Нормално е в дните преди приемането на бюджета на държавата да има всевъзможни мнения, дискусии и препоръки как да бъдат нагласени сметките. Нормално е всички да са недоволни, а претенциите и заплахите да звучат предизвикателно, дори апокалиптично. Не е нормално обаче да се вживяваш в ролята на експерт без да знаеш какво всъщност искаш. Като например бившата шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ, която разкритикува проекта за основния закон догодина, хващайки се за дефицита и дълга. От една страна, видите ли, правителството на Орешарски планира да ги увеличи, което било "връщане назад" от политиката, водена от ГЕРБ в тази област. Според нея така не само се вдигало и дълговото бреме, но и очакваният рестарт на икономиката щял да си остане само лозунг. Хубаво, ама признава, че сред основните фактори това все пак да се случи, е именно "засилване на дефицита" редом с инвестиции и растеж. Ами това е всъщност различната философия - или стагнираш и се свиваш с ново орязване на разходи и затягане на коланите, или влагаш пари, за да съживиш и задвижиш икономиката.
Хайде пак да погледним цифрите - увеличение на дълга на 18 млрд. спрямо 14,6 млрд. сега, означава реално увеличение с 3,4 млрд., от които 1,7 млрд. са за погасяване на стар дълг с падеж през януари 2015 г. Остават 1,7 млрд., от които 1,5 са покриване на дефицита и още 200 млн. буфер при увеличаването му. За последните 4 г. теглените кредити не са много по-различни, но имаше и буфер - фискален резерв, който беше изяден.
Така е у нас, където и за догодина се планират скромните 1.8% - за ръст, инфлация и дефицит. При разрешен от ЕС таван от 3 на сто за последния, което отново ни поставя сред отличниците. А какво да кажем за други в Европа, където дефицитът е двуцифрен, но продължават да развързват кесиите, за да предотвратят по-нататъшното си затъване.
Дума
