При постоянно съществуващите конфликти ескалацията обикновенно започва неочаквано и по сравнително малозначим повод.
Село Катуница е част от община Садово, област Пловдив, като отстои на 142.814 клм. от София и на 13, 5 клм. от Пловдив, като населението възлиза на 2638 жители (към 01/01/2007 - НСИ)[10]
През него минава река Чая, вливаща се в Марица.
С град Пловдив го свързват автобусни и железопътни линии. Има развито земеделие, по-слабо животновъдство, фирми за производство на сушени продукти, за преработка на череши и спирт, работилници за боза, една за разфасовка и пакетаж на пестициди, основно училище, читалище, голям стадион с два терена, целодневна детска градина, православна църква, строена още през 1833 г. и осветена през 1834 г., здравна служба, аптека, парк , кафе-аперитиви, сладкарница, гостилница, ресторант, кафе-градина & бар. Към времето на строежа на църквата Катуница е наброявала 70 къщи.
Най-ранното споменаване на селото е в регистъра на акънджиите от 1472г., където е посочено като "Хатуниче" от нахията Филибе(Пловдив).Споменава се в пътеписа на френския пътешественик Пиер Лескалопие минал през българските земи през пролетта на 1574 г.[11]
Как ескалира конфликтът?
Внукът на Кирил Рашков посетил кв. "Столипиново"и поканил гости по повод годишнина от смъртта на баща му. Когато пристигнали в Катуница между него Ангел Петров, на деветнадесет години, от същото населено място възникнал междуличностен конфликт.
Малко след това, на 23 септември около 20 ч. последният е бил прегазен докато разхожда кучето си от шофьорът на микробус "Форд Транзит", с който пристигнали гостите на фамилията Рашкови.
Напълно целенасочено внуците на Цар Киро убиха сина ми- твърди бащата на прегазеният Ангел. Като се зададе бусът,... онзи, като ни видя, се засили чак от другия край на пътя, мина през затревения остров и закова пред нас. Синът ми се изправи пред него и вика: Спри се, бе, къде отиваш? Оня запали буса и го бутна, а после бавничко, бавничко мина върху него. Аз видях, че ще го смачка и се развиках, тропах по кабината".[1]
Според версията на Кирил Рашков има единствено предизвикан от небрежност смъртен случай и заинтересовани да го изкарат убийство поради това, че неговата фамилия поддържала собствена партия.[2]
Сред заинтересованите сочи бившата кметица София Христева и нейният син Веселин, които загубили неговата подкрепа, заради което с поддръжниците им се настроили срещу него.
Рашков твърди, че е подпомагал Христева с „пари и гласове", но в последствие се обърнал към ГЕРБ". Синът му Ангел е водач в листата на Национално движение "Единство", от което решили да подкрепят тази партия.[3]
След трагедията на мястото се струпват множество хора, които преодолели полицейския кордон, навлезли в имота на Цар Киро и започнали да унищожават и палят имущество. Въпреки пристигналите полицаи и пожарникари и втора кола се врязва в тълпата, при което са ранени петима души - две момчета от селото и трима полицаи. Един от участниците в бунта, Павел, на 16 години, по първоначални данни припада. Откаран с линейка в Университетска болница "Св. Георги" в Пловдив, по- късно почива.
Пред полицейски комисар Чонов (директор на ОДП- МВР Пловдив) местни жители настояват за изселването на Кирил Рашков от селото, защото според тях Цар Киро има протекции от властите.
Лумпени извършиха погромите в Катуница, обяви МВР.
Материалът в някои медии е илюстриран със снимки, на които се вижда тежко въоръжената жандармерия, а от другата страна младежи, чиято численост, възраст и облекло трудно ги идентифицира с жители на с. Катуница.
В действителност такива картини се срещат в Столицата и много градове по време на футболни мачове, която модна култура ни беше ашладисана едновременно с внушението, че заживяваме в демократично общество.
Последваха мутри, групировки, силово охраняване и застраховане, разграбване на обявяваното доскоро за общонародно имущество. Есествено, под благосклонния поглед на трите български власти.
Тайно и незаконно.
Предоставящите комплексни услуги от този тип израснаха до охранители, застрахователи, банкери, икономически босове, ведри собственици на гори, земи, курорти, предприятия и т.н., като се обединиха с политици и стояли до тогава в сянка играчи.
Естествено законно и при взаимоизгодни условия.
Многотията поражда и глезотия.
Придобиване на футболен клуб например.
Освен перачница на пари, каквито са и всички гореописани дейности, той достатъчно легитимира възможностите за срещи на целокупния национален елит под козирките на ВИП- трибуните.
А агитките новопръкнали се" мутрета" и „лимонки" за сега все още не претендират за мястото на шефовете, но са достатъчно нагли да вършат всякаква мръсна работа, обгрижвани от тях.
В тези агитки си има доста стройна йерархия, ред, всестранна грижа и култивирана обвързваща съпричастност.
Да понабият някой от противниковата агитка се счита за особена форма на героизъм и нещо като тренировка, докато присъстващите под същата козирка топполицаи с гордост наблюдават как „ръководените от тях сили" геройски отбиват поредната вълна развилнели се ултрасчета.
Разбира се, за сметка на авторитета на поредната служба за сигурност, издържана от данъкоплатеца.
Техните началници пък са си дали, каквото имат за даване под наем и чакат поредната приумица на „елитите „ да им отсъдят почетен червен картон.
Досущ като в разлагащия се Рим.
Закономерното пукване на цирея Катуница с „ нейния легитимен Цар" са особено подходяща сцена за поредния театър.
„Палещите къщите са лупмени и маргинални типове, а не футболни фенове"- заяви на брифинг в Пловдив комисар Тодор Чонов, подпиран от главния секретар на МВР Калин Георгиев и представители на прокуратурат.
Поведението им е повече от бодряческо като силно оптимистичния доклад: задържан е мъжът, прегазил 19-годишния Ангел, от който случай започва последният катунишки конфликт. Той първоначално успял да избяга в Турция, но после тръгнал да се връща и бил задържан на границата. Страхотен успех за българските служби за сигурност!
Както обикновенно, прец цялото време са гонили Михаля, докато някой не е наредил на беглеца да се връща.
Нали никой не помисля, че член на клана Рашкови ще носи отговорност за нещо.
А като се върне обявеният за извършител, ще последва малко арест, много шум, появата на силни адвокати и предизвестен финал.
По пътя на всичко това ново суровакане и пачки за когото трябва, гарнирани с разностранна взаимна, включително политическа подкрепа.
По същият начин скоро подозиран за съучастие в убийство и изнасилване напусна страната, макар обявен за общодържавно издирване.
После сам решил да се върне.
Купил си билет за самолет и като се явил на ГКПП на влизане в страната, бил задържан.
Малко по- късно е освободен по нареждане на съдебните власти, но междувременно маса народ с пагони се изпоизкараха герои.
При тези рехави граници и служби за сигурност какъв Шенген?
Така се пише новата история на България.
Главният секретар на МВР Калин Георгиев, който също като неговите предшественици много обича да се снима с униформа и голяма фуражка, обеща частите на МВР да останат в селото, докато е необходимо.
Същите, които многократно се оказват напълно безпомощни и пред не една агитка футболни ултраси?
Главният прокурор пък „незабавно" разпоредил ревизия на доходите на цар Киро и проверка на средствата и имотите му.
Така е, когато законодателят услужливо е решил, че „прокуратурата може да се самосезира", а не „е длъжна".
Когато имаш високи цели и амбиции, как да обърнеш внимание на някакъв си Кирил Рашков, който не може и да е сред най- известните на един извисен на национално ниво магистрат.
Виж, на местно може и да си другаруват.
За какво си имахме професор Кушлев, с голямата заплата и още по- голям антураж в страховитата „Комисия за отнемане на противозаконно придобитото имущество"?
Пак си я имаме, подчинена лично на премиера Борисов, но вече без Кушлев.
Последният поне от време на време проговаряше публично.
Покрай столичния елит се отчете и провинциалният.
Задържани 127 души, разпитани 101, образувани 28 преписки за дребно хулиганство, 5 досъдебни производства, асеновградският районен съд постановил осъдителни присъди на петима от задържаните по Указа за борба с дребно хулиганство във връзка с размириците в с.Катуница.
Резултати, както се вижда, повече от скромни- четирима души осъдени на глоба от по 300 лева, а един на 3 дни „лишаване от свобода" в полицейски арест.
Поне да не бяха закривали наборната казарма.
Народна, народна, ама там наказанията бяха по- тежки и възпитателни.
Всъщност изпълнителната власт носи най- тежката отговорност.
Като съзнава това, г- н премиерът Борисов побърза да се оневини в негов си стил: „Знам всичко за Катуница, случаят е криминален".
Какво и откога знае?
Какви мерки са взети след многото знаене?
И ако случаят е криминален, то съвсем правилни са обвиненията, че това управление никак не се справя с престъпността и корупцията.
Защото ненаказаната престъпност означава само и единствено корупция във властите.
Законодателната, заради удобно приетите закони.
Изпълнителната, заради лошо събираната информация и доказателства. Съдебната- всички знаем заради какво.
Вината трябва да се споделя и от излъчващите ги политически елити.
„Политика на етническа основа не бива да се прави"- продължава премиерът Борисов, като напомня, че „отговорните политици трябва да бъдат още по-внимателни". Първият ни министър получавал информация, че определени лидери на партии и техните щабове правели опити „да яхат" протестите на хората.
И естествено, най- информираният човек бърза за призове „всички партии и политици да се държат сериозно и да не провокират политически коментари и действия, защото това водело до допълнително напрежение"[4]
С такова изказване във всяка друга демократична държава поне няколко партии щяха да поискат незабавно оставката на премиера, а и на цялото правителство.
Каква друга е работата на политическите партии и техните лидери, освен да стимулират политически диалог, виталност и способности.
Предстоят избори и този подарък не могат да го изпуснат.
Това, че господин премиерът има командирски опит проличава: „МВР застава на страната на закона, без значение кой нарушава правовия ред в държавата, независимо от това дали става дума за роми или българи".
Силно, само че това следва от Конституцията на Р. България и Закона за МВР.
Също както и това, че „именно той е разпоредил на главния секретар на МВР да замине за Катуница и от там да поддържа постоянна връзка с него".
Непрекъснатото осветляването на водещата технология на това управление с всичко да се разпорежда лично премиерът май идва в повече.
Както и преразказа в детайли.
Всъщност, каквото повикало, такова се обадило- не по- малко величав в изказа е и самият Цар Киро.
Ако някой не е успял да чуе или чете типични за съответния етнос самозащитни пледоарии, моля!
„Не сме нападнали никого. Тази група(към която е причислен прегазения) от шест години се занимава с нашето семейство".
Есествено, нито той, нито семейството на негова Светлост имат нещо общо с убийството на момчето. Просто става въпрос за група екстремисти, които трябва да бъдат наказани от закона.
Направо умилително единомислие.
„Ние искаме мир"- подчертава претендиращият за етнически лидер, докато неговите съплеменници посрещат всяка близост с протестиращите българи въоръжени с брадви и лопати.
Не по- малко изградени се оказват и приятелите на прегазеният ученик Ангел Петров, които смятат, че техният 19 годишен връстник е убит умишлено, а „циганите създавали ситуации, които могат да се обърнат в политическа и религиозна война".
Кой пък зареди тяхното съзнание е с такова възприятие и знание?
С двойните стандарти стигнахме до Катуница, твърди Милослав Йосифов[5] и предлага да преосмислим усещането си за „етнически мир" и добросъседство по градовете и селата.
Като изтъква положителното във взаимоотношенията между българи и турци, населяващи едни и същи места, където „живеят... с общи проблеми, с общи радости, с общи несгоди, които се мъчат да преодоляват по сходни начини", авторът твърди, че при циганите „изпъква ярко крехкостта на внушеното ни добросъседство.
Според него „една искра - и го няма, като „ бунтът в Катуница може лесно да се пренесе на други места, за което има предпоставки".
Въобще още една слаба оценка за капацитета и управлението на ГЕРБ.
Всъщност, всички си завират главата в пясъка, като се правят, че с етническите въпроси в нашата страна всичко е наред.
Струващите скъпо преброявания очертават услужливи картини.
Политици и власти нехаят за прогнозиране, анализиране и развитие на способности за активно управление на каквито и да било конфликти, въпреки доказанатта опасност за националната ни сигурност.
Премиерът Борисов в дълбоко вкорененото му желание на всяка цена да спасява себе си, нахока полицията за Катуница и дори обяви, че готви наказания.
Явно с вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов отношенията хич не са наред. Или автопилотът е окончателно необратимо увреден.
А къде са Съветът за национална сигурност, Националният съвет по етнически и демографски въпроси,
където г- н Борисов лично с неговият вътрешен министър и вицепремиер имат главните отговорности и функции по тяхната организация и ръководство.
Тези структури имат и териториални представителства, разбира се, преситени с назначени некомпетентни, но верни на властта партизани.
Видимо ескалацията на конфликта и разрастването на териториалната му география може да обхване и други населени места и групи.
Над двеста души излезли в Столицата пред Националния дворец на културата, за да почетат паметта на загиналите момчета при размириците в Катуница. Тихият протест, организиран в социалните мрежи премина по столичния булевард „Витоша" и завърши на площад „Света Неделя".
Сто майки се събрали в центъра на село Катуница с искане за сигурност на техните деца, а около 500 рокери от събор в Сопот се присъединиха към тях. Участниците заявили, че след като държавата не прави нищо, те се чустват свободни да вземат нещата в свои ръце.
„Политиците са главните виновници за това състояние. Те са основната причина за нашите проблеми. Ние сме тук, защото искаме бъдеще!", заявили участници в протеста.[6]
Между хиляда и две хиляди фенове от футболните агитки на пловдивските отбори тръгнали също на протест, като се твърди, че те са подпалили три от имотите- на покойния Иван Рашков, на другия син Ангел Рашков и на внука Йорго.
Протестиращите замервали къщите с камъни и коктейли "Молотов", като скандирали "убийци".
Представителят на Фен клуба на "Ботев Пловдив" Божидар Божинов отрече в Катуница те да са били организирани, като обясни, че по- скоро се касае за „млади хора, отишли да изразят гражданската си позиция". От думите му се разбра, че и той се вълнува от поведението „на една етническа група" в българските села и малки градове, както и това, че като „поддържаме връзка с полицията и с ръководни органи от Пловдив" тези формации имат възможностите и легитимация далече над обичайната.[13]
По всичко личи, че конфликтът между жителите на селото и ромската фамилия датира от години.
Дали и доколко обаче това е било известно на съответните органи и какви мерки са били взимани за сега е тайна.
Макар късно, полицейски комисар Чонов съобщи, че започва цялостна проверка, включително на стари преписки срещу Рашков и фамилията му.[7]
Продължава организирането на групи в интернет за подкрепа на жителите на Катуница, докато много хора изказват съболезнованията си в социалните мрежи.
Както показват събитията на много места по света, сериозните мащабни конфликти започват точно така.
Налице е и идентификация по остта свой- чужд.
"Циганите наричат българите "гяури". Това се превръща в политическа и религиозна война".[8]
Около 1000 младежи с голи глави, черни фланелки и трикольори се събраха до ромската Аджисан махала в центъра на Пловдив след погребението в Катуница към 16 часа и скандираха: "Ей, мангали, майка ви ше е...!"
Полицаи и жандармеристи затвориха бул. "Мария-Луиза", от чиято отсрещна страна, но далече от погледите на скандиращите младежи се бяха струпали и роми, около 300 жители на различна възраст с колове и бейзболни бухалки. Последните твърдят, че са мюсюлмани и се разграничават от т.н. Цар Киро.
Претендиращият за лидер Гюрсел Алиев, който си е татуирал Ахмед Доган, подкани хората да се приберат и призова Рашков да си носи отговорността.
Рокери нападнаха вчера Джумая джамия в Пловдив с павета и крясъци: "Турци, умрете!" Действията принудили мюсюлманските духовни лидери да се изпокрият.[9]
Само преди месеци в съседен Пазарджик представители от ромският етнос се бяха разделили на два враждуващи лагера, като едните наричаха другите „гяури", докато им отвръщаха с „талибани".
По традиция МВР и съдебната власт отново си запрехвърляха отговорности.
В стремежът си да избяга от отговорност главният серкетар на МВР Калин Георгиев изпреварващо оневини Царя, като каза, че на този етап „няма данни той да е провокирал събитията". Всъщност заради липсата на управленски капацитет МВР рискува да изпадне в изключително тежка криза.
Катуница все пак е само едно село в плодвивската община Садово, а там по спешност са командировани над 230 полицаи от областите Пловдив, Смолян, Пазарджик и Стара Загора.
А там кой ще гарантира сигурността?
Отделно са висшите ръководители на ведомството.
Може още от сега да се прогнозира, че не само в национален план ще имаме за приоритет „царския катунишки въпрос" с добавка обвинения за неспазване конвенциите за правата на човека и представителите на малцинствата.
Конфликтът в Катуница прераства в расистки погром, алармират от Българския хелзинкски комитет. Правозащитниците заявяват категорично, че причините за конфликта в Катуница може да не са етнически, но ситуацията прераства в расистки погром и призовават властите да реагират адекватно, като не позволяват нагнетяване на междуетническо напрежение.[12]
Премиерът ни си въобрази, че като се прояви като особено разпоредителен по отношение на главният секретар на МВР и обясни технологията на отношения помежду им, ще извлече политически дивиденти.
По- скоро това ще направи вътрешният министър Цветанов, който май вече предпочита повече партийно- апаратните занимания.
Каква е опасността и решението?
Политическите лабиринти и амбиции все по- трудно позволяват на нашите водещи политици да погледнат реалната картина, свързана с предизвикателствата, рисковете и заплахите на националната ни сигурност. Особено когато са обсебени от надеждата, че общата панацея единствено е глобализацията, членството ни в ЕС и НАТО.
Именно етническите конфликти, ескалирани под влиянието на различни заинтересовани фактори доведоха до разпад на дълго съществували многонационални държави, характерни с много по- стабилна политическа традиция и икономика от нас.
Когато се събира информация и анализира един етнически конфликт е необходимо да се знае не само състоянието на страните, текущия момент, но и степента на заинтересованост и активностт на различните фактори.
За съжаление, тежестта на социалните проблеми и тяхната перспектива упражнява силно въздействие върху различните политически субекти в страната, като ги кара да се изкушават от използването на етническата карта като възможност за усилване на своето собствено влияние и постигане на цели.
При последното преброяване на населението в област Пловдив(2011, Национален статистически институт) при обща численост 612 307 души към българската етническа общност са се определили 532 798, докато български език като майчин са посочили 529 690 души. Към турска етническа група са се определили 40103 души, докато 39604 са посочили съответния език като майчин. Към рамската етническа група са се причислили 30 007 души, като 28 038 са посочили цеганският език като майчин.
Съответно според вероизповеданието картината е следната:
От общо за областта 535 272 преброени източноправославните са 428 078, католици 19 502, протестанти 6 183 и общо мюсюлмани 36319.
Това състояние предопределя ниските възможности в рангово отношение на тежестта на ромския етнос в областта на възникване на разглеждания конфликт, дори да се допуска че такъв е възможен.
Тежестта на преобладаващо клановата структура на Кирил Рашков по- скоро отхвърля възможността на този етап за масово ангажиране на последователи от ромския етнос в негова подкрепа.
Същевременно разширяването на ангажиментите на различни групи от българската етническа група с конфликта и възможностите за непосредствено въвличане в него крият много повече опасности.
При това и в двете посоки различни обществени, политически и индивидуални субекти със сигурност ще търсят нова легитимация и тежест за сметка на тези и бъдещи конфликти според случая.
Нашите политици нямат необходимите познания и опит, които да им позволят да се намесят своевременно и ефективно за управление и разрешаване на етнически конфликти.
С оглед на създаване на съответните възможности е необходим съответстващ на инстументариум и институции.
На този етап е необходимо МС да възложи изготвяне на единен план, който да бъде спуснат за изпълнение към Съвета по национална сигурност и Националния съвет по етнически и демографски въпроси, както и техните упълномощени структури в местните власти, който да осигури мониторинг на междуетническите и междурелигиозни отношения..
Литература:
[1] Кузов С., Крещях пред буса: Спри, бе, смачка ми детето! А онзи мина върху него! http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1052233
[2]„През 1999-а си направих партия "Свободна България"- твърди Кирил Рашов- Цар Киро., която се намира от години в сложни коалиционни отношения с други партньори, докато близките на загиналият младеж поддържали друга политическа сила.
[3]Кандева, Е., Който ме нападне, ще му отрежа главата, 25.09.2011, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1052212
[4]http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=780526
[5]http://news.ibox.bg/newsvoice/id_1219234846, 24.09.2011
[6]http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=780756)
[7]http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=780376)
[8] http://www.novatv.bg/news/view/2011/09/24/21200/Цар-Киро-проговори:-Няма-да-се-изселя-от-Катуница/.
[9] Кандева, Е., И. Василев, Септемврийско въстание срещу Цар Киро, 25.09.2011, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1052306
[10] http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Plovdiv/Sadovo/Katunitsa
[11]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0),http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4145691
[12] Катуница прераства в расистки погром, алармира БХК
25.09.2011, http://news.ibox.bg/news/id_1832294289
[13]Тарторът на Ботев: В Катуница няма само фенове, а много млади хора с твърда позиция, http://www.novsport.com/news161328_1003.html
