/Поглед.инфо/ Едно от най-очакваните и важни събития на политическата карта на европейския континент завърши така, както се и очакваше - с победа на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) срещу доскорошните им старши коалиционни партньори от Християндемократичния съюз на Ангела Меркел. Има няколко ключови момента, които представляват интерес за всички нас, които живеем под властта на Европейския съюз. Първо, каква ще е следизборната коалиционна конфигурицация, която ще управлява "мотора на Европа". Второ, как ще се отразят германските избори и новата ситуация в Берлин на общоевропейската политика, отношенията със САЩ, Русия, Турция, Китай и други страни. Трето, какво следва оттук насетне по горещи теми като "Зелената сделка", енергетиката и енергийната независимост, екологията, миграцията, свободата на словото (и съответно политическата коректност).

Има няколко възможни коалиционни формата: Първият е ГСДП, "Зелените", "Свободната демокрачна партия". Вторият вариант е само, ако ГСДП не се разбере със "Зелените" и либералите от СвДП и представлява ХДС/ХСС заедно със Зелените и т.нар. "свободни демократи" (СвДП/либералите). И в двата случая обаче, "Зелените", които отбелязаха исторически високи резултати, ще бъдат незаобиколим фактор.

И докато победата на социалдемократите (с 10 депутата над християндемократите) съвсем не е толкова убедителна, то успехът на "Зелените" е колосален за мащабите на партията и ги превръща в онази сила, без която никой не може, и която по всяка вероятност ще диктува условия на първите две партии.

Някои леви коментатори, журналисти и политици в България побързаха да обявят, че резултатите от изборите за Бундестаг вещаят нов полъх не само в германската, но и европейската политика, и са прави, макар и не по начина, по който най-вероятно би им се искало.

Първо, няма да има никакви големи социално-икономически трансформации в смисъл на притискане на едрия капитал и неговото озаптяване в интерес на трудещите се, онеправданите и тнт. Германските социалдемократи са от осем години в коалиция с десните християндемократи, а от много по-отдавна са изгубили всякакъв идеологически облик (както и самият ХДС отдавна вече не е дясно-консервативна партия).

Който твърди, че ГСДП ще наложат нова ера на социална справедливост или е демагог, или просто не познава политическата история на модерна Германия. Социалдемократите във Федералната република отдавна са изневерили на историческата си същност и са се прегърнали преди всичко с интересите на едрия капитал, точно както и християндемократите.

Пример са не само безпринципните им "големи коалиции", но и законодателство като "Харц IV'', което сериозно увреди стандарта на живот на немците, или поне на тези от тях, които работят или са работили някога. Всъщност, вероятният бъдещ канцлер на Германия Олаф Шолц от ГСДП е известен като твърд поддръжник на фискалната дисциплина и ниските публични разходи - с други думи човекът на уж "левицата" е фактически икономически десен.

Във външната политика също няма особени изненади - социалдемократите нямат големи разлики с Ангела Меркел или наследника й Армин Лашет. Вярно е, че в Християндемократическия съюз има и атлантически ястреби като Фридрих Мерц (който за малко да бъде кандидат-канцлер на Съюза - ХДС/ХСС), но като цяло двете партии са в еднаква степен евроатлантически и зависими от интересите на Вашингтон (макар и у двете да има стремеж да се защитят германските икономически интереси, като например при казуса със Северен поток-2).

Все пак има няколко положителни момента, поне за тези от нас, които не харесват идеята за милитаризация и конфронтация в Източна Европа, както и антируската политика, която НАТО и Европейският съюз водят, за да защитят геополитическите интереси на САЩ. Социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, който стана президент на ФРГ многократно е показвал готовността си да води диалог с източните сили - Русия и Китай. Бившият външен министър на Германия от ГСДП - Зигмар Габриел също беше чудесен пример за сравнително успешен диалог с Изтока, да не говорим за Герхард Шрьодер, който е в борда на Газпром.

Но всичко това не трябва да ни заблуждава относно атлантическата лоялност на ГСДП. През 40-те и 50-те години партията е меко казано критична към Съединените щати и окупацията им на Германия, поради което и дълго време ХДС доминира всяко германско правителство. Това е урок, който социалдемократите са научили, още повече, че най-важният им потенциален коалиционен партньор - "Зелените" са, както ги нарече един депутат-християндемократ - хората на Вашингтон пар екселанс.

