/Поглед.инфо/ Най-накрая изглежда все едно, че след години на пълно отстъпление от българските национални интереси, официална София все пак е готова да покаже зъби по македонския въпрос.
Външният министър Екатерина Захариева заяви следното:
“Към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка за Република Северна Македония в този вид, в който се представя. Имаме време, но е крайно малко. Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото."
Това беше правилната позиция. Дълго време България се държеше като по-голям брат на Македония, който е готов да й помага във всичко и на всяка цена.
България първа призна бившата югославска република за независима държава. Нашата държава беше тази, която помогна с военна техника на Македония, когато албански сепаратисти я заплашваха. Всъщност, говори се, че официална София заплашва Югославия през 1991 година, че ако Белград се опита да възстанови суверенитета си над Македония, България ще се намеси.
И за всичко това, нашите единокръвни братя ни се отплатиха с яростна и перманентна българофобия, която е съизмерима с антибългарската пропаганда от времето на Тито.
Да, разбираемо е, че македонските политици не могат да си позволят изведнъж да променят на 180 градуса официалния исторически, медиен и обществен наратив. Ако го направят, голяма част от населението, както и определени фактори, свързани с бившата югославска УДБА, ще им стъжнят живота.
Но София и Скопие подписаха договор през 2017 година, който Македония не спазва въобще. Очевидни са и опитите да се провали работата на съвместната историческа комисия, както и въпросите да се протакват, докато Брюксел или Вашингтон не натиснат София да започне да прави компромиси.
И на фона на всичко това, идва логичният въпрос - на всяка цена ли трябва да вкарваме Македония в Европейския съюз?
Иска ли България една страна-членка на Европейския съюз, която води откровено българофобска политика и индоктринира децата от най-ранна възраст, че българите сме "татари и цигани" (както се оказа, че пише в македонски учебници).?
Още повече, че ако Северна Македония влезе в Европейския съюз без да е решила окончателно висящите въпроси с България, никога повече няма да имаме шанс да ги повдигнем ефектно. Нека не се лъжем, в момента ние сме в силната позиция и можем да си позволим да поставяме искания на Скопие, за чието изпълнение да следим внимателно. Веднага щом Македония влезе в Еворпейския съюз, двете страни стават фактически равнопоставени, а София губи лостовете си за влияние.
Ако българската политическа класа отстъпи пред натиска от Запада и по-точно от страна на Германия и Съединените щати, допускайки компромиси по македонския въпрос, това ще бъде едно от най-големите предателства в българската история. Подобен ход фактически би значел отказ от българската история, застрашаване на българската национална идентичност и потвърждаване на правотата на заблудените македонски аспирации за някакво измислено "македонско" малцинство в Пиринско.
Каква въобще е изгодата на България от това да вкараме Македония в Европейския съюз? Нито хората там ще станат изведнъж българи, нито властите ще спрат да репресират тези с българско самосъзнание, нито ще има кой знае какви ползи за българския бизнес и икономика.
Мнозина се самозаблуждават, че ако Македония е в Европейския съюз, то автоматично това значи, че тя ще започне да се държи по европейски, спирайки с българофобията и терора над гражданите си с българско самосъзнание. Е, искам да ги попитам, нима Гърция спря с асимилационната политика над българите от Беломорието и Егейска Македония?
Не, Атина продължава да изличава и най-малките намеци, че някога в Егейска Македония половината население е било българско. В момента в Северна Гърция има може би до 200,000 души с български произход, а често и самосъзнание, но Атина ги класифицира като "славяногласни елини", което, разбира се, е абсолютен нонсенс.
Българските исторически паметници в Гърция също се унищожават, на места дори българските гробища се превръщат в сметища, земеделски ниви или нещо друго.
Както виждаме, членството на България и Гърция в Европейския съюз съвсем не е решило въпроса за правата на българите в южната ни съседка (впрочем, нашите сънародници там са редовен обект на нападения, включително физически от гръцки фашизоиди, за което полицията си затваря очите).
С Македония ситуацията ще е дори още по-лоша, ако я допуснем в Европейския съюз, без тя предварително да изпълни поставени от България условия, които да гарантират няколко неща по мое мнение:
1. Правата, живота, човешкото достойнство и свобода на хората в страната с българско самосъзнание, в т.ч. и функционирането на български културни клубове и организации.
2. Да ускори работата на историческата комисия, чиято дейност се саботира умишлено от македонците. Скопие трябва да разреши всички исторически въпроси и да признае правотата на българските историци. Това не е въпрос на компромиси или дискусии. Няма какво да се дискутира дали Гоце Делчев е българин. Всички исторически документи сочат това и македонската страна трябва просто да го признае.
3. Македония трябва да пренапише учебниците си, в които в момента българофобската пропаганда е лайтмотив. Разбира се, че тя може да включва свой национален наратив в учебниците, това е право на всяка държава, но той не трябва да е конструиран на българофобска основа или чрез изкривяване на историята. Македонците могат да намерят своята уникална идентичност, без това да е на българофобска и лълива основа. Добър пример в това отношение са Австрия и Германия. Никой не се съмнява, че Австрия има уникална идентичност, но и никой не поставя под въпрос германския етнически и исторически характер на австрийците.
4. Скопие трябва да направи всичко възможно за навлизането на български културно-информационни продукти и медии на своя пазар. В Македония трябва да има български телевизионни канали, радиостанции, филми, музика, книги на български автори, списания и вестници.
5. Македония трябва да осъди зверския терор срещу българите в периода от 1944 година до 1991 година, както и репресиите при режима на Груевски и не само.
6. Да започне да налага глоби и административни наказания на всички медии и юридически лица, които разпространяват българофобия. Не може страна, която иска да влезе в Европейския съюз, да допуска откровена етническа омраза и фашизоидни изказвания по националния си ефир. Във всяка страна от ЕС, расизмът, ксенофобията и дискриминационното отношение в публичното пространство се наказват и глобяват.
7. Македония трябва да признае, че т.нар. "македонски език" е диалектна форма на българския, която е започнала да се развива като самостоятелен книжовен език след 1944 година.
Ако поне повечето от тези неща не се изпълнят от страна на Скопие, България няма абсолютно никаква полза от влизането на Македония в Европейския съюз. Нашата страна на е благотворително дружество, което да помага на всяка провалена страна, в която безработицата е 30-40 процента.
Съчувстваме на македонските си братя и сестри за тежката им ситуация и сме с най-добри пожелания към тях, но България е жертвала стотици хиляди българи и всичко, което може да бъде пожертвано през ХХ век заради Македония. Няма нужда да продължаваме да се жертваме за македонците, ако от тяхна страна няма и елементарно разбиране на българските позиции.
Има само две причини, поради които бихме искали Македония да влезе в Европейския съюз, ако гледаме българския национален интерес. Първата е да се спре с българофобията в нея и преследването на хора с българско самосъзнание, а втората е да се гарантира опазването на българското културно-историческо наследство като такова.
Ако тези две неща не се гарантират по никакъв начин, София не трябва да подкрепя членството на Македония в Европейския съюз.
В този смисъл, позицията на българското МВнР и министър Захариева е правилна и всъщност трябваше да бъде възприета отдавна. Не беше нужно да се чакат три години след подписването на договора за добросъседство, за да видим, че в Скопие нямат желание за изпълнението му. Отделен, разбира се, е въпросът, че договорът беше подписан прибързано и на моменти има твърде пожелателен характер, без конкретни обвързаности.
Сега обаче, опасното е България да не се поддаде под натиска на западни страни, които по геополитически причини биха искали да ускорят евроинтеграцията на Македония. За щастие в това отношение имаме неочаквани съюзници. Отдавна френският президент Макрон даде да се разбере, че не подкрепя разширяването на съюза на всяка цена и по всеки начин. Официална София, ако има воля и национална отговорност, може да използва факта, че западните страни също не са единодушни по въпроса, за да блокира членството на Македония за толкова време, колкото е нужно на Скопие да промени поведението си.
А ако ли в Скопие решат, че няма нужда да променят поведението си, тогава София от своя страна трябва да направи всичко възможно за да си ги държи извън Европейския съюз, та ако ще да минат още 30 години докато това влезе в дневния ни ред отново!
Българската история, памет и достойнство не могат и не трябва да се продават, само защото на някой в Брюксел му е скимнало, че е геополитически наложително Македония да влезе в ЕС. Нито пък, защото в Скопие си въобразяват, че могат да ни играят ориенталски номерца.
