/Поглед.инфо/ Кризата около коронавируса завари неподготвени почти всички правителства в света. Дори богати държави като Германия, Великобритания, Китай и САЩ се оказаха почти безсилни срещу неумолимия ход на пандемията, както и последствията от нея. Все пак имаше редица примери за успешно овладяване на кризата, като например Китай, Виетнам и не само.

И ако железните мерки на Поднебесната не са кой знае каква изненада, с радост може да се отбележи, че както никога досега, българското правителство предприе адекватни действия в защита на здравето на гражданите и овладяване на ситуацията. Факт е, че управляващата коалиция реагира много преди редица европейски държави, включително и Германия. В резултат на това всички статистики сочат, че от здравна гледна точка, България изпреварва редица по-богати страни. У нас истинският проблем, който тепърва ще се изостря все повече, е от икономически и социален характер.

Десетки хиляди безработни, цели сектори от икономиката съсипани и самоубиващи се от отчаяние хора. Това е равносметката от действията на ГЕРБ по подпомагане на гражданите и бизнеса за справяне с ефектите от коронавируса. Добилата известност мярка "60-40" не доведе до очакваните положителни резултати. Пренебрежителен процент от българските фирми са съумяли да се възползват от нея. Според председателя на АИКБ става въпрос за по-малко от 1 % от фирмите у нас.

Безработните продължават да нарастват с хиляди всеки ден, а социалното напрежение е на път да ескалира. Дори министър Сачева нямаше представа каква част от осигуровките на трудещите се, ще поеме държавата , за да облекчи бизнеса.

Друга широко рекламирана мярка бе отпускането на стотици милиони левове на Българската банка за развитие, която трябва да подпомага засегнатите от кризата бизнеси. Е, резултатът е твърде съмнителен. Фирми, за които някои предполагат, че са близки до властта, получават пари. Всъщност показателен е един от случаите, когато фирма с приход от 2000 лв получи десетки милиони.

Действително няма как да се отрече, че българското правителство заслужава похвала за чисто здравните мерки, които бяха предприети. И тази похвала идва от българските граждани, които показаха рекордна подкрепа, невиждана в 10-годишното царуване на ГЕРБ, за мерките, предприети от кабинета на Бойко Борисов.

И ако това, че заразените от коронавирус са пренебрежително малко на фона на цяла Европа е безспорно позитивно, фактът, че стотици хиляди българи са заплашени от гладна смърт трябваше да светне лампичката на Борисов и съветниците му, че този път далаверите, шуробаджанащината, затварянето на очите пред корупционните схеми и класическите балкански практики няма да проработят.

За съжаление обществото ни е свикнало с хроничната корупция у нас и рядко на някой му прави впечатление, когато се разчуе за неизгодни държавни поръчки, безбожно скъпи самолети с антикварна стойност, управляващи политици с по 5-6-7-8 тераси и прочее. Но управляващите трябва да са наясно, че каквато и апатия да е налегнала българите, когато гладът настъпи, не телевизорите ще направляват гневните хора, а празните хладилници и отчаянието.

И тук именно беше златната възможност на опозицията да изпъкне като конструктивна и визионерска.

Какво пречеше на БСП да подкрепи здравните мерки на кабинета, с които е солидарно цялото общество, но същевременно да предложи алтернативни и спасителни социално-икономически мерки? В ситуация, при която, от една страна, хиляди възрастни и хронично болни са застрашени от коронавируса, БСП трябваше да остави настрана обичайните махленски препирни на българската политика. Защото в кризисни ситуации народът иска да види обединение и солидарност. Диалогичност и конструктивност са ключът, що се отнася до здравната ситуация и извънредното положение. Никой не казва, че БСП трябваше да се държи едва ли не като коалиционен партньор на Борисов. Напротив, партията можеше да се солидаризира напълно с наложителните здравни мерки, но да се превърне в блюстител на гражданските права на българите, защото все пак всяко извънредно положение, където и да е по света, представлява малко или много ограничаване на гражданските свободи и права, а както знаем, лесно дадена, властта трудно се връща.

В този момент БСП можеше да подкрепи управляващите за животоспасяващите здравни мерки, но да бъде и страж на гражданските права и свободи.

Същевременно, опозицията можеше безкомпромисно да разкритикува неадекватните икономически мерки на правителството и да предложи алтернатива. Защото критиката е важна, но сама по себе си не носи стойност и полза за българските граждани, ако не е в пакет с една алтернативна визия относно това как трябва да станат нещата. Нападките срещу властта, само за да сме контра, не носят политически активи на партията. Това, както и ненавременните вътрешнопартийни скандали, които лидерката забърка, като опита й да изгони от партията лидера на една от най-големите партийни организации, доведе до загуба на доверие и неадекватност в очите на обществото.

Нещо повече, всички социологически проучвания сочат, че доверието и подкрепата за левицата са се сринали до исторически низини. Към април 2020-та година едва 10-12 % от българите са склонни да подкрепят социалистите, ако има избори. Разбира се, че социологическите проучвания не са максимално точни, а някои от тях могат да са манипулирани от управляващите, които за разлика от БСП, не пропускат възможност да провеждат партийния си пиар. Но дори така да е, на "Позитано" трябва да осъзнаят, че нещата за Столетницата са тръгнали по наклонената плоскост.

Кой се занимава с вътрешнопартийни крамоли и интриги, когато животът на червения електорат е буквално застрашен - дали от безпощадния вирус или от мизерия?!? Едно отговорно ръководство трябва да съзнава, че в подобни кризисни времена партията трябва да е единна и поне външно да изглежда монолитна.

Дали заради хаоса на 90-те или заради някаква черта на националния ни характер, но е факт, че повечето българи уважават тези, които излъчват стабилност, единство и дисциплина. Каквито, например, виждаме при ГЕРБ и ДПС, че дори и при т.нар. Обединени патриоти, които спряха да занимават обществото с обичайните си вътрешнокоалиционни страсти и борби, за да демонстрират нужната адекватност в така създалата се ситуация. И от другата страна е БСП, която вместо да печели политически активи и да даде надежда на хилядите безработни и гладуващи българи, генерира хаос и чувство за несериозност и ненадежност.

Общото впечатление е, че за пореден път българските политици не съумяват да стигнат поне до временно примирие и нужното състояние на адекватност, за да действат така, както е нужно и спасително за България. За съжаление засега не се очертава и реална конкуренция на управляващите, които преди кризата с коронавируса бяха разтърсени и отслабени от редица скандали, а сега затвърдиха монопола си над властта чрез голямата обществена подкрепа за мерките срещу вируса.