/Поглед.инфо/ Германският външен министър Хайко Маас за пореден път показа няколко болезнени истини, както за актуалното състояние на своята страна, пък и цяла Европа, така и за намеренията на елитите в Западния свят.

Той заяви, че Съединените американски щати и Европейският съюз трябва да създадат "план Маршал за демокрацията" - на пръв поглед доста мъглява и неясна идея, която крие зад себе си идеята за кулминацията на усилията от двете страни на Атлантика за контрол над медийния наратив, образованието и съзнанието на хората.

Дипломат номер 1 на Федералната република не скри и каква ще е реалната цел на този "план Маршал за демокрацията":

"Не трябва да отстъпваме никакво място на враговете на либералната демокрация. Това важи не само в Съединените щати, но и тук, в Германия и Европа."

Тоест, това той иска финансирането на някакъв съвместен европейско-американски проект, все още не е ясно в кои сфери, но най-вероятно в информационната, медийната и образователната, а защо не и съдебната, насочен срещу всички "врагове" на либералната демокрация, както той ги разбира.

Това ще рече срещу всички, които имат алтернативно мнение, без значение дали става въпрос за отделни страни-членки на Европейския съюз, като любимата мишена на брюкселските чиновници - Унгария, или пък политически сили в отделните държави ("популистки" леви и десни движения като "Левите" в Германия, Сириза в Гърция, жълтите жилетки или партията на Марин льо Пен).

Зад трогателните приказки на лицето Хайко Маас, че "без демокрация в САЩ, няма демокрация в Европа", прозира баналната и тъжна истина, че Федерална република Германия и по-голямата част от Европа са се превърнали в безгласна буква и протекторат на Съединените американски щати. Партньорството от двете страни на Атлантическия океан, разбира се е важно и не е задължително лошо, когато става въпрос за търговия или обмен на информация за тероризъм, киберсигурност и тнт., но в случая говорим за имперски и васални зависимости пар екселанс.

Нека да припомним, че Западна Германия от 1945 година до 1990 г. се управлява фактически от една Съюзническа контролна комисия, която изпълнява ролята на имперски наместник в окупираната от англо-американците след съветската победа над фашизма страна.

Според Хайко Маас днес нямало по-близки и по-естествени партньори от Съединените щати и Европейския съюз, с което той фактически изразява овчата си радост от факта, че изборите в Америка бяха откраднати и либералният естаблишмънт отново поема властта над страната. Това означава, че Европейският съюз и особено Германия отново ще минат на ръчно управление от Вашингтон, лишавайки ги от така омразното им упражняване на суверенитет.

Може би г-н Хайко е забравил родната си история (ако предположим, че човекът има въобще концепция за "родина"), но поне ние можем да си я напомним.

"Най-естествените" партньори на Европа, в лицето на Съединените щати, още преди да свърши войната с фашистите не са сигурни каква да бъде съдбата на германския народ. И докато съветският лидер Йосиф Сталин е категоричен, че народите на СССР воюват не с германската нация, а с хитлеризма, то американците мислят другояче.

Администрацията на президента Франклин Делано Рузвелт и в частност неговият финансов министър Хенри Моргентау предвиждат Германия да бъде деиндустриализирана и превърната в "пасторална страна, неспособна да поддържа военни сили или да защитава суверенитета си". Говори се също така, че Германия трябва да стане някакъв икономически придатък на Англия, Франция и Съединените щати.

Има дори идеи в тогавашния американски, "хуманен" и "човеколюбив" печат (Хайко Маас заяви, че едва ли не западната либерална демокрация е най-хуманна), че като мярка срещу германския милитаризъм, трябва да се стерилизират до 12 милиона "годни за разплод" германски жени.

Това по всички критерии, създадени по-късно от ООН, но и по-рано от европейската общественост за "хуманност" и "цивилизованост" спада в графа предложения за геноцид, както и да го погледнем.

Между другото, по време на първите години на окупацията на Германия, в американската и английската зона изведнъж се оказва, че местното население живее с около и дори под 1000 калории на ден. На всичкото отгоре, през особено студената зима на 1946-1947 година, на цивилното население в Западна Германия не му достигат гориво и дърва за отопление. За сравнение, по същото време калорийният прием на американските войници, окупиращи Германия е по 4000 на ден. Тоест четири пъти повече от германските жени, деца и старци.

Хърбърт Хувър дори излиза с доклад пред Белия дом, в който обяснява, че смъртността сред окупираните германци се е вдигнала с цели 40 процента дори спрямо военните години.

За сравнение, калорийният прием на германското население в съветската зона на контрол, обхващаща бъдещото ГДР е с от 500 до 800 калорий дневно по-висок. Това кара американският генерал клей да каже:

"Няма избор между това да си комунист на 1500 калории на ден и вярващ в демокрацията на 1000 калории."

Според директива 1067, с която Съвместният щаб на началниците на Американската армия урежда въпроса за управлението на окупираната от САЩ Германия, демократичните и човеколюбиви американци:

".... не трябва да предприемат никакви стъпки имащи за цел икономическата рехабилитация на Германия или с цел засилването на германската икономика".

Още преди приложението на този план, на 20 март 1945 година президентът Рузвелт решава, че директивата дори не е достатъчно сурова спрямо германското население. Когато загрижени американски представители му казват, че след победата над хитлеристите, този план ще доведе до това, че германското население "ще се пържи в собствен сос", хуманният президент на Америка казва:

"Нека им се направят супени кухни! Нека икономиката им пропадне!"

