/Поглед.инфо/ След като външната и по-важното, вътрешната подкрепа за управлението на ГЕРБ е на път да се срине до исторически низини, а българското общество изглежда като никога консолидирано в желанието си за свободни избори, демокрация и отхвърляне на продължилия 10 години режим на страха, няма как да не се запитаме какво ни предстои.
При всяко положение, една мощна и срастната с държавата структура, каквато е ГЕРБ, няма да изчезне за един-два месеца. Партия ГЕРБ ще присъства в политическия ни живот вероятно още няколко години, преди да остане без каквато и да е подкрепа, неспособна повече да раздава "порции" и "благини" в позицията си на основен разпределител в държавата.
Но какво ни очаква след настоящото управление?
Няма съмнение, че следващият парламент ще е изключително фрагментиран и пъстър по състав, тъй като българските граждани ще потърсят алтернативата, както често се случва, в най-различни политически формации.
Все пак с положителност може да се каже, че единствената партия, която към момента има шанс да замени ГЕРБ е БСП, въпреки всичките си вътрешни проблеми и недостатъци.
Но всекиму е известно, че от повече от 20 години насам по ред причини, сред които деидеологизацията, вътрешните борби, социаллибералния курс, неуспешната коалиционна политика и някои други грешки, БСП няма капацитета да управлява сама.
За добро или зло, от дълго време насам и най-вероятно за още поне толкова, коалиционните модели са и ще бъдат водещи в България.
Да предположим, че Борисов ще се задържи до март месец, защото ще иска да започне преразпределението на големите европейски средства, както и да задоволи задкулисните си партньори. И въпреки това, на изборите през март няма достатъчно подкрепа, за да продължи непрекъсваното от седем години управление на режима.
Към 10.09.2020, според "Тренд" ГЕРБ имат подкрепа от 23,8 % от гражданите, БСП от 23,4 %, формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ" 15,9 %, ДПС 10,5 %, "Демократична България" 9,9 процента, а "Изправи се.БГ" и Обединени патриоти са на кантар с почти 4 % доверие.
Разбира се, до март месец могат да се случат твърде много неща, а и социологията, както е известно, не е със сто процентова гаранция.
Но нека pro causa dispundi предположим, че резултатите от изборите през март са такива. Какви опции ще има тогава?
В общи линии, опциите са пет:
1. ГЕРБ се коалират с Обединени патриоти (ако преминат бариерата) и Демократична България.
2. БСП се коалират с ДПС, въпреки, че не е сигурно дали този формат ще има 121 народни представители към днешна дата.
3. БСП се коалират с "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ".
4. БСП се коалират с "Има такъв народ", "Изправи се.БГ" и "Демократична България".
Изключваме възможно коалиране между БСП и ОП, защото последните бяха в продължение на дълги години в управлението на България, въпреки, че избирателите на двете формации често имат сходни искания и възгледи по някои въпроси.
При първата опция е ясно какво ще стане - моделът на страха, мутренството и балканският псевдо-авторитаризъм ще продължат, обогатени с често несигурното, непоследователно и почти истерично поведение на градската десница. При този вариант протестите продължават, а разделението в българското общество се задълбочава фатално.
Дори от гледна точка на ГЕРБ, би било добре поне за известно време да оставят щафетата на други, за да стегнат партията си, да изчистят образа си и да наберат отново сила. От друга страна, една структура като ГЕРБ зависи пряко от властта и може да се разпадне, ако не съумее да гарантира необходимите дотации за извънпарламентарните си бизнес партньори, охранителни фирми, държавната администрация и прочее.
Вторият вариант, при който БСП се коалира с ДПС би бил истински подарък за хората на Бойко Борисов, защото ще потвърди реториката им, която винаги слага двете формации една до друга. А това меко казано, не се харесва на масата избиратели, за които ДПС символизира не по-малка и лоша олигархия, отколкото ГЕРБ. Вече два пъти БСП управлява заедно с Движението и резултатите винаги са катастрофални за левицата, защото по-младшият коалиционен партньор консумира власт, която се претворява в икономически активи, а левицата обира всички негативи.
