/Поглед.инфо/ "Призивите Шенгенските граници да бъдат затворени за 2 години показва, че ЕС, воден от десните и подвеждан от крайнодесните, се намира в абсолютна безпътица. Всички разбираме, че това би било огромен удар върху идеята за Обединена Европа - не само заради неизбежните икономически щети, а защото свободното движение е най-яркият символ на всички постижения на ЕС." Няма как да не се съгласим с тези констатации на президента на ПЕС Сергей Станишев. По същество те са верни. Както са верни и изводите му, че в момента всичко, което се случва, става ад хок под напора на събитията.

Само че като е казал А, да продължи и с онова Б, което липсва в писменото му изказване за мигрантската криза пред Европарламента. Защото критиката, че затварянето на Шенгенските граници е "мантрата на популистите, използващи страховете на хората", оставя място за доста и важни въпроси. Не е достатъчно изразеното съжаление, че "в много страни гражданите се поддават на обещанията за лесни решения".

Факт е, че Европа отдавна не е подлагана на такава криза като сегашната. Кой я провокира е отделна тема. А при наличие на толкова мигранти и бежанци, влезли веднъж в Шенген, които също се движат свободно и неограничено, как на практика ще се контролират вътрешните граници, след като няма граничен контрол и след като през тях влизат всякакви нелегални субекти? Как, при положение, че ЕС беше сгащен без изграден имунитет и е принуден да се оправя в движение. Да не говорим за поетапното рушене на цели социални системи - нещо, с което нито един народ не би се съгласил.

Именно тези обективни условия и среда на практика промениха и променят ЕС в посока на неговото саморазрушаване. И няма нищо по-логично от възхода на различни извънсистемни и нетрадиционни партии, идеи, платформи, политики, като отговор в търсене на някакво спасение. Обратно - т.нар. европейски елит се оказа абсолютно неадекватен да предложи приемливи решения. Затова създава усещането, че с отчаяни опити се опитва да спаси неспасяемото.

При това с двойни стандарти. Един пример. Споразумението между Брюксел и Великобритания, даващо привилегията на Лондон да лишава за 4 г. новопристигнали граждани от ЕС от социални помощи. Например от България. Нима това не е чиста дискриминация? А дали подобна мярка е в тон с "евроценностите" и със "символа на всички постижения на ЕС"? А какво различно казват десните?

Впрочем, когато става дума за популисти, г-н Станишев не пести критики и към новите радикално леви партии и движения. Има нещо сбъркано в традиционното ляво, ако ПЕС продължава да гледа на тях враждебно. Защото искаме или не, пак по обективни причини лека-полека те се превръщат във фактор и като нищо утре ще й се наложи да работи с тях. Ако, разбира се, лявото е ляво, а не друго.

Дума