Нещата си идват на местата.

Особено в българската политика.

Участвалите активно и за това виновни за прехода политици и партии се направиха на глухи за воплите, че народът иска действително да бъде суверен. Без промени в избирателния кодекс те се увенчават със служебна победа на поредните избори.

И въпреки външната за тях заплаха, заради която се обединиха по всички възможни оси, вътре в тях си текат старите игри на „ляво” и „дясно”.

В тези безсмислени битки те до сега само грабеха България, но сега вече започнаха и да я продават все по- открито.

В предаването на Емил Кошлуков по ТВ 7 Йордан Соколов призова десните да гласуват за ГЕРБ.

Според него тя била припознатата и от Европа дясна партия в България.

Иван Костов пък се готви да се коалира с Гюнер Тахир, бивш член на ръководството на ДПС и сега със собствена партия НДПС. Преди това Тахир водеше преговори с Касим Дал и Корман Исмаилов за общи действия..

Видимо, в това пространство се формира някакъв нов блок, който цели разбиване на ДПС. Този ефект може да се усили и с присъединените усилия на Сезгин Мюмюн, с когото Иван Костов отдавна подписа споразумение.

Малко по- рано същият Мюмюн беше в братската прегръдка на ГЕРБ, но вероятно се взе решение нещата да стават малко по- скрито и той беше изпратен да изчаква.

Скрито или явно, но това опасно пространство осигури на Борисов възможността да отвори вратата за нахлуване на турските национални интереси и тези на исляма, представяйки това за успех във външната си политика.

В това врящо от политически и бизнес страсти гърне се роди инициативата за внасяне в българското Народно събрание на декларацията на 119- те, с която възродителния процес беше обявен за геноцид.

Подкрепено при гласуването и от трима депутати от Коалиция за България, разбирай БСП?!

М. Плугчиева беше незабавно наградена от Борисов с посланически пост в Швейцария.

Другите сега ще вършат диверсиите си в лявото.

За да достигнат до това единение, българските политици са си заработвали здравата.

Никак не е случайно, че Йордан Соколов и Иван Костов лично присъстват на откриването на новата джамия в община Црънча.

Тази община роди новата инициатива Европейски институт „Помак”, които подтикнаха местните да направят подписка с искане за ни повече, ни по- малко от ….присъединяване към Гърция.

Прочутата ДАНС, ръководена от Бойко Борисов лично проспа, естествено, случая.

Сега е в ход и търсене на някаква нова идентичност около помашката.

Активно се припомня, че помаци има не само в България.

Като резултат Турция стана вече домакин на една тяхна среща, докато представители на Меджлиса обещаха подкрепа.

Видимо тук обединяващи са не националните интереси, а поетите ангажименти от български политици към една протурска линия на Балканите.

При това проводници на тази линия са не само въпросните представители на считаните за десни партии, а такива все по- ясно се очертават и от лявото пространство.

Проблемите тук са не един и два.

Никакъв проблем не е това, че в миналото Соколов е работил към щата на ДКМС или че съпругата Ева е била партийна секретарка.

Нито е проблем, че Иван Костов сякаш страда от раздвояване на личността, когато дойде време за оценка на техните управления.

Или пък, че и до сега не е отговорил адекватно на обвиненията за сътрудничество с чужда служба.

Както и на това, че правителството, ръководено от него и партийната върхушка на ОДС отгледаха мафията, заедно с която използваха контрабандата и други престъпни възможности за лично обогатяване.

Така, докато едните избелиха оцапаните си пари, а другите ги споделиха с тях охотно.

Ето за това моделът на прехода роди днешния хаос.

А стремежът той да продължи, без право народът да търси алтернатива, е на същите хора.

Защото само в такъв хаос те може да диктуват условия и да продължават да се самоизживяват и назначават за „национален елит”.