Два националистически блока имат шансове за следващия парламент, ако не се изпокарат
Напоследък почти всеки месец у нас се учредява нова националистическа партия. Последното бебе, изплакало на белия свят, е "Ние, българите" на бургаския депутат Стоян Иванов, бивш член на "Атака". Високата раждаемост е знак, че в патриотичния лагер върви трескава подготовка за предстоящите избори. Идеята на Иванов е да създаде широка коалиция за парламентарния вот и първата му работа бе да покани "Националният фронт за спасение на България" на Валери Симеонов.
Симеонов, който е собственик на телевизия СКАТ и незаобиколим фактор в Общинския съвет в Бургас, засега е категоричен, че партията му ще се яви самостоятелно. Въпреки това той засили взаимодействието си с проекта ГОРД на евродепутата Слави Бинев, като последните им съвместни прояви бяха двата паралелни протестни митинга срещу правителството - в София и в Бургас. Въпреки предпазливите изявления от двете страни засега НФСБ - ГОРД се очертава като първия националистически блок, който ще премери силите си в изборите за 42-ро народно събрание.
Двете формации отлично се допълват - компанията на Бинев е съсредоточена в столицата, но все още няма боеспособни структури в страната. Фронтът пък, обратно, е изградил силни по места подразделения, които се опират на телевизионните екипи на СКАТ, които силно застъпват проблемите с недоволството на хората от малките градове и селата, където софийските медии често не стигат. НФСБ спечели 84 205 гласа на президентските избори миналата есен с кандидатурата на тв публициста Стефан Солаков, и ако успее да удвои резултата си, прескачането на 4-процентовата бариера им е в кърпа вързано.
Като втора националистическа коалиция на хоризонта изгрява възможният съюз между "Атака" и ВМРО, чиято първа съвместна сбирка мина на 6 септември в Пловдив. Партиите на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов също изпробват ефективността и вероятността за безпроблемно сътрудничество с локални акции като протестите срещу "синята зона", а преди това - в подписката за референдум за АЕЦ "Козлодуй", която обаче бе доминирана от БСП.
Впечатление прави, че националистите все по-силно се фокусират върху местни и обществени проблеми, слагат акцент върху темите, които вълнуват малкия човек, и не се унасят толкова по теории на конспирациите.
Например Сидеров в последно време се обяви за нулева ставка по ДДС за лекарствата, хляба, книгите и бензина. Поиска и повишаване на минималната заплата до 1000 лв., а на минималната пенсия - до 500 лв. Предположението, че в разгара на кризата хората ще гласуват според джоба си, и избирателите, които прогресивно обедняват, биха подкрепили подобни щедри към тях платформи.
До официалния старт на предизборната кампания обаче има много вода да изтече и едва ли и най-проницателната врачка може отсега да предскаже в какъв формат и на колко писти ще се състезават българските националисти. Неяснотата идва най-вече от сблъсъка на ярки характери, който тече в сектора. Повечето от партийните лидери са харизматични проповедници, които считат своята истина за единствена. Те са командири на дружини от лоялни последователи и трудно мелят брашно с други водачи. Ревността и подозрението, че можеш да бъдеш затъмнен, не веднъж и дваж са довеждали до шумни разводи и доста от трибуните на патриотизма са си разменили тежки обиди през годините.
Освен това ще ги очакват тежки преговори за евентуалните избираеми места в листите, както и кой да плати масрафа на кампанията. На трето място често те се водят от разбирането, че делят едни и същи избиратели, което често ги кара да обръщат оръжието срещу своите.
