"Бароков фестивал в България?! Надявам се, това вече не звучи така странно, защото предстои петото издание на "Изкуството на барока". Той има своята отдадена публика, но се радва на все повече млади слушатели и изпълнители", усмихва се Зефира Вълова. Тя e концертмайстор на Бароковия оркестър на ЕС и един от виртуозните цигулари на Стария континент.
"Всичко започна, когато бях 5-годишна, със съдбата на повечето деца, които пеят чисто - да им бъде връчен музикален инструмент", спомня си тя. Зефира мечтаела да седне зад пианото или подобно на по-големия си брат - да се захване с виолончелото. "Разбира се, възрастните знаеха по-добре какво е подходящо. Спомням си, че първата ми цигулка беше по-голям размер от необходимия за моя ръст - не можех да достигам първа позиция, а едва след няколко месеца се получи доставка от Русия с "осминка", допълва талантливата музикантка. Оттогава е останало и влечението й към малки цигулки и напоследък все по-настоятелно разглежда музеи, търгове и каталози за "пошет" или джобна цигулка, използвана за музикален акомпанимент от учителите по танци в кралските дворци на Европа.
Всъщност композитор, родственик на нейната майка - Ирена Василева, пръв забелязал музикалните заложби, когато веднъж невръстната й дъщеря безпогрешно имитирала мяукането на котето, с което си играела. Когато малката Зефира поискала пиано, родителите й се зачудили как ще го качат до деветия етаж. Затова се спрели на по-изящен инструмент - цигулката. Малката цигуларка била упорита и 6-годишна вече изнесла първия си концерт - в детската градина. "Точно преди това участваше и в танц, подхлъзна се с новите си обувки, падна и си охлузи коляното. Без да заплаче стана, взе цигулката и програмата продължи", разказва майка й. Музикалната й кариера била застрашена също и в 7 клас, когато си контузила кутрето на лявата ръка след удар с топка, точно преди приемните изпити в музикалното училище. Лекарите предписали обездвижване, но професорът по цигулка Антон Хаджиатанасов я окуражил
да не спира да свири, щом няма счупване
"Подготовката за изпита продължи през сълзи от болка, но успя да изкара висока оценка и така цигулката й стана професия", отбелязва Ирена.
Малко хора се замислят, че зад всяко изпълнение в концертната зала стоят не само десетки часове упражнения, но и познания по история, философия, хармония, реторика. "Източниците и хората, от които се учим, са многобройни. Те често не носят титлата професор, а могат да бъдат колеги, съмишленици или дори конкуренти. Всеки опит и среща с музикант, музиковед, теоретик е ценна и поучителна", смята Зефира. За нея свиренето на цигулка е и занаят. Необходим е упорит труд, а някои тънкости се възприемат по-добре с гледане и слушане. Сред първите й учители е Райна Манолова - много талантлив цигулар и търпелив педагог. "Тя бе забележителна с красивия си звук и това е едно от нещата, които изискваше от мен и изключително държеше", спомня си концертмайсторката на Бароковия оркестър на ЕС. Тя завършва Музикалното училище, а впоследствие и Музикалната академия в София при Йосиф Радионов и Стойка Миланова. В момента се дипломира в курс по барокова цигулка в Кралската консерватория в Амстердам при една от основателките на холандската барокова школа - Луси ван Даел. На въпроса кое най-много затруднява овладяването на музикален инструмент, цигуларката отговаря, че е най-мъчно музикантът да си изгради правилен режим на работа. Нужни са ежедневни занимания с етюди и гами. Девойката се посвещава на страстта си към цигулката, а талантът и интелектът й бързо е забелязан. Многобройни са наградите от конкурси и фестивали у нас и по света, но твърди, че за нея това не е най-важното.
През 2001-ва още като студентка във втори курс става концертмайстор и солист на камерен оркестър "Орфей", а година по-късно е втори концертмайстор на Оркестъра на Класик ФМ радио и работи с виртуози като Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Пинкас Цукерман, Светлин Русев, Максим Рисанов, Пепе Ромеро, а като концертмайстор и на Софийския фестивален оркестър Зефира участва в редица концерти в Италия, Холандия, САЩ под палката на Мартин Пантелеев. Цигулката й звучи и в Националния младежки оркестър на Холандия, дирижиран от Пол Гудуин и Джордж Бенджамин.