И макар и да е вярно, че ГСДП седеше твърдо зад "Северен поток-2", то съюзът със "Зелените" като нищо ще измени тази ситуация. Да не говорим, че още лятото кандидат-канцлерът на социалдемократите Олаф Шолц като папагал повтори тезата на десните атлантици, че ако транзитът на газ през Украйна бъде нарушен, това "ще доведе до последици за транзита през вече завършения тръбопровод" (става въпрос за Северен поток-2).

А какви са приоритетите на новите царе на германската политика - "Зелените", които се явяват и реалните победители на изборите? Отвъд ляво-либералните и троцкистки социални трансформации като пълно въвеждане на джендърно-неутрален език, "Зелените" изпъкват с още няколко важни за всички нас позиции:

1. Русофобия и яростен атлантизъм: Макар че "Зелените" твърдят, че искат да махнат американските ядрени оръжия от Германия, няма никакви сериозни индикации и усилия от тяхна страна, че това е сериозно намерение. Нещо повече, крайъгълен камък на "зелената" външна политика е противопоставянето на проекта "Северен поток-2" и на Русия като цяло.

"Пространствата, оставени от Европа и германското правителство през последните години, бяха запълнени от авторитарни страни като Русия и Китай", заяви неотдавна кандидат-канцлерът на "Зелените" Аналена Бербок с голяма тъга от този факт.

Нещо повече, Бербок критикува Меркел, че е прокарала инвестиционното споразумение между Европейския съюз и Китайската народна република. "Зелените" са възмутени, че Меркел и ЕС развиват икономически, търговски и дипломатически връзки с китайските комунисти. Според тях Меркел е трябвало да покаже "твърдост" срещу Пекин. Освен това, за "Зелените" китайските правителствени или свързани с властта компании, не трябва да имат свободен достъп до европейския пазар (интересно, че Бербок и зелените й дружки не казват нищо подобно за американските компании, близки до да речем, ЦРУ или американската армия).

Още през юни "Зелените" излязоха и с яростна антируска резолюция в Бундестага, която трябваше да доведе до отказ на Германия от изпълнението на каквито и да било икономически проекти между германците и Русия. Естествено в тази резолюция "Зелените" не пропуснаха да подчертаят, че кръстоносният им поход е уж само срещу Кремъл, но иначе те били за диалог с "демократичното гражданско общество в Русия", което е евфемизъм за платените мрежи за влияние на Държавния департамент на САЩ, както и различните НПО като тези на Джордж Сорос.

Впрочем, едва ли е случайност, че Аналена Бербок е редовен посетител на събития на Атлантическия съвет. Позицията на партията във външната политика може да се обобщи със следното - никога против Америка, винаги срещу Русия. И освен това с яростна и фанатична подкрепа за федерализацията на Европейския съюз.

"Германия трябва да премахне външнополитическата инициатива в Европейския съюз, така че да не можем да завършим изграждането на "Северен поток-2" - е изказване именно от средите на "Зелените". С други думи, националните държави и суверенитет трябва да се унищожат, за да не се реализират изгодни за Европа и Германия проекти като "Северен поток". Защо? Защото "Зелените" очевидно имат други геополитически интереси или по-скоро господарите им имат.

Под благовидните приказки на "Зелените", че с китайците не трябва да се работи, защото те уж заплашвали сигурността на Европа и нарушавали човешките права, а Русия заплашвала съюзниците на Германия като Полша, Прибалтика и Украйна, всъщност прозират не просто интересите, но дори и реториката на Съединените щати.

2. Зелен фанатизъм и придържане към пагубни за икономиката неща като "Зелената сделка". Това всъщност е позиция, която се споделя и от социалдемократите, а и християндемократите, а не само "Зелените". Всички те са "за" "Зелената сделка", въпреки жестоките и брутални икономически и социални последствия, които тя ще донесе. А и защо да не са, след като лобистките им донори от едрите корпорации ще станат още по-богати заради "Зелената сделка", докато дребният и средният бизнес заедно с европейските трудещи се граждани ще бъдат ликвидирани от икономическия живот.

В допълнение към това обаче, "Зелените" ще принудят социалдемократите да поведат и "кръстоносен поход" срещу най-чистата и евтина енергия , а именно атомната, който поход да обхване цяла Европа. Нищо, че Германия, която се отказа от атомната енергия беше принудена да купува ток от съседните Полша, Франция и други, когато преди две години се оказа, че само "чиста" енергия няма да задоволи нуждите й.