Третият вариант има позитиви от гледна точка на това, че формацията на Слави Трифонов не само, че ще гарантира подкрепата на един по-скоро нетрадиционен електорат (много, от които досега са предпочитали да не гласуват), но и въпросната няма ясен идеологически облик, което ще даде шанс на левицата да проектира за пръв път от толкова години истински леви политики. Що се отнася до "Изправи се.БГ", въпреки, че в тази по-малка коалиция ще членуват и десни партии, лявата връзка е твърде жива и очевидна. Една такава коалиция, ако успее да сформира парламентарно мнозинство би могла да провежда така нужната на България социално отговорна политика и дори да ревизира катастрофалните последствия от 10-годишното управление на "народняшката" десница.
При такъв вариант партията на г-н Трифонов ще е слабото звено, защото не е ясно определена, няма история и не се знаят моделите й на коалиционно поведение. Някои от исканията на новата формация ще са откровено казано популистки и неплодотворни, като например идеята за напълно мажоритарни избори, която в перспектива може да доведе до силна регионализация, феодализация и етнизация на изборния процес у нас, дори повече, отклокото сега. Но може би Слави Трифонов и хората му ще се възползват от опита на другите две формации в подобна коалиция?
Четвъртият вариант покрива почти изцяло третия с една важна добавка - градската десница в лицето на "Демократична България". Това несъмнено ще е много по-силна коалиция от гледна точка на баланса в Народното събрание, но само дотам.
"Автентично" десните формации през годините са демонстрирали, че първо са изключително нестабилни партньори, както самият Борисов е казвал. Кой може да си припомни всичките им катарзиси, опозиции на ГЕРБ, партньорства с ГЕРБ, разваляне на коалиции, формиране на нови, боричкания за министерства, без да се обърка?
Второ, такава коалиция ще е абсолютно безпринципна от идеологическа гледна точка, защото БСП и "Демократична България" изповядват диаметрално противоположни ценности и възгледи. България не е Германия, в която политическата култура е друга, а основните партии отдавна са деидеологизирани. Тук балканските страсти и конфликти често взимат формата на идеологически сблъсъци (въпреки, че от друга страна, българското общество никога не е било кой знае колко идеологическо само по себе си).
Подобна коалиция веднага ще попречи на БСП да въведе една от най-важните промени, които левите искат, а именно прогресивното данъчно облагане.
А какво ще каже русофилският електорат на левицата, който иска една по-балансирана, умерена и неагресивна политика спрямо необятния Изток, когато да речем външното министерство попадне в ръцете на евроатлантическите ястреби? Правителство с мандатоносител БСП, в което външният министър ще е нов Даниел Митов, ще бъде катастрофален удар по имиджа и доверието в БСП не къде да е, а именно в левите среди у нас.
Има буквално стотици разделителни въпроси между "сините" и "червените", като се започне от ролята на държавата в стопанския живот, премине се през подкрепяната от десните джендърна идеология и се стигне до външната политика.
Такова управление ще е хаотично, идеологически безпринципно, конфликтно и нестабилно. Ще има чести оставки на министри, коалиционни скандали, взаимни обвинения и голяма несигурност, която разбира се ще се отрази на обществото, бизнеса, инвестициите и много други неща.
Със спада на доверието в ГЕРБ и все по-нарастващата възможност от овакантяването на мястото на Бойко Борисов, шансовете на БСП да управлява изглеждат все по-големи, но дали левицата ще направи мъдрите избори и ще се придържа към принципите си?
Или ще видим ново нестабилно и безпринципно правителство, което само да продължи хаоса и агонията в държавата, само за да се върне Борисов на бял кон като спасител и носител на "стабилността"?
Има притеснителни индикации напоследък, че БСП се деидеологизира, отстъпва от някои изконни традиции и идеи и няма ясна визия какво иска да направи. Приказките, че няма ляво и дясно, както и липсата на ясни позиции, коалиционна политика и планове не дават увереност в БСП. Нещо повече, в последната година действията на левицата изглеждат твърде хаотични и изхождащи от ситуационни фактори с краткосрочен хоризонт.
Времето е историческо и ако левицата се провали сега, това ще е тежък удар, от които може и да не се възстанови повече. От друга страна, ерата ГЕРБ изглежда свършва и това дава големи възможности, ако има кой да се възползва от тях.