Попитан дали иска германският народ да умре от глад, представителят на същата тази Демократическа партия, чийто фронтмен днес е Джо Байдън, казва:

"Защо не?"

Добре е германският външен министър Хайко Маас, който слави Америка като основен гарант на демокрацията в Европа, да си припомни как хуманистите от Вашингтон искаха да уморят от глад собствения му германски народ. Всички европейски демократи и либерали е хубаво да помнят това, особено когато пак започнат да изтъкват недоказаните си твърдения за руски конспирации и намеси или пък историческия си наратив за "съветската окупация" ("окупация", която хранеше немския народ двойно по-добре, отколкото американците го правеха, и която обяви, че немецът не е враг, а фашистът, в контраст със САЩ, които до 1947 искаха да геноцидират Германия, но пък уредиха удобен живот на огромен брой нацистки учени и военни престъпници).

Така или иначе, американците решават, че Германия трябва да оцелее и да се възроди не, защото са демократични хуманисти, а когато Студената война започва същински. Не е случайно, че оригиналният план "Маршал" се появява 1948 година, а не 1945 или 1946 да речем.

Толкова за хуманната либерална демокрация на Съединените щати, без която европейците и германците не можели (тук дори няма да припомняме жестоките и варварски, "демократични" бомбардировки над София през 1944 или над Белград през 1999).

Но да се върнем към съвремието.

Това, което германският външен министър иска да постигне заедно с новата администрация на Съединените щати, по всяка вероятност ще има за цел да репликира задаващите се репресии в Америка срещу не-либералите и не-демократите.

А, че репресии в Америка ще има, можете да бъдете сигурни. Бивши министри на Бил Клинтън, както и бивши съветници и служители на Обама и дори неоконските приятелчета на Джордж Буш, зоват за съдебно преследване не само срещу семейство Тръмп, но и срещу симпатизантите на отиващия си президент.

С тази цел е създаден цял "Проект за отговорност на Доналд Тръмп", в който влизат видни представители, както на демократическия естаблишмънт, така и на неоконите в Републиканската партия, които са недоволни, че Тръмп не започна нито една война.

Призивите за съдебни разправи срещу тръмпистите не са само на ниво обикновени демократи и ударните вандалски групи от лумпен-пролетарии от Блек лайфс матър и Антифа. Не, най-неприкрито тези приказки се говорят от високопоставени демократи и дори републиканци.

Самият Джо Байдън заяви, че случилото се в Капитолия показва, че трябва да се действа срещу разпространяването на "език на омразата" и други изтъркани клишета, с които се има предвид всяка идея, която не влиза в рамките на неолибералното социално инжинерство.

Като верен изпълнител на Трансатлантическата неолиберална империя, германският външен министър, разбира се побърза да предложи създаването на този "план Маршал за демокрацията", който ще има за цел да смаже всеки недоволен и всеки, който има алтернативно мнение - човек, медия, партия или дори държава.

И именно това е истинската заплаха за демокрацията. Защото човек може да е демократ и без да е либерал. Нещо, което царуващият, както в Европа, така и в Америка режим отказва да признае.

Не повече! Оттук насетне, който не приема фанатичните идеи на неолиберализма и социаллиберализма, ще бъде разглеждан като "враг на демокрацията", "агент на Путин", "фашист", "сталинист", "комунист", "крайнодесен екстремист", "радикал" и "заплаха за конституционно установения ред".

Изказванията на Хайко Маас трябва да се разглеждат и в контекста на засилващата се геополитическа борба на либералния западен естаблишмънт срещу силите, които представляват многополюсния, нов световен ред, а именно Русия, Китай, Иран и други.

Тук най-вече се визира Русия, за която Джо Байдън обяви, че ще й потърси "отговорност" и ще я накара "да си плати".

Още преди да откраднат президентските избори в Америка, либералните и неоконсервативни ястреби от двете страни на Атлантика създадоха нелепия случай с Алексей Навални и отравянето му (версиите, за който се променят през седмица и вече приличат на детска анимационна сага). Това беше използвано от някои фактори в Германия, които се опитаха чрез въпросното "отравяне" да си намерят причина да прекратят, по искане на Вашингтон, проекта "Южен поток-2".

Със сигурност новият "план Маршал", който Маас предлага ще включва пръскането на огромни финансови потоци за създаването на превъзпитателни и образователни програми, но особено и за медийна борба с "дезинформацията на Кремъл", както неолибералите наричат всеки глас, който не пее в техния хор. Разбира се, ще се направят опити да се купува още влияние и пета колона, особено в Източна Европа, а може би и в Италия и Австрия - все части от Европейския съюз, над които контролът на западните либерали е по-хлабав.

С други думи, очакват тоталитарни експерименти и произвол, които ще заплашат самата тъкан на обществата в Европа. Освен това ни очаква и още по-изострена фаза на новата студена война срещу Русия, в която тези европейци, който не приемат наратива на ястребите, ще бъдат обявени за "агенти" на Кремъл и "врагове на демокрацията", с всички произтичащи от това последствия.
Как ще свърши всичко? Само бъдещето ще покаже, защото колкото и да са силни неолибералните и неоконсервативни елити в Европа и Съединените щати, на този свят действат и други могъщи фактори и сили, както външни, така и вътрешни, в самия Западен свят.