Лидерът на ДПС изглеждаше развеселен посреднощ, но май от любимия си коктейл уиски с редбул, а не от изборните резултати. Той от няколко месеца предричаше срив на управляващата партия, който да повлече страната към политическа криза, за да се стигне до пр
- Соня, как ще коментираш флирта на БСП с Кунева в следизборната нощ. До сутринта обаче отношенията между тях доста охладняха?
- Забавен кадрил се разигра между червените лидери и „независимата“ Меглена Кунева. На среднощната пресконференция след вота и Калфин, и Станишев с рицарски жест похвалиха, че даже прехвалиха нейния изборен успех. За първи път от началото на кампанията от БСП се сетиха, че Меглена Кунева беше министър на тройната коалиция и е играла в техния отбор. До неделя бившият премиер я наричаше „раздут социологически балон“ и посочваше - абсолютно основателно - тандема на ГЕРБ като основен конкурент на тандема на БСП. Меглена Кунева си го върна като многократно повтори: няма да призовава своите избиратели на балотажа да дадат гласа си нито за Калфин, нито за Плевнелиев.
На сутринта в понеделник в „Гореща точка“ по ТВ7 Ивайло Калфин вече не беше така милозливо-толерантен към съперничката си и доста хладно изкоментира нейното фръцване, изразено в доста категоричен отказ от сътрудничество. Всичко това ми се струва доста посредствен водевил. Защото изначално Меглена Кунева играеше с червена фланелка под марковите си европейски тайори - както се казваше едно време: синя отвън, червена отвътре. Нека не забравяме, че нейното име като официален кандидат на БСП беше изстреляно за първи път на 19 февруари на тайна сбирка в Правец на президентското „АБВ“ от самия Георги Първанов. Бившата еврокомисарка бягаше по терена като резервен играч на сегашния президент. Нейната цел беше да отнеме колкото се може повече десни гласове от потенциалния електорат на ГЕРБ. Само че на балотажа, и да би искала, не би могла да подари своите близо половин милион гласа на червения кандидат-президент.
Следващата неделя големият сблъсък ще бъде ляво - дясно.
Така че не виждам как всички онези избиратели, които са предпочели десни кандидати на 23 октомври да се прегърнат виртуално с БСП за последен валс на 30 октомври.
- Ахмед Доган обеща да осигури победа на балотажа на “чичо Ламбо”, както той се изрази. Очакваш ли вотът да се обърне тази неделя?
- Значението на ДПС за този президентски вот е преувеличено, но не е за подценяване. Военизираната организация на Ахмед Доган вече не е така монолитна, както беше до неотдавна. Бунтарите на Касим Дал разклатиха доверието в абсолютната непогрешимост и недосегаемост на Сокола. Видя се, че за първи път през последните 20 години няма мощен „изборен туризъм“ по посока Турция – България. Което показва, че наистина изселническите организации в Истанбул, Бурса и Анкара са под влияние на поддръжниците на Касим Дал.
На Калфин и на „чичо Ламбо“ им трябват към 300 - 350 000 гласа, за да победят на втория тур. В ранната утрин на 24 октомври Ахмед Доган беше категоричен: ДПС ще гласува за кандидатите на БСП. Срещу какво?! Срещу една целувка, отвърна Сокола, завладян от еротични трепети. Дали пък това няма да бъде „целувката на смъртта“?! След прословутите реплики на Доган в Кочан през 2009 година, че той е човекът, който управлява управляващите и раздава порциона в държавата, с 8% процента набъбна подкрепата за ГЕРБ за по-малко от седмица. Доган зад Калфин ще предизвика активиране на българския вот срещу етническия вот.
Но така или иначе Ахмед Доган и неговите хора са стари изборджии. Те може да използват една изпитана тактика. Ще оставят ГЕРБ-ерите да се успокоят от хода на изборния ден, да се опиянят от евентуални високи екзит-пол резултати и към 5-6 часа ДПС ще изпрати организирано и под строй своя електорат да гласува за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. За Цветан Цветанов и екипа му ще бъде много късно вече, за да реагират с мобилизация на своите.