3. Социално инжинерство и социален троцкизъм - въплътени в идеи, които може би на българите все още звучат налудничаво, но на Запад са все по-разпространени. От яденето на буболечки в името на екологията (г-н Кирил Петков тук може обаче да ни обясни много) през операции за смяна на пола на малолетни деца, до училищни уроци по "равноправие" и "вината на белите хора" - всичко това се подкрепя от "Зелените". Тук "бонус" е и тяхната подкрепа за политиката на отворени врати към мигрантите от Третия свят. Политика, която потенциално ще привлече отново милиони мигранти от Африка и ислямския свят към Европа, както когато Меркел ги покани преди няколко години. Една от най-големите каузи на лидерката на "Зелените" е налагането на "джендърно-неутрален" език в училищата, медиите, научните институти, държавните институции и въобще навсякъде.

За съжаление в повечето случаи социалдемократите или подкрепят подобни позиции на "Зелените", или ще бъдат склонени в името на политическата си изгода (и под натиск от САЩ). Много показателно относно това, което очаква всички ни е това, което каза италианският външен министър Луиджи ди Майо по повод на победата на социалдемократите в Германия:

"В Германия всичко върви към убедителна победа за политическите сили, които споделят европейската линия. Това е отличен сигнал. Оказва се, че привържениците на суверенитета отново са претърпели поражение."

И да, външният министър на Италия не говори просто за спорта. Това изказване отразява истината напълно - ако Меркел и ХДС бяха привърженици на засилването на европейската интеграция, то социалдемократите и зелените им партньори ще се опитат да ускорят процеса на еврофедерализацията и превръщането на Европейския съюз в нещо като Съединени европейски щати. Край на националните държави, националния суверенитет, националните идентичности и култури. Край също и на правото на един народ сам да избира управниците си и да решава съдбата си.

С активната политика на новата германска власт, моделът на Европейската комисия, при която банда чиновници, които не са избрани демократично, а са назначени от партиите си и разни лобисти управляват, ще се екстраполира върху цяла Европа, подменяйки националните правителства с една общоевропейска свръхбюрокрация.

Единствените политически сили на изборите за Бундестаг, които имаха различни позиции от тези на статуквото бяха "Левите" и консерваторите от "Алтернатива за Германия". И двете партии по своему се борят за някаква суверенност на Германия спрямо САЩ и НАТО. И двете предизвикват модела на неолибералното статукво. Едните бяха набедени, че са едва ли не сталинисти от Щази, а другите, че са нацисти.

Какви "неонацисти" са от Алтернатива за Германия", след като имат официално крило "Евреи за АзГ" или предвид факта, че са подкрепяни от стотици хиляди славяни - руснаци, поляци, българи, сърби и тнт, остава мистерия. Още повече, че позициите на "Алтернатива за Германия" по въпроси като миграцията, границите, семейството, културата и образованието, някога са били позиции, както на християндемократите, така и на социалдемократите. МОже би най-тежкият "грях" на "Алтернатива за Германия" е, че партията категорично се застъпва за диалог, добросъседство и икономическо партньорство с Руската федерация, като същевременно не иска Германия да бъде въвличана повече в геополитическите авантюри на САЩ.

В крайна сметка "крайната десница" е първа политическа сила в Саксония и Тюрингия, което само по себе си също е успех и иде да покаже, че във Федералната република може да избуят центробежни процеси, екстраполирани от разделението между Източна и Западна Германия. Изтокът гласува за лозунга "нормална Германия" на "Алтернатива за Германия", докато Западът гласува за "Зелената сделка", отворени граници и джендърно-неутрален език на "Зелените".

Що се отнася до "Левите", за съжаление тази партия се срина и днес влиза в Бундестага на ръба. Вътрешните битки, загубата на твърдите леви позиции и насочването към центъра и социаллиберализма, макар и да не са все още завършени като процеси, бяха усетени от избирателите. Партията все още има поле за изява на територията на бившата ГДР, но трябва спешно да започне вътрешнопартиен оздравителен процес и в никакъв случай да не влиза в коалиция със социалдемократите и "Зелените", която допълнително ще я компрометира и задуши.

Общият извод от германските избори за Бундестаг е, че цяла Европа я чакат бурни времена. Имайки предвид, че последните години за първи път от Втората световна се появиха сериозни разногласия между Берлин и Вашингтон, не е изненада, че предстоящото правителство на социалдемократи и зелени ще бъде държано изкъсо от американците. На тези избори за пореден път се видя, че хората в ЦРУ и Държавния департамент си разбират от работата, когато правят политическо инженерство. Да му мислят милионите германски и европейски граждани, които ще плащат двойни и тройни сметки за отопление рано или късно, и които един ден могат да се озоват в окопите срещу Руската армия.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели