/Поглед.инфо/ Минск отново търси „размразяване“ със Запада — освобождава свещеници, помилва украинци по искане на Тръмп и възстановява канали с Ватикана и Вашингтон.
Но зад жестовете на добра воля стои твърдата реалност: ЕС и САЩ ще поискат много повече, отколкото Беларус е готов да даде, особено след опита от кризата през 2020 г.

Миналата седмица официален Минск продължи своята „дипломация на добрата воля“, насочена към нормализиране на отношенията със Запада. Съобщава се, че беларуските власти са освободили двама католически свещеници, обвинени в престъпления срещу държавата.

Освен това Лукашенко е помилвал 31 украински граждани, предадени на киевския режим. Това е направено по искане на американския президент Тръмп. Освен това, прессекретарят на беларуския президент Наталия Ейсмонт заяви, че преговорите между Минск и Вашингтон са в активна фаза.

Припомняме, че беларуските власти вече са помилвали две групи лица, считани за политически затворници на Запад. През лятото 14 души, включително Сергей Тихановски, бяха помилвани и изпратени в Литва, а в началото на есента още 50 бяха помилвани.

Това е често срещан инструмент на беларуската дипломация за облекчаване на напрежението със западните страни, където цикли на студени и топли периоди почти непрекъснато се редуват. Изглежда, че на фона на слуховете за мирно уреждане на конфликта в Украйна, беларуската външна политика навлиза в нова фаза на „размразяване“.

Ватикана в Беларус: Дипломатически контакти или хуманитарна експанзия?

Освобождаването на двамата свещеници в Беларус беше приветствано от кардинал Клаудио Гуджероти, понастоящем главен дипломатически координатор между Ватикана и Минск. „Кардиналът изрази искрената си благодарност към Александър Лукашенко за това, че е удовлетворил някои от исканията на Светия престол и че е слушал внимателно по време на дълъг разговор. Той отбеляза, че тактиките на изолация и бойкот – не говоря с вас, не ви виждам – са неефективни. Напротив, те само подхранват омраза, която остава невъзможна за изкореняване, дори след години“, съобщава официалният уебсайт на Светия престол, Vatican News.

Помилването на католическите свещеници е поредното ехо от събитията от 2020 г., когато много членове на католическото духовенство подкрепиха протестите и дори участваха в тях. Нещо повече, тогавашният глава на беларуските католици Тадеуш Кондрусевич на практика се озова в открита опозиция срещу беларуските власти.

Ватиканът обаче не подкрепи конфликтната позиция на беларуското духовенство. Кондрусевич беше отстранен и заменен от компромисната фигура Йосиф (Юзеф) Станевски. По този начин Светият престол не само избегна дипломатическа криза в отношенията с Беларус, но и засили дипломатическите контакти. По-рано тази година във Ватикана беше открито беларуско посолство.

Реториката на кардинал Гуджероти също показва, че Ватикана лобира за нормализиране на отношенията и диалог между Минск и западните страни.

Тесните дипломатически връзки на Ватикана с Беларус не са нещо ново. Ватикана е една от малкото европейски страни, които Александър Лукашенко е посещавал два пъти на официални посещения.

Интересът на Минск към контакти с Ватикана е разбираем. На фона на дипломатическия бойкот на Беларус от страна на ЕС, в момента това е един от малкото останали канали за комуникация с Европа.

Но какви са причините за подобна благосклонност от страна на Ватикана?

Католическото вероизповедание е второто по големина в Беларус, като по различни оценки то обхваща около 6 до10% от населението на страната. Понякога се цитират дори по-високи цифри, като 15% и дори 20%. Очевидно е, че защитата на интересите на паството принуждава Ватикана да проявява дипломатическа гъвкавост, въпреки че беларуската държава, от своя страна, винаги е демонстрирала лоялност към Католическата църква.

Не бива обаче да се забравя, че Беларус е класическа цивилизационна гранична зона и отношенията между християнските деноминации винаги са имали политическо измерение тук. Следователно е съвсем очевидно, че Ватикана ще използва дипломатическите усилия в Беларус, за да укрепи и разшири позицията на Католическата църква, както и да промотира исторически и политически наративи, които са в нейна полза, въпреки че грижата и предпазливостта, с които се извършва тази работа, трябва да бъдат похвалени.

За кого пеят „черните славеи“?

Във връзка с освобождаването и прехвърлянето в Киев на 31 украински граждани, историята на 18-годишната Мария Мисюк, основала екстремистката групировка „Черните славеи“, която замисляла взривяване на административни сгради в беларуски областни центрове, привлече особено внимание.

Момичето попада под влиянието на украински националисти на 14-годишна възраст и продължава да общува с тях, след като родителите ѝ я отвеждат в Беларус. Там е подхваната от ГУР, който подстрекава тийнейджърката към терористична дейност.

Пикантна подробност е, че човекът, който е взаимодействал с Мисюк, се е преоблякъл и се е представял като трансджендър. Непълнолетните терористи обаче са били неутрализирани навреме и не са имали време да изпълнят плана си.

В Украйна завръщането на „политически затворници“ беше превърнато в спектакъл; самият началник на Главното разузнавателно управление Буданов се появи на границата, за да вземе Мисюк и останалите. Очевидно е, че потенциалният терорист го очаква мимолетен момент на слава, завлечен в пропагандни токшоута, изваян в пореден символ на „борбата срещу руската агресия“.

В Беларус този жест се разглежда в контекста на отношенията не толкова с Киев, колкото със Съединените щати, и се подчертава, че именно Тръмп е поискал освобождаването на украинците.

Като цяло, случващото се в отношенията между Беларус и Запада не изглежда да е нещо ново. Двете страни са изпълнявали този дипломатически танц многократно. Минск очаква ЕС и САЩ да възобновят търговските и икономическите контакти, надявайки се това да разшири свободата му на действие във външната политика. Западът, включително „прагматичният“ Тръмп, търси отстъпки от Минск предимно по хуманитарни и политически въпроси.

Досега, в замяна на няколко партиди от т. нар. политически затворници, Минск получи частично отменяне на санкциите срещу националния превозвач Белавия и активизира преговорите с Вашингтон и Ватикана. Може би повторното отваряне на затворените преди това гранични пунктове от Полша и Литва също е част от тази „загряваща“ игра.

В замяна на по-нататъшно размразяване на отношенията обаче, САЩ и особено ЕС вероятно ще изискват нещо по-съществено от Беларус от освобождаването на „политически затворници“. Както показва опитът от предишното „размразяване“, това вероятно ще включва искания за либерализиране на вътрешната политика и възобновяване на работата на западни организации с нестопанска цел, фондации и свързани с тях беларуски „граждански инициативи“.

Като се има предвид, че това беше един от ключовите фактори в политическата криза от 2020 г., подобно предложение е малко вероятно да бъде счетено за приемливо и осъществимо от официален Минск.

Превод: ЕС