/Поглед.инфо/ Ако специалистите по кризисен ПР се обединят в холдинг, ще бъде много вероятно да оберат всички обществени поръчки, които със замах на фокусник премиерът Борисов спря.

Дори и да не са всички, за тях ще има много работа. При това офертите няма да валят само откъм сегашното правителство, а и откъм доста по- висши величия.

Лично Бойко Борисов малцина може да учуди.

Той е политически продукт, каквито са повечето решения през всичките ни години след 1989. А сега реакциите му се свързват с инстинкт на самосъхранение.

Срещи, решителност, гневни въпроси на въпросите, скандални уволнения, които не могат да изтрият още по- скандални назначения, нещо в миналото, завито в целофан мирише не по- малко от патрон, опакован с писмо по същия начин...

В добавка обещания за обилен дъжд от компромати именно срещу него, защото започвал да се бори с корупцията, с бандитизма, тероризма и кой знае още какво. Именно днес, след като е бил вече главен секретар на голямото, а не сега с извадените зъби и обиждано от всички МВР, кмет на София и два мандата премиер.

Целуван по челото и бузките от не едного.

Уважаеми кризисни специалисти, май опорните точки на играта се разпадат.

Все пак следва да се отдаде дължимото на умението да тръгнеш от една точка, разположена на противоположния полюс, да се извъртиш на 180º , докато переш биографии, мачкаш министри, разиграваш хвърляне на оставки на царствен премиер и накрая сядаш в стола Му.

През това време определяш всичко, писано и говорено по твой и за приятелите ти адрес за гнусен компромат, дори излизащо изпод перото на най- признати в шпионажа световни служби, които иначе са доказани царе на производство на послушни и отговарящи на собствените им интереси правителства.

За онези, които не успяваш, намираш логични обяснения от детско- юношеското безгрижие: човек не брои с кого рита топка в махалата, докато нагъва филия с мас или докато играе на треньор по карате.

Проблем е, и които лапаха обилно чрез власт през годините добре го разбират, че когато преяждането започне да личи, влъхвите събират глави над люлките на нови проекти. След което помагат на новия да се състои, а стария да освободи пространството.

Е, понякога някои още бързат, разритват пелените, отхвърлят

яростно „полипите от старото було”.

Чака се забравата да покрие грубите квалификации към членовете на БСП, които си нарекъл до един „сръбски мекерета”.

Сега може да бъдат замазвани спомените или се чака това да свърши някой по- силен. Иначе докато се правиш на правоверен анти- бесепар, патронът ти сменя синята копанка с червена, в която от години колективно се сдъвкват панаири, универсални магазини, морски и планински имоти, бизнес…..

Залозите за властта са доказано големи, от където идва смелостта да наречеш действащ министър- председател „дребен криминален боклук”, да пофлиртуваш с народните несгоди с въпрос към „падащия ангел” за цените на газа, купуван от Русия, докато правиш комплимент на последната(все пак на нечии работодатели нечия са почетни консули).

В същото време и въпреки битките за властта в България МВР и службите за сигурност продължават да бъдат държани като заложник. А когато се пролива кръв, дори на невинни, тя се превръща в удобен политически инструмент.

Младият полицай, сержант Здравко Попов от РДВР Сливен получава заповед да грабне от пирамидата войсковия „Калашников” АК- 74 и хукне да блокира неясно каква опасност на ГКПП „Петолъчката” край Сливен.

Липса на отговорност в политическото ръководство на Министерството, неуредени въпроси с вътрешно- нормативните актове, некомпетентност на местни ръководители, съчетана с престъпна покорност имат логичен завършек: куршум, изстрелян от полицейския АК, зареден предварително в цевта, в бойно положение, кой- знае защо, пронизва 16 годишната Станиела Бугова, която умира в агония пред очите на брат си и майка им, седяла до нея.

Вината на жертвите- минават с личния

автомобил през пост на надъхани предварително полицаи.

Вместо да се търси реална вина на най- високо ниво, предизвикало с политическите си решения смут в цялата система за сигурност, следва принуда, упражнена върху директора на Националната полиция полк. Славчо Босилков да подаде оставка.

Подалите оставки ниски чинове опитват да ги изтеглят.

Дават пресконференция, като сочат, че също са били поставени под силен натиск от горе, без да съзнават, че полетът към политическа кариера и обслужване на корпоративните интереси на поредните мижитурки искат жертви.

Със закъснение разследващият от Прокуратура на въоръжените сили и журналисти, наблюдаващи сектора се произнесят, че всъщност престъплението е причинено от „верига от виновници и техни грешки”.

Политическите елити получават поредната престъпна занимавка.

А помагащите тя да не намери решение допълват веригата от зависимости.

Отново журналисти, повтаряйки обществено известното, посочиха, че покрай битките на различните центрове и политически партии в МВР влизат престъпните групировки.

Жалко, тогава нещата все още бяха поправими, беше едва 1998 г.

Когато простреляха Манол Велев, съпруг на олимпийската шампионка по стрелба Весела Лечева, направила светкавична политическа кариера, известната журналистка Л. Манолова анализира поведението на елита и определи причината за мълчанието на МВР и тогавашният премиер Станишев: Едни държави полагат усилия за справяне с организираната престъпност, други полагат усилия доколкото могат.

Подалият оставка за убийството край Сливен Манчо Манчев, услужливо пенсиониран от Богомил Бонев, се оказа близък на семейството на бившия президент Желю Желев и скоро стана заместник министър в същото МВР.

Вече в София през 2001 г. друга девойка загина от заблуден куршум, изстрелян от назначен в хаоса в МВР често изпадащ във весели състояния полицай- разузнавач от икономическа полиция.

През 2005 г., когато вътрешен министър става политикът Румен Петков, окрилени от думите му да „притисната и респектирана” престъпността, петима полицаи са обвинени, а по- късно уволнени и съдени за извършено задържане, при което умира Ангел Димитров- Чората.

Спешно подадената оставка на директора на РДВР в Благоевград ген. Богомил Янев отклонява вниманието от политическото „изхвърляне” на министъра.

Пред него, по матросовски смело, застава и неговият зам.- министър.

Камен Пенков заявява, че ще бъдат предприети адекватни мерки спрямо служителите, превишили правата си и действали на ръба или извън закона. Местният ръководител на РЗБОП-Благоевград е уволнен с аргумент "уронване престижа на МВР."

Личният просперитет на саможертвата беше възнаграден подобаващо.

Съдебно- медицинскатаекспертиза на проф. Стойчо Раданов и екипа му за причинената смърт се оказа закъсняла и безсилна пред политическата целесъобразност.

Имаше съмнения до момент, в който същият професор бе намерен „самообесен” на една детска площадка пред дома му.

Множеството скандални случаи в МВР, очевидно случили се от разрастваща се в това ведомство пандемия от политико- олигархични апетити за по- пълно и безпроблемно усвояване на цялата власт услужливо и навреме прикриват истинските престъпления и техните извършители, които нанасят много по- опасни рани на държавността.

Леките поплясквания по представители на организираната престъпност, изразяващи се в краткотрайни шумни и дълготрайни безславно завършващи, накрая прекратявани разследвания служеха само за напомняне за забавено отчитане „нагоре”.

Множеството намерили смъртта си особено знакови фигури от същата тази престъпност заплатиха със своя живот от една страна алчността на своите съратници, които не обичат да делят придобитото, от друга страха на практикуващите политико- държавни занимания техни водещи съучастници да не бъдат в един момент предадени.

Публично огласявани имена на представители на ОПГ, чиновници от среден калибър, митничари, заснемане от въздуха на незаконно строени с незаконни средства имоти и други подобни засягаха главно вече „пенсионирани” играчи, служейки им по- скоро като безплатна реклама.

Докато това ставаше, все още не беше късно.

Все още България можеше да бъде отвоювана.

Всъщност виновниците за нейното сегашно състояние, преминаващи през политическия небосклон съзвездия от падащи, но достатъчно богато украсени звезди не спират с амбициите си да изгреят отново.

На фона на имената на услужливо маскираните в обществената забрава трибуквени групировки изплуваха още по- голямо множество политически партии, движения и дори индивидуални амбиции.

Прали биографии, снишавали се дълго, грабили и харчели на воля, някои от тях за по- голяма убедителност започнаха да се зъбят и на още неосъществили се чужди дипломати.

Сега някой се гордее как преди години бил отнел лиценз на един охранител.

И как по същото време някакво си Торино нямало да посмее нос да подаде.

Докато гражданите помним как някои министри измолиха известните до тогава само на оперативните работници лидери на зараждащите се престъпни групировки да благоволят да попият кафе с един министър, при което на сладка приказка се съгласяват да махнат видимите лепенки от колите и будките за вестници срещу правото да управляват цялата контрабанда на стоки през всички български ГКПП към съседните държави.

Печалбата, отклонявана от хазната тръгва към сметките на партии и съучастници, използвали властта за прикритие на престъпни сговори.

Кафето остава за избрани.

Днес бившият член на БКП, главен секретар и министър на МВР много правилно, с кратки, но съдържателни критични бележки атакува властта и нейните най- високи представители.

Едно е сигурно: който и да се вкопчи от описаните като следващ във властта, ако тя не бъде отвоювана от своя истински суверен, нещата, които ни се случиха, ще продължат да се случват, докато положението става непоносимо.

И докато България тихо си отива.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели