Откакто акад. Стефан Воденичаров стана шеф на БАН, имам добри контакти с него, казва финансовият министър
През 2009 г. Борисов ме „сканира“ за 40 минути, преди да ме покани за министър; сините искаха от нас министерски кресла и областни управители; Костов се е провалил като реформатор, престанах да му вярвам, след кото се опита да вбие клин между мен и Цветан Цветанов.“ Това разказа във вчерашния брой на „Преса“ министърът на финансите Симеон Дянков. Днес продължаваме разговора с вицепремиера.
- Какво деляхте с Цветанов? Защо бяха вашите конфликти, г-н Дянков?
- С времето отношенията ни се поизчистиха. Но 2009-а, особено 2010-а, 2011-а бяха доста трудни години. Чак 2012-а беше безоблачна за отношенията ни. Какво деляхме? Не случайно ви казах, че за мен в политиката е важна идеологията. Аз съм човек с дясна идеология. Когато дойдох в България, не беше ясно и все още не е, че и Цветанов е десен. Неговото мислене може да се определи като център, по-скоро дори ляво.
- А Борисов?
- По моите разбирания Бойко беше чист център, но при него се получи голямо развитие в посока дясно. И в някои моменти напоследък той е по-десен от мен. Почвам да се чудя дали средата променя неговото мислене, или аз ставам по-мек с времето. Вероятно при него това развитие дойде в последната година-две, защото той ходи често в Европа, среща се с Меркел, с другите европейски лидери и вижда кое е успешно и кое не. Вижда, че всичките леви политици в Европа се провалиха: Папандреу, Сапатеро...
- А има ли разделение в правителството, за каквото съм чувала - министрите на Дянков и министрите на Цветанов.
- Не по този начин, по който хората си го представят. Всеки от нас има сектори, за които отговаря. И в този смисъл пряко отговаря за министрите. Например едно от нещата, които поисках от Борисов след изборите, след като стана ясно, че аз ще бъда финансов министър, е да мога да участвам в избирането на определени министри.
- Кого избрахте вие?
- Не казвам, че аз съм ги избрал, но заедно направихме избора на Нона Караджова, на Росен Плевнелиев, на Трайчо Трайков, както и на заместника му Делян Добрев. Не можахме да се споразумеем за министър на транспорта, първия - Александър Цветков. Аз не можах да намеря добра кандидатура и още от началото не бях убеден, че този избор ще сработи. За Ивайло Московски се радвам, защото заедно работим активно. Затова някои министри са по-близко до мен и добре се разбираме. Иначе в самия МС няма разделение.
- Премиерът много често ви дърпа ушите за това, че казвате неща, които не е трябвало да кажете. Чувствате ли се като ученик, сгазил лука?
- Не. Свикнал съм от предишната си работа, че като вземаш много решения, нормално е от време на време да грешиш. Хората ме питат, журналистите ме питат и аз казвах това, което мисля в момента, защото хем е полезно да си го кажа на глас и да разсъждавам допълнително, хем да получа някакъв обществен коментар дали е правилно, или не е. В началото на мандата често правех това. Оказа се обаче, че не това е начинът да се държа като политик в България. Но ми трябваше време да го разбера.
- Премиерът покани наскоро вашите „феодални старци“ от БАН на заседание на правителството. Как се чувствахте?
- Добре. Откакто акад. Стефан Воденичаров стана шеф на БАН, имам добри контакти с него. Смятам, че ще бъде най-успешният председател на БАН поне в последните години. Защото той е учен практик, вижда се, че е управлявал човешки ресурс.
- А извинихте ли им се?
- Не, не мисля, че е нужно. Имало е случаи, в които съм се извинявал.
- Ще намерите ли общ език с тях?
- Да. Той ни каза: „Искаме и ние да покажем, че работим за държавата. Задайте ни теми.“ Премиерът вече му зададе темата за Македония, а аз съм му задал още две. Едната, по която съм си мислил поне от две-три години, е за нивото на междуфирмената задлъжнялост и какви мерки виждат учените за справянето с нея. Втората задача е още по-обемна - как България да се справи с демографската криза.
- С царя виждали ли сте се?
- Не, нито веднъж. И с Доган не се познавам. Да не говорим пък за някои от по-старите политици като Софиянски. Никога не сме се виждали.
- Софиянски обаче ви е голям душманин. Казва, че вие ще закриете България. Защо е тази ярост към вас?
- Никога не съм коментирал Софиянски и за първи път ще го направя. Не мисля, че има нещо, с което да съм го обидил и той да ми държи зъб. Софиянски има спрямо мен чувство за малоценност и по този начин си го избива. Вероятно защото се води като някакъв десен идеолог, а всъщност не е такъв. По всеки въпрос той може да ми звънне и да каже: „Ти си идиот, не разбираш това, не разбираш онова“, както го направи Костов. Това е по-честно. Може да не ми харесва, но...
- А д-р Тренчев защо на всеки ъгъл ви кори?
