Пощенските започнали да се губят след голямото земетресение през май
Земетресенията в Пернишко се отразиха тежко и на птичето царство. "От силните трусове гълъбите се уплашиха и не искат да мътят. Принудих се да ги махна повечето", казва Васил Петров, гълъбовъд от Витановци, едно от най-тежко засегнатите от земните размествания села. До пролетта в неговия двор живееха 650 хвъркати от най-различни породи. Миналата година питомците му са изкълвали 6,5 т храна - смески и жито. Сега са по-малко от двеста.
Васил гледа гълъби, откакто се помни.
"Винаги сме работили на професионално ниво - гоним селекции, чистота на породите - не е кокошкарска работа. Непрекъснато отбираме, мислим и когато спим как да подобрим потомството", обяснява 50-годишният птицевъд. Преди време решил да гледа най-различни редки породи. Във всеки гълъбарник имало различен вид - кой от кой по-пъстър и невиждан. Събирал ги в продължение на десетилетие по изложби и пазари в чужбина. "Почнаха обаче да умират и да се развалят породите. Като ти умре гълъб от рядка порода, те връща не в първи клас, а направо в детската градина", допълва Васил. Трудността идва оттам, че за да гледаш 24 породи, ти трябват 24 двойки гълъби.
Ако някой се спомине, те чака дълго обикаляне да намериш птица от същия вид. Гълъбарските патила край нямат - случва се да купиш скъп гълъб, който да се окаже ялов - напразно го чакаш да снася и да мъти. Друг проблем е чистотата на породата, която често е съмнителна. "Слагаш два еднакви гълъба да се чифтосват, а те вадят различни, защото породата не е затвърдена.
Сложиш шарени, те вадят бели сложиш бели, те вадят шарени, сложиш черни, те вадят с бели крила. Трябва да ти гълъб от чужбина за чиста порода, защото при нашите не се знае чичо му и баба му какви са били", смята той. За утвърждаването на една порода трябва
да се извъртят най-малко
девет поколения
В същото време чистотата на вида лесно се разваля - щом се залюби някъде чужд гълъб и край.
След земетресението, освен че отказват да мътят, гълъбите са станали и още по-своенравни - мнозина не искат да си хранят малките, бягат от птичетата, все едно ток ги удря, гледат ги отвисоко.
"Вероятно са им нарушени родителските инстинкти, защото всеки им бърка в гнездата, взима яйца, пипа ги. Понякога се случва да сложиш при родителите малко птиче от друга порода и те го хранят, особено ако е с дълга човка", разказва Петров.
Евтините птици у нас вървят на цени до стотина лева. Най-скъпите гълъби, които Васил е пускал на пазара, са стрували 300 лв. "Повече ме е срам да искам, а на мен са ми искали и по 600 лв. за птица. Един гълъб шампион на запад струва 100 евро. Ние тук нито сме по-богати, нито сме по-умни", подчертава той.
Често се получава, когато дадена порода върви скъпо, гълъбовъдите масово се хвърлят да я размножават. Той става масов гълъб и цената му пада до 10 лева. Птичката, чиято слава се носи още от ковчега на Ной, изисква здрави грижи - прегледи, ваксинации, антибиотици.
Леко да кихне и търсиш лекарство
Сега на моите им давам илач за възпаление на очите", добавя гълъбарят. Преди време той е гледал специални гълъби за месо, по-едри от кокошките, но е стигнал до извода, че пържолите от тях са най-скъпите на света, защото трудно се възпроизвеждат и имат само по едно малко. Една от страстите му била и отглеждането на соколови гълъби с изтеглени човки, Васил ги възпроизвел във всякакви разцветки - сиви, черни, пръскани, да ти е кеф да ги гледаш. "На една голяма международна изложба от Германия бяха докарали стотици от същия вид, чието название е немски изложбен гълъб. Тогава разбрах истината -
какви гъсоци всъщност съм гледал
Взех и ги продадох всичките на пазара за по десет лева", смее се гълъбарят. У нас през последните години увлечението по гълъбите отбелязва ренесанс - правят се все по-пищни изложби и панаири - в Шумен, Търговище, Нова Загора. Васко и колегите му признават, че Перник има още да догонва гълъбовъдите от другите райони, доколкото в Граовско наблягали на качулатите. Местните селектират
породата пернишки
шарен гълъб,
която обаче все още е малко позната. Очаква се качулатият граовски красавец официално да бъде признат на голямата международна изложба в Лайпциг през януари.
Освен за красота мнозина гълъбовъди гледат птици специално за състезания. Единият вид надпревари са за високолетачи - пускат гълъбите да се вият в небето примерно за шест часа и в уречения час всичките трябва да бъдат свалени на покрива, в противен случай състезателят се дисквалифицира. По-разпространените турнири са между спортните или пощенските гълъби. Много хора се объркват, чудят се: "Как така пращат гълъби на стотици километри?" "Не, те не ги пращат. Носят ги и ги пускат, а гълъбите се връщат в родния гълъбарник", казва Васил. Науката не е изяснила напълно как хвъркатите успяват да се ориентират през хиляди километри. Счита се, че птиците познават движението на небесните тела и използват магнитните полета на земята. Спортните гълъби летят първо на 100, после на 200, на 300 и т.н. километра.
Ако сутринта го пуснеш от Резово, следобед гълъбът се връща в Пернишко, прелитайки над 400 км. Наши хвъркати са преминали и над 1000 км от Украйна до родното място. След трусовете обаче птичарите станали свидетели на озадачаващ феномен. От хиляда гълъба, които пуснали над Белград, се изгубили почти всичките. "Първо помислихме, че са ги хванали ястреби или други грабливи птици. Чудехме се дали не са ги продали на пазара, вместо да ги пуснат. Сега смятаме, че вследствие на трусовете са загубили ориентация", обяснява гълъбарят. Наскоро направили и друг експеримент - пуснали гълъб от Витановци до Перник. "Разстоянието е 5 км, можеше и пеша да отиде до града, но вместо това птицата хвана към Сърбия. Един човек я намерил във Врана, разпозна я по марката и се обади", допълва Васил.
