/Поглед.инфо/ Къде е Бахмут? Според украинския президент Владимир Зеленски е "в сърцата ни". С други думи, Украйна загуби този "festung", който "нямаше как да падне" и беше "непревземаем". Става въпрос за същия този Бахмут, който според Зеленски и украинските ЛОМ-ове (лидери на общественото мнение) щеше да бъде "украинският Сталинград" и "повратната точка на войната за изтласкване на орките". Силно укрепен град с размерите на да кажем Велико Търново, защитаван от 60 до 80 хиляди украински войници, а също цялата спътниково-сателитна мощ на НАТО, Starlink на Илън Мъск, разузнавателните самолети AWACS на САЩ, които летят от Румъния, много наемници, военни съветници и огромно количество техника.По същество целият ресурс на НАТО беше ангажиран. И нищо от това не стигна, за да спре един самоук ресторантьор, създал частна армия от пенсионирани военни и затворници.

Бахмут по-конкретно беше защитаван от: 28-а отделна бригада "рицарите на Зимния поход"; елитната 93-а механизирана бригада "Холодний яр"; 58-а отделна мотопехотна бригада "Иван Виговски", 53-а механизирана бригада "княз Владимир Мономах"; 67-а отделна механизирана бригада; Международния легион (няколко хиляди чуждестранни наемници, сред които поляци, грузинци, американци, канадци, австралийци, англичани, хървати и др.); чеченските терористични полкове "Д. Дудаев" и "шейх Мансур"; белоруския имигрантски полк "Кастус Калиновски"; Мюсюлманският Кавказки корпус и т.нар. "Полски доброволчески корпус". Списъкът на елитните формирования, които се сражаваха срещу ЧВК "Вагнер" и частите на ВС на Русия е просто впечатляващ.

Резултатът от битката за Бахмут след 224 дена боеве: поне 40 хиляди загинали украински бойци (загубите на ЧВК "Вагнер" също са големи, макар че са по-малки, което е изненадващо предвид факта, че "Вагнер" са нападащата страна, а на моменти имаха проблеми със снабдяването по собствени думи). От чисто стратегическа и военно-политическа гледна точка, "Бахмутската касапница" не е нов Сталинград, който гарантирано обръща хода на войната. Но морално-психологически е рязка промяна на играта.

От миналата есен украинските граждани и войници слушат колко непревземаем е "festung Бахмут" и как "ватниците ще си строшат зъбите" в укрепленията му. На няколко пъти американците съветваха украинския президент да се изтегли от неудържимите позиции при Бахмут, за да спаси живота на елитните си щурмови части, които ще са нужни за отбраната на по-важни пунктове като Константиновка, Славянск и Краматорск. Зеленски обаче, както подхожда на човек, който е твърде далеч от военните дела, но мечтае да бъде нов Наполеон, падна сам в капана на собствената си реторика и реши да превърне Бахмут в символ на войната.

Оттук насетне, Русия може да развие успеха си и, след като се прегрупира и войските й си починат, да започне операциите по освобождение на Славянско-Краматорската агломерация, която е най-добре укрепената отбранителна система от Втората световна война насам. Това ще е истинската операция, която ще реши изхода на войната, но със сигурност "Бахмутската месомелачка" помогна много на Русия, както от морално-психологическа гледна точка, демотивирайки украинските войски и граждани, така и от чисто тактическа гледна точка - все пак 40 хиляди елитни украински щурмоваци няма да защитават Славянск и Краматорск, нито пък ще участват в евентуалното украинско "контранастъпление".

Това, разбира се ни води до действията на украинците и евентуалните им планове за "контраофанзива", за които ни проглушиха ушите от месеци.

Наблюдава се струпване на украински сили и западна техника на няколко направления - Авдеевското (очевидно с цел застрашаване на Донецк), Запорожкото и според някои източници, в Харков с цел Белгород (който е част от т.нар. "стара руска" територия, т.е. която е била руска и 1991 година). Всъщност, към момента на писане на този текст в Белгородска област има малко населено място, което за кратко беше заето от украинска ДРГ (диверсионно-разузнавателна група), състояща се от 80 бойци. Това даде отново повод за престрелки между Евгений Пригожин и руското МО.

Нека военните експерти да се изказват кое е вероятно и възможно със сигурност. Авторът на този текст може да даде мнението си като човек, който следи професионално геополитическите процеси и, разбира се, като историк, занимавал се и занимаващ се с военна история измежду всичко друго. Т.е. неангажиращо и неекспертно що се отнася до военно-техническите и военно-тактически въпроси мнение.

Опит за настъпление на ВСУ към Донецк ще е касапница. Говорим за едномилионен град, който ВСУ не успяха да превземат дори през 2014-2015, когато се защитаваше от миньори, таксиметрови шофьори и казашки паравоенни групи. А сега се защитава и от редовни части на ВС на РФ, и от руските Въздушно-космически сили и тнт. Ако се опитат да направят това, украинците ще направят подарък на руснаците - не само, че ВСУ ще се разбият като море в скала, но и ще мобилизират допълнително руското общество, тъй като Донецк е символ.

Вариантът с Белгород е безумен, защото дори кураторите от САЩ са против - това напълно възможно може да доведе до унищожителен отговор от руска страна, тъй като ще разтърси руското общество, дори и тези 20 %, които се съмняват относно правилността на СВО.

Най-логична остава третата опция, тъй като предполага настъпление през степта на Запорожието и може потенциално да доведе до превземане на Мелитопол и разсичане на руските сили на две, което ще отреже частите в Херсонщината и ще повиши риска за Крим. Този ход в комбинация с няколко по-малки опита за десант през Днепър в Херсонска област може да доведе до срив на южната и югозападната част на фронта, докарвайки украинските части директно на подстъпите на Крим. Което пък ще измени коренно ситуацията в самата Русия, водейки потенциално до големи сътресения от вътрешнополитическо естество.

Но това се знае от военно-политическото ръководство на РФ, което от месеци се готви за този сценарий. Има обаче други въпросителни, които не са изяснени. Една от тях е защо някои от най-мощните руски олигарси, в т.ч. одиозният Олег Дерипаска, все още имат стотици милиони непокътнати активи във вражеска Украйна. Съответно по какъв начин това влияе на взимането на решения в Русия.

Големият руски историк проф. А. Фурсов неслучайно преди време каза, че днешна Русия е държава създадена от некадърния късносъветски елит, за да защитава клановите интереси на различни капиталистически (и същевременно неофеодални) кланове. Нещо като средновековната "държава", която функционира като инструмент за регулация и йерархизация на отношенията между феодалната аристокрация.

Пред очите ни Русия, разбира се, се променя. Бяха въведени нови закони, взети нови решения и доктрини - във външната политика, образованието, културата и военното дело, които превръщат огромната страна във все по-независима, все по-могъща, самобитна и..... руско-православна (в противовес на неината западно-либерална обвивка, създадена от съветския късен елит под кураторството на западните глобалисти). Но дали тези усилия ще успеят?

Това ще зависи от готовността на Русия за победа. Военно-технически тя има капацитета да смаже Украйна и да изтласка НАТО от древните руски земи (поне от Харковщината, Одеска и Николаевска области и Днепропетровск). В момента по данни от отворени източници, по линията на съприкосновение се сражават не повече от 250-280 хиляди руски войници. Още 200-250 хиляди са на втори и трети отбранителен ешелон (отново, ако вярваме на това, което може да се прочете от отворените данни). Това е повече от достатъчно за отбрана на територията, която Русия вече зае (с площ повече от цяла България и население от 7 до 9 милиона). При концентрацията на част от тези сили в ударни бронетанкови юмруци и с подкрепата на руските ВКС, руснаците със сигурност могат да организират успешни настъпателни действия на някои фронтове. Особено, ако украинското "контранастъпление" се провали в добре организираните руски защити. Като нищо това може да доведе до успешна руска офанзива към столицата на Запорожката област или за доосвобождаване на Донецката народна република.

Но дали про-западната олигархична част от елита няма да спъне собствената си държава и да я хвърли отново в хаоса на 90-те? Твърде притеснителни са слуховете, че има "разбирателство" Русия да не настъпва отвъд Донбас и т.нар. "Кримски коридор" (южната част на Запорожие и източната част на Херсонщината, които сега се държат от РФ), за да демонстрира желанието си за мир и разбирателство със Запада. Очевидно в Москва има "партия на мира" или иначе казано, "партия на капитулацията", която представлява интересите на голяма част от едрия капитал и либералната художествено-творческа интелигенция. Както по-горе споменах, одиозни и съмнително забогатели фигури като Олег Дерипаска и Роман Абрамович имат активи в Украйна и очевидно желание за съглашателство със Запада.

Но също така е очевидно, че Кремъл в лицето на Путин не е вдигнал ръце. Руското ръководство даде няколко пъти да се разбере, че това е война за оцеляване на Русия и защита на формиращия се многополюсен световен ред и националните държави по света. И също така, че има воля да "делиберализира" руската държава. В този смисъл е показателно, че шефът на специализираното следствие и министърът на правосъдието на РФ за първи път си позволиха да кажат, че е време членът от конституцията, който гласи, че страната няма идеология, да се премахне. Путин от своя страна подписа указ за защита на традиционните ценности, а руското МВнР прие нова външнополитическа доктрина, в чийто фокус са многополюсният свят, завоят на Юг и Изток, както и защитата на "Руския свят". С други думи, въпреки интригите на западничеството, Русия не се е предала.

Ако "партията на войната", т.е. патриотичният лагер и президентът Путин надделеят над либералните капитуланти, руските Въздушно-космически сили, които засега са по-скоро пасивни, ще започнат най-вероятно да извършват смазващи удари по украинските мостове и жп линии, спирайки доставките на оръжия от Запада. Руските ракети ще започнат да удрят най-сетне "центровете за вземане на решения" (впрочем, както се оказа генерал Залужни вече беше ранен при руски удар), а руската армия може да започне с по-сериозни и мобилни офанзивни действия не само в укрепения и гъсто населен Донбас, но и по полетата на Запорожието, Днепропетровска област и най-важното, Одеса и Николаев. Откъсването на Черноморието от Украйна ще ознаменува фактическата руска победа над НАТО и ще доведе до бързо преформатиране на геополитическото съотношение на силите и световния ред в тази част от света.

Предстои да видим резултата от две войни - едната по полетата и степите на Донбас, Запорожие и Харковщината, а другата в коридорите на Кремъл. От тях ще се реши съдбата на Европа и може би целия свят.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?