Маркс и Енгелс не са предполагали, че комунизмът ще се изроди в кръвожаден езически култ
През 30-те Йосиф Висарионович разгръща тъмното си дело в нови посоки. Проведената "реконструкция" на Москва унищожава 426 паметници на културно-историческото наследство. Архитектурният курбан почва с перлата на православието - "Христос Спасител". Строена в продължение на цели 44 години през XIX-и век, исполинската църква е за вярващите в Русия същото, което е за юдеите Соломоновият храм. През 1931 г. Политбюро решава "Христа Спасителя" да отстъпи място на още по-гигантски Дворец на съветите. Носи се мълвата, че преди да натисне копчето, с което взривява православната светиня, Лазар Каганович казал:
„Задерём подол матушке России” /"Да разкъсаме дрехата на майка Русия"/.
През 30-те били срутени още Казанският събор на Червения площад, на чието място построили обществена тоалетна. Бутнали и Страстният манастир на Тверския булевард, където изникнал кино-театър "Русия", не пощадили и забележителните църкви от 17-и век - "Успение Богородично" и "Свети Николай".
Бившият питомник на Тифлиската духовна семинария Сталин дал всичко от себе си да изкорени християнството, а също и другите религии на поробените народи от СССР, но нали също бил тленен, на 5 март 1953 г. предал Богу дух. Балсамирали го и го сложили до мумията на Илич.
По този повод из Москва тръгнал следния виц:
Няколко дни подред пазачите на мавзолея намирали сутрин саркофага с Джугашвили изхвърлен навън. Мистерията ги озадачила и решили да сложат нощен караул край заспалите вождове. Часовият видял след полунощ как Илич се размърдал и почнал да мърмори: "Другари, колко пъти ще ви повтарям, че това е мавзолей, не е общежитие".
Малко след това наследникът му Никита Хрушчов изобличил култа към личността, осъдил извращаването на пътеводната ленинската линия и изобличил престъпленията на сталинизма. Възникнал и въпросът за светите мощи на Коба. През 1961 г. решили да го махнат от гробницата след като старата партийка и лагерна мъченица Дора Мазуркина разказала от трибуната на ХХII конгрес на КПСС за явилото й се насън видение.
По принцип пламенната
революционерка често си общувала с духа на великия Ленин,
от когото получавала инструкции какво да се прави, за да се построи комунизма. Та той й се явил, крайно недоволен, че до него лежи човекът, който е потъпкал ленинския идеал и не му давал мира.
Преди да опъне петалата, Джугашвили успял да сътвори
още една мумия - тази на Георги Димитров.
Веднага след като поема последния си дъх на 2 юли 1949 г. в 8,35 часа сутринта, "любимият вожд и учител на българския народ" пада в ръцете на проф. Борис Збарский - изначалният балсаматор на комунистически мумии.
Збарский го придружава в траурния влак, който вози величайшите тленни останки. В Киев и Букурещ трупът е свален, за да му се поклонят, след което пак го качват.
Междувременно в София Политбюро се събира извънредно в 20 часа, обявява национален траур и приема обръщение към българския народ, в което съобщава за тежката и неоценима загуба за партията и народа, понеже си е отишъл верният ученик на Ленин и Сталин. Решават траурният влак да бъде посрещнат на Централна гара и погребалната процесия да продължи до парламента. "Тялото на другаря Г. Димитров да бъде изложено в заседателната зала на Народното събрание, като за целта се махнат банките и се изравни пода на залата. Мавзолеят да бъде готов до 9 юли на обяд", решава Политбюро.
За място, където да се довърши балсамацията, е определена на новата Правителствена поликлиника. В решението е указано всичко - кой от коя страна да застане, какво да прави и че венецът от Сталин трябва да бъде най-отпред в процесията.
"Препоръчва се черно облекло, всички да имат траурна лента на ръката и тези, които имат ордени, да ги окачат", указват ръководителите на БКП. Приети са и първите мероприятия по овековечаване паметта на пламенни борец против фашизма и капитализма - Перник да бъде преименуван на Димитрово, Трети софийски район да стане Димитровски, да се изгради величествен паметник в столицата и да се учреди най-висшият държавен орден на негово име.
По искане на проф. Збарский е решено поклонението в парламента да се прекъсва за 10 минути на всеки два часа и да приключи сутринта на 10 юли.
Одобрен е и сценарият за церемонията по полагането на трупа във временния Мавзолей. Членовете на Политбюро внасят ковчега, звучи Интернационалът, в цялата страна се обявява 3-минутно мълчание, тържествена клетва дават младежите, жените и септемврийчетата. С удебелени букви в решението е записано:
"Биенето на църковни камбани се забранява".
Веднага след това е разпоредено да се проведе "траурна манифестация, която ще мине под знака на борческата готовност на софийските трудещи се да продължат великото дело на Г. Димитров, като минават с вдигнати юмруци, скандиране на лозунги, обещания и клетви пред великата памет на др. Г. Димитров". На оркестите е разпоредено да не свирят траурни песни, а бойни пролетарски маршове.
След неоезическата церемония трупът отново е в ръцете на проф. Збарский, на чието разпореждане е предоставен дворецът на прогонения цар - "Враня". Балсаматорът си спомня, че нямали вентилатори, било много горещо и се надишали с формалин. Превърнали го в свежа като краставичка Мумия за три месеца.
През това време на съветските специалисти не им давали дори джобни пари, но пък домакините се грижели нищо да не им липсва. Всеки ден им носели каси с вино и сливова ракия, която те не смогвали да изпият. Когато българското правителство поискало да плати масрафа, им отвърнали, че
"балсамацията е подарък от Съветското правителство",
пише в спомените си Збарский-младши.
На мумията на другаря Димитров се кланяхме 40 години. По болшевишки образец България преживя антихристиянски гонения, макар и в далеч по-малък мащаб. И у нас имаше гавра със светини - древният скален манастир Яйлата край Камен бряг бе превърнат в свинарник, а Куриловския манастир - в лудница. Бяха избити и осъдени стотици свещеници, а вероизповеданието беше затруднено. Същата горчива участ споходи и мюсюлманското духовенство.
Освен мумията в късния социализъм на Тодор Живков българското общество беше облъчено с бесноватите хрумвания на неговата щерка Людмила. Художествено-творческата интелигенция, която се държеше за нейната фуста, изпадна в умопомрачение по окултизма, Агни йога, Рьорих, Кашпировски, а по едно време почна да обожествява една петричка врачка, която си говореше с духовете на умрелите - Ванга.
Други учени се изживяваха като сатири и нимфи от свитата на Орфей, като за целта си съчиниха и цяла шарлатанска наука - тракологията.
В развъдник на магии, вещици и неоезически култове се превърна народната република, която официално изповядваше атеизма, научния социализъм и диалектическия материализъм, а всичко останало беше забранено. В която на християните не им се даваше да празнуват Великден, а мюсюлманите - Байрама.
Болшевишката лъжерелигия успя да инсталира още десетина мумии за поклонение на покръстените в комунизма братски народи. През 1924 г. е изложен в Мавзолей в Улан Батор основателят на Монголската народно-революционна партия Сухе Батор (1893—1923). Неговият наследник маршал Чойбалсан през 1952 г. също бил балсамиран и готов, но неговите приемници решили да не го подреждат до първия, също за да не става общежитие .
През 1953 г. на фараон бил направен и чешкият другар Клемент Готвалд, но неговата мумия почнала бързо да се разлага и били принудени след няколко години да го заровят в грешната земя.
През 1969 г. съветски учени балсамирали и виетнамския вожд Хо Ши Мин.
Затова пък китайските мумиепоклонници след кончината на Мао Дзе Дун не опрели до враждебна Москва за балсамацията, а разчитали на виетнамците, които вече натрупали опит с мумията на чичо Хо.
През 1985 г. на югозапад от нас - в Албания мумифицирали местния червен вожд - Енвер Ходжа, но пет години по-късно го закопали.
Същата участ споходила и анголския генсек Агустино Нето - положен в мавзолей през 1979 год, Ангола и погребан през 1992 г. Последните засега действащи мумии са на бащата и сина - Ким Ир Сен и Ким Чен Ир в Северна Корея.
Разбира се, нито Маркс, нито Енгелс са подсказали идеята за превръщането на комунистическото учение в организирана държавна лъжерелигия около мумия.
Болшевиките разгониха християнството и наложиха над една шеста от земята кръвожаден неоезически култ - превърнаха вожда на революцията във фараон, построиха му зикурат. заместиха Христос с Мумията.
"Казват, че на Павелецката гара в град Москва се намира любопитен музей — „траурният влак на В.И.Ленин“. Специалните погребални екипажи са известни много отдавна — да вземем дори подпалените кораби, с които вождовете на викингите се отправяли в последното си плаване. Още по-древен обичай е да се дават на починалия спътници — това са и теракотената армия на Цин Шихуан, и задушените слуги в шумерските гробници, и жените на индийските властелини, изкачващи се живи на погребалните клади.
Но нито един от владетелите на древността не е имал такова пищно, вече почти безкрайно погребение, като В.И.Ленин; никога досега толкова народи не са ставали изпращачи, а цялата страна — траурна машина на времето", пише Виктор Пелевин в есето "Зомбификация".
Вавилонският дворец на съветите
През 1931 г. болшевиките решили да вдигнат във въздуха "Христос Спасител", за да разчистят място. Било предвидено там да се построи здание, високо 420 метра. Голямата зала на т.нар. Дворец на съветите била предвидена за 20 хиляди души. Върху покрива трябвало да се извиси грамаданска статуя на Ленин, вдигнал дясна си ръка за боен пролетарски привет. Кумирът щял да тежи 6 000 тона и да стърчи на 100 метра в небето.
Строежа на капището се провалил - по време на войната, когато нацистите обкръжили Москва, та се наложило да вземат арматурата от основите на Двореца на съветите за изграждане на отбранителен вал. Години наред зеела огромна дупка, която се пълнела с вода в дъждовните сезони. По-късно Хрушчов го обърнал на обществена къпалня "Русия". Най-накрая храмът бе възстановен през 1995 - 2000 г. Светът го забеляза наново сега покрай пънк-молитвата на "Pussy Riot".
Хрумването на болшевиките за Двореца на съветите поразително напомня на Вавилонската кула. Издигнал я цар Нимрод, от прокълнатото семе на Хам, внука на Ной. Според "Битие" древните искали да стигнат небето, но Всемогъщия смесил езиците им и зидарите не могла да са разберат и градежът се разтурил.
Стълпотворението всъщност било главният храм на бог Вил-Мардук и на последния етаж имало негова възголемичка златна статуя. На святкащия идол жреците поднасяли ядене и пиене, извършвали тайни ритуали.
Вавилон е прокълнат заради блудството си - многобожничеството, жертвоприношенията, храмовата проституция, халдейските магьосничества и астрологически шарлатании. Астролозите и маговете използвали Вавилонската кула за лаборатория, а от върха ги гледала златната статуя на Вил-Мардук. Този зикурат от незапомнени времена бил съграждан и разрушаван, а бляскавият огромен истукан озарявал земята надлъж и нашир.
Блудницата вавилонска била най-омразният идол за старозаветните пророци, а също и за евангелистите.
Вил-Мардук бил едно от многото лица на Ваал, страховитият западно-семитски бог, в чиято угода финикийците, филистимяните и картагенците принасяли в жертва бебета - изпичали ги в огромни фурни, скрити в статуята на бога, под акомпанимента на музика и танци.
Вавилонците, а по-късно и комунистите искаха да завладеят небето. Във величествената си поема "Септември" Гео Милев умело е уловил този богоборчески копнеж на модерните революционери:
"Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!
- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:
ДОЛУ БОГ!
и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -
ДОЛУ БОГ!
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар".
Това е все същата стара мечта на сатаната. По този повод още пророк Исаия е казал:
"Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди
и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север. Ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
Но ти си свален в ада, вдън преизподнята. Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе:
тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им? Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, - ти си като тъпкан труп,
няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене".
Блудницата, великата люлка на цивилизацията и окото на света, след три хилядолетия господство, била покосена от персииците и от Александър Македонски. Днес са са останали само руини из пустините в Ирак. Съветският съюз просъществува едва 70 години, а мумията на вожда още "краси" Червения площад. Илич смяташе, че всяко религия, всяко боженце е труположство.
В епохата на комунизма милиони работници и селяни, комунистически интелигенти и
червени жреци извършваха труположството с Ленин-Тутанкамон.
Сега вече не знаем дали той е по-жив от всички живи или е само мъничко по-мъртъв...
Ние българската мумия си я погребахме още през лятото на 1990 г., а девет години по-късно беше взривено и капището, наречено мавзолей. Което ни дава право да възкликнем:
Братушки, ние ви дадохме светлината на православието - още при царете Борис и Симеон през IX-X век пратихме проповедници да ви напътят във вярата.
Втори път през XIV век запалихме у вас светилника, когато учениците на патриарх Евтимий Търновски дойдоха с ново Евангелие, разпръснаха заблудите на еретиците и ви разкриха тайните на Царството Божие.
А от Съветския съюз какво ни подарихте - Мумия и червена лъжерелигия, изискваща човешки жертвоприношения. С какво сме заслужили това?
Премахване на паметника на Георги Димитров в Перник
Снимка: "Градски вестник", Перник
