/Поглед.инфо/ Има едно мнение и позиция, които са тема табу за голяма част от българското политическо статукво в лицето на политици и политически анализатори, а именно за системата в България. Това е още по-голямо табу за редица леви анализатори, общественици и експерти, които все още (с разбираемо основание) са горди, че именно българската левица има твърде голяма заслуга за създаването на парламентарната република у нас, и разбира се, на настоящата ни конституция. Не е нужно, обаче, човек да е експерт по конституционно право или да е дългогодишен депутат, за да види, че нещо в системата куца. Към датата на писане на този текст има сериозна възможност да отидем за трети път на избори за парламент. Политическата криза, която започна още 2020 година, продължава и към август 2021, като "Има такъв народ" не са способни да формират работещо правителство без подкрепата на ДПС, "Демократична България" и формацията на Мая Манолова застанаха, както срещу Слави Трифонов, така и срещу ГЕРБ, а последните са, разбира се, в тежка изолация. На всичкото отгоре българската левица в лицето на БСП се държи все по-неадекватно и изневерява на всичките си принципи и червени линии. И така, на този фон нека се запитаме - каква е ползата на България от системата на парламентарната република?

Към началото на 2021 година, 44-тото Народно събрание, според "Галъп интернешънъл болкан" имаше доверие от страна на 14 % от българските граждани и недоверието на цели 73 %. И всъщност това не е някакъв безпрецедентен случай. Традиционно доверието в Народното събрание е най-ниско. За сравнение, институциите, които се ползват с най-високо доверие обикновено са Българската православна църква, Българската армия и президенството (с изключение на значителна част от мандата на Росен Плевнелиев, при когото доверието към тази институция падна временно до най-ниската си точка).

А какво да кажем за участието на българския народ в парламентарните избори? На изборите от 11 юли са гласували само 42,19 % от имащите право на глас (2,775,410). На изборите през април са гласували малко повече хора - 50,61 % (3,334,283 души).

Честно казано, не разбирам как въобще можем да говорим за каквато и да е легитимност на политическата система у нас, когато в най-добрия случай само половината български граждани гласуват, а останалите очевидно изразяват недоверието си и нежеланието си за участие в цялата шарада. Да не говорим, че на последните избори дори и половината граждани не гласуваха за Народно събрание.

Как може основната власт в държавата да е концентрирана в една институция, чието доверие перманентно лавира между 10 и 25 процента?! Това е подигравка с българските граждани и с всяка идея за демокрация! А и всъщност какви са били резултатите за страната ни досега? Какво видя България за 32 години парламентарна република? Ето какво:

- Почти всяко правителство е било излъчвано в резултат и като следствие от различни безпринципни сделки и договорки. Всякакви идеи, идеологии и ценности са били изоставяни и захвърляни от партиите в парламента, в името на следизборната математика, от която при парламентарната република зависи съставянето на правителство (и разпределянето на "порциите").

- Държавата неведнъж е била в политическа криза, в каквато впрочем е и в момента, защото първата партия на изборите не може да сформира правителство, тъй като не й достигат гласове, а не може да привлече коалиционни партньори без да се самоубие политически и електорално. Или пък, защото въпросните потенциални партньори не могат да я подкрепят или искат нещо конкретно, което спечелилите изборите отхвърлят.

- Народното събрание, при цялото ми уважение към тази институция, в която някога са се чували гласовете на политически титани като Петко Каравелов, Славейков, Драган Цанков, Димитър Благоев, Александър Стамболийски и тнт., в наши дни се е превърнало в лобистка институция. И това не е, защото в България видиш ли корупцията е адски голяма, а защото почти навсякъде по света парламентите в парламентарните републики имат тази позорна съдба.

Дори най-честните и идеалистично настроени депутати да влязат в Народното събрание, формирането на безпринципни и неработещи коалиции у нас е почти неизбежно. И това е характерно за повечето парламентарни системи в Европа и не само. Да вземем например една Германия, в която дълги години управляваше възможно най-безпринципната "голяма" коалиция между християндемократите и уж левите социалдемократи. Това е този тип управление, при което се губи прозрачността и политическата отговорност.

На всичкото отгоре неминуемо то стига до деидеологизация и интересчийска политика, която в името на властта загърбва всякакви идеологически, класово-съсловни и морално-етични принципи. Как може партия, която защитава интересите на работниците да управлява с такава, която защитава интересите на едрия капитал например?!

Българският парламент, който най-редовно е сцена на най-позорни резили и циркове, ли е най-представителната и важна институция в страната ни? Това ли е лицето на България?

Българите в днешно време имаме ужасния навик да търсим решение на проблемите в държавата ни, гледайки по чужди идеи и чужди модели. От Освобождението от турско робство, та до 2021-ва година, ние винаги търсим напълно чужди модели, за да решим проблемите си. И в това е бедата, защото няма как една система, която е изначално чужда на народната ни менталност, култура, дух и интереси, да проработи тук. Истината е, че България винаги е функционирала най-добре като държава, тогава когато е имало кой да поеме ясна политическа отговорност.