- С д-р Тренчев се виждаме в Тристранния съвет и по някои теми сме се виждали извън този формат. Уважавам го и не мога да си обясня реакцията му срещу мен. Не мисля, че е на лична основа. Може би има нещо по-дълбоко спрямо моята политика, което обаче аз не знам.
- Вие си давате, г-н Дянков, положителна оценка за работата ви като министър, дори с грешките, които признавате. А в обществото сте страшно недолюбван човек. Как се живее с това усещане за негативизъм към вас?
- Трудно е, тежи. Отчитам го, не ми е приятно, но не ми нарушава съня. Не ми променя начина на действие. Защото съм го виждал и в предишната си работа в други държави. Балцерович, който е бил точно на моята позиция - вицепремиер и министър на финансите, направил е доста реформи в Полша, също е бил страшно недолюбван. Преди две-три години по повод 20-годишнината на прехода в Полша правиха изследвания кой е най-уважаваният човек. Оказа се, че Балцерович е №1. Не че хората го обичат, но оценяват положителното му влияние в Полша. Аз се надявам, че мога да направя в България неща, каквито той е направил в Полша, в друг период, разбира се, и че по същия начин може би след 20 години хората, като гледат сегашния период, ще кажат: „Ако не беше Дянков, България нямаше да удържи на кризата.“
- Искате да бъдете определен като българския Балцерович?
- Да, защо не. Искам приносът ми тук да е сходен, ако може, с приноса на Балцерович, Клаус, Гайдар, Март Лаард за техните страни. Едва ли ще ги достигна, но...
- Навремето и Костов мечтаеше да стане българският Балцерович.
- Костов е имал пълния шанс. Той е умен човек, разбира от финанси. Около него е имало добри хора, имал е екип, идеята на СДС тогава е била правилната идея. И е трудно да се обясни защо се е провалил.
- Всъщност каква е най-голямата ви заслуга за България?
- От декември 2009 до февруари 2010-а, ако не беше тази яростна политика за финансова стабилност, която водехме, левът щеше да се срути. Убеден съм!
- Как ще се срути, нали имаме валутен борд?
- В този период имаше масова атака на спекуланти, бяха много тежки месеци. Ако не бяхме удържали, левът щеше да се срути.
- Защо сега го казвате?
- Тогава не го говорехме, защото има един принцип на икономистите и финансистите - трябва да минат три години и тогава да говориш какво лошо е можело да се случи.
- Няма бизнесмен у нас, който да каже добра дума за вас?
- Това донякъде е добре. Особено ако са големите бизнесмени. Защото показва, че аз и хората около мен не са се слагали на тези бизнесмени. Откакто съм министър, никога не съм се срещал на четири очи с някого от големите ни бизнесмени. Никога! Веднъж Васил Божков дойде в самото начало. Имахме задочен глупав спор. Беше коментирал, че не съм достатъчно опитен финансист, а пък аз бях казал в медиите, че аз съм много по-добър финансист, отколкото той е бизнесмен. И той дойде тук доста ядосан. Това беше единственият път, в който съм виждал голям бизнесмен лице в лице. И смятам, че това е правилното. Не е работа на финансовия министър да се опитва да решава въпросите на големи бизнесмени.
- Защо залитате по археологията?
- Винаги ми е харесвала. Аз завърших гимназия през 1989 г. и бях един от първите, които излязоха навън. Беше труден период. Ако тогава имах възможност да живея в нормална държава, а в края на 80-те България не беше нормална държава, може би щях да стана или археолог, или архитект. Това ме влечеше. Но за тези специалности нямаше стипендии. Имаше за икономика и финанси. А аз си изкарах на стипендия ученето - от бакалавър до магистър, до докторат.
- Виждате ли се втори мандат министър?
- Има още много работа, която трябва да се върши. Аз съм убеден, че ГЕРБ и Бойко ще вземат втори мандат. Ако Бойко е министър-председател, само с него ще работя. Имаме си доверие. Ако той е премиер и ме покани - да, виждам се отново министър.
- Социолозите казват: Дянков в листите е опасно за ГЕРБ. Тогава?
- Не мисля и че силата ми е да влизам в листите. Аз дойдох като технократ, който води определена политика, и то в тежко време. И мисля, че това ми е силата. Силата на други е в листите и в партийната работа.
- Не дърпате ли дявола за опашката, говорейки за втори мандат? А сега казахте и за трети.
- Казвам го, защото съм убеден какво е правилно за България. Виждал съм в много други държави, в които съм работил, че социологията е едно, но хората, като отидат да гласуват, имат избор. И сега ще си помислят: „Ние искаме ли някой като Бойко Борисов, който в много трудна ситуация направи много неща, или искаме Станишев, който в най-добрите икономически времена за Европа се провали, спряха му еврофондовете, нищо не построи, с нищо не може да се похвали“. Често хората се подлъгват и казват: „Ето идва нов. Не сме сигурни какво ще стане, но да изберем поне ново лице.“ В българската политика в момента няма нови лица. А гледайки изборите в други държави в Източна Европа като нас - Полша, Естония, Финландия, Швеция, които са държали курса, който България държи в последните три години, всичките са спечелили втори мандат. И ние ще го спечелим.
Преса