- В предизборното студио на ТВ7 миналата неделя ти каза, че 23 октомври е тъжна нощ за двама души: за Сергей Станишев и за Ахмед Доган. Защо?
- Сергей Станишев е прав, че БСП успя да се отърси от травмиращия шок след провала на парламентарните избори през 2009 година и да мобилизира електората си за президентския и местния вот на 23 октомври. Но резултатите са печални за бившите управляващи. Отиващият си президент успя да раздруса партийните редици и няма да се спре пред нищо, докато не уреди свой човек да седне в лидерския стол на „Позитано“ 20.
Вече се спрягат имената на евентуалните заместници на Станишев:Ангел Найденов, Михаил Миков, Корнелия Нинова... Още през лятото стана ясно, че с тези билбордове из цялата страна Георги Кадиев си прави не толкова кампания за кмет на София, колкото кампания за председател на БСП. Забелязах яко скърцане със зъби сред по-първите хора в БСП през изборната нощ, но инстинктът за самосъхранение на Столетницата ги възпря да започнат препирни за смяната на караула на „Позитано“. Лидерският дебат ще бъде отложен за дните след изборите, той ще се разгърми и разтрещи с наближаването на деня, в който Георги Първанов ще каже: „Сбогом“ на „Дондуков“ 2 и ще си помечтае да каже: “Здравей“ на „Дондуков“ 1. Неговата надежда е да изгради широка коалиция ляво-център върху социалдемократическа платформа, с която евентуално да вземе властта и да се добере до стола на министър-председателя
Ахмед Доган изглеждаше развеселен посреднощ, но май от любимия си коктейл уиски с редбул, а не от изборните резултати. Той от няколко месеца предричаше срив на управляващата партия, който да повлече страната към политическа криза, за да се стигне до предсрочни избори през пролетта на 2012 година. Получи се тъкмо обратното.
Въпреки обедняването на хората, повсеместното им недоволство, буксуването на икономиката и мрачната безперспективност сред бизнеса – ГЕРБ беше предпочетен отново от мнозинството българи. Това впрочем изненада и самата мен. Очаквах силен наказателен вот срещу ГЕРБ. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че всички правителства досега са тръгвали надолу след две-две години и половина в управлението.
- Това даде основание на Емил Кошлуков да твърди, че ГЕРБ ще изкарат и втори мандат в управлението на страната. Ти споделяш ли това мнение?
- Не съвсем. Мирослав Боршош беше прав, като каза, че катафалката на сините потегли по нанадолнището към политическото гробище. Така наречената „автентична десница“ е мъртва. Ако се появи нова коалиция дясно-център, тя ще има реални шансове да управлява страната след 2013 година. Разбира се, това би било възможно, само ако се спре обедняването на хората. В противен случай лявата вълна ще помете всеки опит за дясно обединение
- Какви са впечатленията ти от следизборната нощ с две думи?
- Партийните лидери си легнаха победители, но се събудиха победени.
Победени от страхове и опасения за балотажа. И Бойко Борисов не изглеждаше много доволен.
- Защо според теб?
- Само политически аматьори като Росен Плевнелиев и Маргарита Попова може да изпаднат в еуфория от резултатите на първия тур. Бойко Борисов със сигурност си дава сметка за острите камъни, които могат да преобърнат каруцата, която на пръв поглед се превърна в реактивен самолет. Виж колко абсурдно се получава! Победата на кандидат-кметовете на ГЕРБ от първия тур в София, Бургас, Добрич и други градове може да се превърне в капан за кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. Защото не е сигурно дали хората, които отидоха до урните, за да пуснат бюлетина за Йорданка Фандъкова, Димитър Николов и останалите победители, ще отидат отново в неделя до избирателните секции, за да подкрепят Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.
За ГЕРБ истинската битка за “Дондуков” 2 не завърши, а започна на 23 октомври.
25 октомври, вестник "Шоу"