След майсторски класове в Германия Вълова вече е намерила свое второ амплоа - решава да посвети усилията си на по-задълбочено изучаване на старинната музика.
"Привлече ме свободата, която барокът дава за търсене не на абсолютната истина, а на моята истина. Това е неизчерпваща се музика, основана на импровизация, тя е винаги жива и различна при всяко следващо изпълнение", смята Зефира. Колкото повече опознава бароковия репертоар, толкова по-ясно той започва да й говори и на свой ред като изпълнител тя предава неговото послание на слушателите. Бароковата музика е общоприето название за произведенията, създадени през доста дълъг период от време. Терминът не може да изчерпи многообразието от национални школи и специфични стилове, тъй като музикална Европа от Неапол до Стокхолм и от Лондон до Прага има безброй изпълнители, придворни и църковни капели, крале със своите капризи и вкусове, както и неподражаеми гении като Монтеверди, Пърсел, Бах и Рамо.
Интересът към това многообразие се засилва в Европа изключително през втората половина на XX век, когато са открити
стотици манускрипти на забравени композитори
Настава огромно оживление на звукозаписния пазар, на концертните подиуми, първите инструменталисти се обръщат към архивите в библиотеките и се опълчват срещу утвърдената школа с нов прочит на шедьоврите на Вивалди например. Днес в редица по-големи и по-малки музикални академии има катедра по старинна музика, всеки трети цигулар има и бароков лък. Фестивалите за старинна музика са многобройни, но и надпреварата за това кой да участва в тях е голяма.
Най-високото засега признание идва преди три години, когато Зефира се явява на прослушване и е одобрена за участие в Бароковия оркестър на ЕС. Още на следващата година тя получава покана за солист и вече трета година е концертмайстор на оркестъра, дирижиран от Тон Коопман, Петра Мюлеянс и други. Създаден преди четвърт век, оркестърът се превръща в ежегодна академия за млади инструменталисти, които вече имат интерес към бароковия репертоар, но нямат необходимия опит.
"Концертмайсторът по отношение на репертоара от XVII и XVIII век е идейният, музикалният и естетически лидер на оркестъра", обяснява цигуларката.
Преди няколко столетия концертмайсторите са се занимавали и с колекциониране, подбор и преписване на музикални произведения, често дори и с композирането им. Обучавали са цигуларите и са дирижирали оркестъра, но от нотния пулт и без да спират да свирят най-виртуозни сола. Тъй като диригент е бил необходим само в операта, концермайсторът е знаел цялата партитура, всяко встъпление на духовите или контраст в динамиката. "Всъщност доста увлекателно, но и отговорно занимание е да бъдеш концертмайстор", отбелязва тя. Животът на младата цигуларка е низ от безкрайни пътувания между големите европейски сцени. "Затова си представям идеалната почивка у дома. Но между концертите
открадвам минути за разходки, опознаване на нови места
и култури", казва Зефира. Разтоварва се, като свири това, което й е на душата, а не произведенията от програмата на този или друг ансамбъл. "Рядко слушам музика на запис за удоволствие, но се научих да посещавам концерти и да ги възприемам като слушател, а не като професионалист", допълва тя.
Зефира е първопроходник и на българския фестивал "Изкуството на барока". Участва почти на всички концерти от фестивалната програма с различни формации, води и музикално-образователни концерти с деца. На предишните четири издания на проявата е звучала не само барокова музика, но и класика, дори романтична и съвременна музика, но изпълнени на оригинални инструменти от съответната епоха.
Досега на фестивала "Изкуството на барока" са гостували Бароковият оркестър на ЕС с диригент Рой Гудман, ансамбъл "Кордевенто" с блокфлейтиста Ерик Босграаф, бароковият танцьор Клаус Абромайт и ансамбъл "Арс Барока". Тази година се очакват с нетърпение изпълненията на оркестър "Лез Амбасадор" наред с талантливия китарист Изхар Елиас от Холандия и френския бас Ален Бюе. Въпреки че вече е покорила публиката на повечето големи сцени на Стария континент, Зефира е устремена към нови висоти. "Вярвам, че кариерата не бива да изпреварва зрелостта и в този дух се радвам, че получавам все по-интересни творчески предложения в момент, когато се чувствам готова за тях", казва тя.
Бароков оркестър на Европейския съюз - концерт от фестивала "Изкуството на Барока"-2009 г. в София. Солист Зефира Вълова /Vivaldi's 4 violin concerto/
