от взривовете се взима с Доклада за оценка на въздействието върху околната среда. "Дънди" твърди, че взривовете и вдигнатият прах от 700-те тона експлозиви годишно ще бъдат безопасни за всички населени места, близките ниви и пасища. Изключения са само махалите Чобанка 1 и 2, които се намират в подножието на Ада тепе. "Дружеството ще преговаря със собствениците на имотите в махалите с цел закупуването им заедно с находящите се в тях постройки", обещава БММ.
Суша мори Родопите
Според проекта на "Дънди" мината ще изземе за нуждите си еднократно 100 000 кубика вода. За работата на обогатителната фабрика ще отиват 2,9 млрд. литра годишно, 98 процента от които ще се връщат обратно в оборот. Според тях вододайната зона на реката има капацитет от 30 литра в секунда, а градчето използвало по 20 в пикови периоди.
"Дългосрочното добиване на вода в такива мащаби ще увеличи местната конкуренция за вода. В такъв полупустинен район, където голяма част от местното население зависи от земеделие и режимът на водата вече е факт през сухите месеци, можем да очакваме, че сериозните конфликти заради недостиг на вода ще бъдат утежнени", коментира американският хидроинженер д-р Робърт Моран.
Тежката суша вече налегна Крумовградско това лято. "В момента караме с водоноски вода в 7 населени места в общината", съобщи зам.-кметът Абидин Хаджимехмед. Река Крумовица, която при големи порои отнася мостове и достига дълбочина от 8 метра, сега прилича на локва.
Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед пък се тревожи, че заустваните в реката отпадни води от хвостохранилището може да отровят поречието на Крумовица с арсен и тежки метали, и настоява да се изгради пречиствателна станция. От БММ изразиха готовност при доказана нужда да изградят съоръжението.
Тютюнът и пчелите под заплаха
През 2005 г. една от най-големите световни компании за преработка на тютюн лично предупреди тогавашния премиер Сергей Станишев и неговите министри, че ще спре изкупуването на тютюна от Крумовградско, ако златното находище почне да се разработва, припомня зам.-кметът Абидин Хаджимехмед.
В същото време канадските златотърсачи уверяват, че разработването на находището няма да застраши нивите и пасищата около Ада тепе, няма да пострадат земеделието и тютюнопроизводството.
Земеделците от района обаче се опасяват, че отнемането на вода ще затрудни поливането на зеленчуковите градини по поречието на Крумовица. Пчеларите също са против мината и обвиняват сондажите на БММ за масовия мор по насекомите в селата Сърнак, Скалак и Звънарка.
Спор за 1450 тона арсен
Няма опасност от отравяне на околната среда с арсен и тежки метали, твърди канадската компания. По време на експлоатацията се очаква да бъдат извадени от земните недра 1450 тона от силно отровния елемент. По-голямата част от съдържащите арсен минерали ще преминат в преработения златен концентрат. Останалата част ще отиде в хвоста, но ще бъде в неразтворима форма, посочва БММ. Еколозите обаче смятат, че част от арсена неизбежно ще се отдели при взривяването, смилането и флотацията на рудата. "Дънди" признава, че съдържанието на арсен и някои тежки метали в минните отпадъци ще превиши предохранителните концентрации за почви съгласно българското законодателство.
Наемат 230 миньори
Заради златото канадците не скъпят обещанията си за Крумовград. Между 120 и 130 милиона долара инвестиции ще се излеят в града, казва директорът на БММ Алекс Нестор. Рудникът ще даде работа на 230 души, повечето от които местни хора. Според БММ със сигурност заплащането там бъде по-голямо от средната за страната работна заплата. "Дънди" обещава да създаде общински фонд, с който да се финансират инфраструктурни проекти, а също и инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и средния бизнес, тютюнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството и биоземеделието. Нестор уверява, че компанията ще спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда. Тя е дала 2 млн. лв. за довършване на археологичните проучвания на Ада тепе, където са открити праисторически минни галерии от 1500 г. пр. Хр., а след това ще бъдат заделени средства и за създаване на Музей на открито в непосредствена близост до новия рудник.
БММ иска юзди за природозащитниците
Закон, който да ограничи безразборното обжалване на минни проекти от страна на екологичните организации, поиска тези дни шефът на БММ Алекс Нестор. Според него част от природозащитниците у нас се занимават само и единствено с рекет. Нестор допусна, че заради съдебни жалби отварянето на рудника на Ада тепе може да се забави с години. Оптимистичният вариант е да започнем експлоатация в края на 2013 г., но може да ни забавят и до 2016 г., допълни Нестор. Решението на кабинета за предоставяне на концесия на БММ се обжалва от община Крумовград, а следващото заседание е насрочено за февруари 2012 г. Днешното решение на ВЕЕС също може да бъде обжалвано в двуседмичен срок.
По света взимат до 50% концесионна такса
И в най-корумпираните страни концесионната такса е 50%, а у нас е между 1,44 и 4%, което е пладнешки обир, коментира евродепутатът Слави Бинев. Той е внесъл две питания до Европейската комисия срещу "престъпната", по неговите думи, дейност на "Дънди" в Челопеч и Крумовград. Изпратил е писма, описващи нарушенията, до акционерите на канадската компания, а също и до борсата в Торонто, на която фирмата се листва.