Ние сме страна, която е част от славяно-византийската православна цивилизация и като такава, разбира се, че нямаме дълбоки парламентаристки традиции, а освен това ценим личния авторитет и силните политически личности. Кои са най-популярните и тачени български държавници от 1878 до 2021 година? Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, цар Борис III и Тодор Живков. Независимо дали ни харесва или не някоя от тези личности, това са фактите - според политическите си позиции и предпочитания, масата българи харесват поне едно или повече от посочените исторически лица. Дали това е случайно?

Не, разбира се, че не е случайно. Тези симпатии, които се изразяват било то в носталгията към "времето на Тато" или култа към Стамболов, не са никак случайни. Те отразяват българския цивилизационен код, който е дълбоко православен, и заради когото българите ценим много повече личния авторитет, силните личности и дори сакрализираме държавните си глави. Всъщност, родните градски либерали, които често се подиграват, че "бай Ганьо" (както наричат колективния образ на народа) си "търси бащица" не осъзнават колко са прави.

Не става въпрос за авторитаризъм, защото надали някой сериозно иска такова нещо у нас (изключая умирающата партия ГЕРБ, която за 12 години успя да наложи полу-авторитарен режим). Става въпрос, че е време да се отървем от една нефункционална система, която е абсолютно чужда на българския цивилизационен характер и балканските политически нрави, за да я заменим с такава, при която има много по-ясна и прозрачна политическа отговорност.

Говоря разбира се, за преминаването ни от парламентарна към президентска или полу-президентска република. И тук дори самата личност на сега действащия президент няма значение (въпреки че президентът Радев е най-одобряваното и харесвано политическо лице в страната). Става въпрос за принципи и система, които са най-подходящи за българския политически и народностен характер. Не за разпускане на парламента, а за инвестиране на по-голяма част от властта в президентската институция, която изключая един кратък период при г-н Плевнелиев, като цяло доказа, че е много по-функционална и надеждна от други.

По-голямата част от българския народ хареса служебното правителство и въпреки някои основателни забележки, като цяло има защо. Само за няколко месеца правителството назначено от президента Радев успя да стартира процеса на изчистване на авгиевите обори, оставени от режима на ГЕРБ. Нека да съпоставим това с невъзможността на партиите да сформират функциониращо правителство.

Невъзможност, заради която се похарчиха стотици милиони левове и ходихме два пъти на избори, а както се очертава, ще ходим и трети път. Разбира се, дори при президентска или полу-президентска република Народното събрание си остава от най-важните институции и уви, задкулисните договорки и лобизмът няма да изчезнат. Но със сигурност ще знаем кой носи основната политическа отговорност, когато отиваме до урните.

Ето още малко храна за размисъл: В списъка на президентските и полу-президентските републики са Русия, Съединените щати, Франция, съседните Турция и Румъния, Мексико, Бразилия, Иран и редица други мощни държави. Прави впечатление, че с изключение на Индия, Израел и Италия (и трите неслучайно са пример за много хаотична и често влизаща в криза политическа система), само силно зависимите, да не кажем васални държави, са парламентарни републики.

Време е да спрем да следваме напълно чужди на българския дух и характер модели, само за да задоволим интересите на шепа олигарси и лобисти. България е изправена пред безпрецедентна ситуация, при която можем да изчезнем като народ. Време е за ясна политическа отговорност и творческа политика, която действа с визия и размах. Но такава политика не може да има, когато правителството се формира изцяло на базата на абсолютно деидеологизиран математически сбор от депутати в НС, които са се събрали в името на задкулисните интереси и договорки. Още колко милиона българи трябва да бъдат изгонени от България, за да разберем, че страната ни не се нуждае от "балансьори", "златни пръсти" и коалиционни правителства с неясна отговорност?!

Демократично ли е да ни управлява институция с 10-15 % обществена подкрепа? Или е по-демократично политическата отговорност да се носи от пряко и мажоритарно избрана личност, която обикновено има подкрепата на минимум половината нация. Глупаци ли са американци, руснаци и турци, за да не видят пресметливата "мъдрост" на българския парламентарен гений, който ни натресе Бойко Борисов, Орешарски, Пеевски, Доган, а сега и Слави Трифонов? Или ние ще сме глупаци, ако не видим, че сериозните държави не си играят на парламентарни циркове и говорилни (без това да означава, че омаловажават или лишават от смисъл законотворческите институции, все пак надали някой ще нарече американския Сенат лишен от съдържание и смисъл)?

* Не е задължително позицията на редакцията на Поглед.инфо да съвпада с тази на автора!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели