/Поглед.инфо/ Днешната политическа криза е детско забавление на фона на идващата икономическа катастрофа

От няколко дни България отново е вторачила поглед в „триъгълника на властта“ -антиправителствени протести, остри изказвания от стопаните на първите кабинети на „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, „плажуващи“ край Росенец и митинги „за“ и „против“. Намираме се в нова политическа ситуация, казва доц. Валентин Вацев, докато се уговаряме за интервю. И е категоричен в едно - българските протести нямат нищо общо с тези в Сърбия, САЩ, Израел или ситуацията в Китай.

- България е в нова политическа ситуация, казахте, доц. Вацев, в предварителния ни разговор, уговаряйки се за интервюто ни. Нова политическа ситуация от петък вечерта - защо?
- Аз бих започнал с крачка назад. Началото на края на ГЕРБ като политически и управленски субект започна в момента, когато изгониха Цветан Цветанов. В ГЕРБ трябваше да знаят, но тук става въпрос за политическа култура, че орг.-секретар не може да бъде изгонен. Може да му се случат всякакви други неща, но когато изгониш орг.-секретарят, който е кадровик и шеф на структурите, навлизаш в много тежка ситуация. Това беше началото на края. А тези дни дойде края на края, когато главният прокурор заработи като детонатор - съвсем ненарочно, атакувайки президентството, той успя да обедини сили, които ние не си представяхме, че може да са заедно на един и същи площад и да вдигат едни и същи лозунги. Аз не мога да коментирам неговите юридически качества и мога да приема добронамерено, че той е добър прокурор, но на него му липсва общокултурен стаж, липсва му политически усет. Формално той е прав - в България няма чиновник, който да не може да бъде поставен под лупата на прокуратурата. Той е прав. Но влизането на прокурорския екип в президентството българите го осъзнаха като десакрализация. Българите се обидиха на държавност. Това бе последната капка, която обедини леви и десни на площада. От три дни насам левите, които са относително леви спрямо ГЕРБ, и десните, които са относително десни спрямо ГЕРБ, са на едно място с обща воля. Това създаде абсолютно нова политическа ситуация в страната и няма нищо странно в това, че вероятно правителството догаря последните си седмици. Впрочем, нещата които станаха, можеха да се предвидят, но лично аз не можах да позная срока на ставането. А главният политически въпрос в такива ситуации е „Защо сега?“. Защо през юли, а не през август? Явно конкретната причина е случайна, но ставащото е резултат на натрупвания, на години и на месеци. Сега ситуацията е качествено политически нова.

- Как да си обясним действията на този иначе този тих президент, който не чувахме много, изведнъж да излезе през парадния вход на „Дондуков“ 2 с вдигнат юмрук, с „Мутри, вън!“?
- Вдигнатият юмрук не беше уместен, според мен. Вдигнатият юмрук има друга семантика, която понякога мъжете използват без да мислят. Вдигнатият юмрук е мъжки поздрав, но той има нежелателни асоциации. С вдигнат юмрук Държавният департамент на САЩ и ЦРУ украсяваха цветните си и нежни революции на много места по света. Вдигнатият юмрук може да го намерите и при Сталин, и при Хитлер. Обикновена мъжка реакция, но така не се прави. А от друга страна аз напълно одобрявам неговата реакция.

- След призива му за оставка на кабинета виждаме вече мнения, че държавният глава е нарушил Конституцията.
- Обвиненията, че е нарушил Конституцията са крайно неуместни. Президентът просто изрази общественото недоволство. Но има и още нещо - този конфликт между премиера и президента беше крайно неуместен и абсолютно ненужен още тогава, когато той започна. Ние помним, че в годините той натрупваше енергия. Работата е следната, казано съвсем структурирано или политологически - премиерът на България и никой друг, по дефиниция е говорителят на политическия елит, на политическата класа. Президентът обаче е говорител на нацията. Той е репрезентатор на националното единство. Рангът на президента е по-голям от ранга на премиера. Някой от многобройните политолози и анализатори, които са се наредили до премиерът Борисов, трябваше да се сети да му каже, че конфликт с президентството е абсолютно контрапродуктивен дори когато президентът е дал повод за такъв конфликт. На архитекта на българската политика, на министър-председателят Борисов, трябваше да му стигне интуицията, за да разбере, че сблъсък на престиж с престиж, сблъсък на институция с институция, на човек с човек в случая беше крайно неуместен.

- От петък до днес (неделя, б. р.) чух поне десетина мнения, че е в ход сценарий - от американското, от руското посолство, въобще от всеки, когото можем да отчетем като външен фактор. Всеки, който се смята, че поне малко разбира от политика, говори за план на Москва, план на Вашингтон. Виждате ли външна намеса сега?
- Търсенето на дълги външни ръце в българската политика е наша обща особеност. И политолози, и неполитолози не спират да мислят кое посолство дърпа конците. Аз не виждам нито едно доказателство за намесата на посолства. В същото време съм сигурен, че посолствата се интересуват чрез своите официални канали и още повече чрез своите неофициални сензори, които са имплантирани в българската политическа тъкан. Те държат да бъдат информирани. Но Вашият въпрос все пак е малко по-различен, вие се интересувате дали някое от тези посолства в София не прави нещо. Аз съм сигурен за нещо друго - ако Борисов продължи мандата си до полагането и на последната тръба от тръбопровода „Турски поток“ през България, или както той предпочита да го нарича „Балкански поток“, и се докладва и във Вашингтон, и в Москва, че тръбопроводът е готов да поеме първите количества газ, то Борисов ще влезе в ужасен проблем. Въпросът е как той ще реши противоречието между американските и руските интереси на Балканите: дали в тръбата ще текат 80 процента руски газ и останалите 20 ще бъдат диверсифицирани по желание на САЩ, или точно обратното - по-голямата част от газа през тръбата ще бъде диверсифициран, което е американски начин да се каже, че няма да е руски газ. Борисов ще трябва да реши една задача, която погледнато отсега е априорно нерешима. Той трябва да задоволи Вашингтон и Москва, но на този етап в тази година - 2020 е невъзможно и трябва да избере кого да ядоса. Но да разсърдиш министерството на външните работи на Москва или Държавния департамент на Вашингтон, това е еднакво гибелна политика. В момента, когато тръбата е готова, Борисов ще трябва, ако е още премиер тогава, ще трябва да реши въпросът по Соломоновски. В този смисъл никой не трябва да се изненадва, че Великите сили гледат на България като на важно съсредоточие на балкански взаимодействия. Казано на езика на геополитиката - България е геополитическото сърце на Балканите. Забележете, не е Сърбия, не е Гърция, а България. България е геополитическата ключалка на балканската политика. Това, че в момента няма ключ за тази ключалка е очевидно. Но ключалката си стои там. Това е особеност не на българите, а на територията, която българите населяват. Но да оставим геополитиката - Борисов има да решава в момента проблеми от първостепенна важност и тежест - да избере най-после кого да разсърди и кого да задоволи в момента, когато тръбопроводът е готов.

- Едно интересно съобщение бе публикувано в събота вечерта на страницата на американското посолство, бланкетно, но интересно - американските граждани да внимават в София, защото има „протести до 16 юли“. И час по-късно в социалните мрежи се започна „ето, знае се до кога... режисурата е ясна“. Видях те ли тези коментари?
- Вижте, стара практика е американският Държавен департамент да съобщава на своите граждани в съответната страна какво става и да ги насърчава да правят или да не правят различни неща. И българското външно министерство има отдел, който предупреждава българите, например в Йемен, ако там изобщо има българи, разбира се, какво да правят и какво да не правят. Но действията на Държавния департамент на САЩ никога не са еднозначни и едносмислени. Аз също, без да изпадам в конспирология, се замислих какво знае госпожа Мустафа, което аз не знам и което Борисов не знае. Освен това може пък наистина най-после Борисов да е успял да ядоса Вашингтон. И там да са решили, че хоризонта на премиерството му свършва на 16 юли следобед. Датата е съвсем близко, ние имаме търпение да видим какво ще стане тогава. Но признавам, че и аз се размислих, нищо, че не следя социалните мрежи - какво иска да каже американското посолство на българите, какво им съобщава, за какво ги информира? Не смятам, че американското посолство е идеално информирано за процесите в България. Там са се наредили около посланичката група български приятели на Америка, които не са най-добрия източник за познание, но пък има ЦРУ, има разузнавателни служби, които работят добре и те са сигурни източници на информация, за разлика от българските приятели на американската посланичка.

- Какви са изходите от създалата се ситуация?
- Формално технически са три. Да спре конфронтацията от самосебе си, но така не става. Конфронтацията от последните дни не е просто създаване на децибели по площадите и улиците, а жив, органичен процес и тя не е трудна за разбиране. Има въвлечени много интереси и има направени фатални грешки. Втора възможност - да има оставка на правителството и да започне ускорена процедура по подготовка на предсрочни избори. Тук обаче ще има един спиращ фактор - парламентът. Защото половин година преди края на мандата си парламентът е най-стабилното нещо в една страна. Нито един от тези 240 народни избраници не би се съгласил точно сега да напусне Народното събрание: „Точно бизнеса ми се завъртя, точно съм на път да изплатя вноските по кредита, който направих, за да стана депутат, точно уредих сина или жената...“. Българският депутат не иска да престава да бъде депутат, парламентът ще продължи да бъде стабилен до последно. И това е фактор, който няма да разреши да се реализира втория вариант. Но има и трети вариант, който е много близко до ума и се вижда с просто око - създаване на широко, политическо, но не партийно експертно, управленско тяло, което да управлява България до датата на срочните, а не предсрочни избори. Това означава Борисов да направи крачка назад и госпожа Нинова да направи крачка встрани, всички парламентарно, а защо не и непарламентарно представени партии предлагат един списък от 15-ина експерти, които по непартиен път създават експертно правителство от програмен тип, правителство на националното спасение, на националното съгласие... Винаги ще се намери журналист, който да назове едно такова правителство. Всичко това може да стане с благословията на президента. Всеки момент очаквам да започнат да му задават въпроси - ако доживеем до оставка на правителството, вие ще насърчите ли предсрочни избори, господин Президент, както е по Конституция, или ще приемете един творчески и непротивоконституционен вариант на държавно управление до датата на редовните избори другата година през март? Третият вариант е възможен само с президентска благословия. Ако той реши, че това е възможно, тогава парламентът може да излъчи още едно правителство с подкрепа на целия парламент. Животът ще покаже дали това е възможно. Мисля, че на този вариант биха се съгласили както от БСП, така и от ДПС, а и от ГЕРБ може да се съгласят - експерно, технократично, непартийно, макар и политическо правителство, което води България през трудните извивки на историята до датата на редовните избори. Като при това партийните лидери не напускат своите постове, а просто се занимават със своите партии. Както в БСП има купища проблеми, които трябва да се разровят и да се решат, подобни проблеми наблюдаваме и в ГЕРБ. За партийните лидери ще има много работа в техните партийни структури. В ДПС също има проблеми, които чакат своето решение.

- Стои ли пред България опасността да се влезе в спирала на избори?
- Не. От гледна точка на политическия елит на България изборите са утре, но не очаквам спирала, а очаквам по-скоро някакво ново парламентарно представителство на нови политически субекти, ще има поне 2 нови политически субекта, които трябва по някакъв начин да се договарят в изключително сложна икономическа ситуация. И политическата криза, в която ние вече нагазихме съвсем видимо през последните дни, е детско забавление, утринен празник, на фона на икономическата криза, която ни очаква. Борисов вече говори в събота вечерта за икономическа криза и беше напълно прав. България я очаква ужасяваща икономическа криза, спад на резултатите и ако е 2-3 процента спад, това се изстрадва. Но 12 процента, каквото виждат някои икономисти - това е национална катастрофа. Голямата вина на ГЕРБ до сега е, че не успя да помогне реално на дребния и средния бизнес - това е реалният гръбнак на икономиката. Съчетаването на нерешими политически и икономически задачи вещае ужасяваща катастрофа през зимата и през пролетта на другата година. Точно тази катастрофа ще определи облика на следващия парламент. Предсрочни избори преди това, признавам си, не бих приветствал.

Труд, Интервю на Биляна Веселинова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели