/Поглед.инфо/ Възможностите за развитие чрез образование при днешния неолиберален капитализъм са предопределени от класовото неравенство. Днес, когато и България бе вкарана в този капитализъм с крясъци „демокрация“ и с желание да бъде разграбено и разрушено всичко останало от времето на социализма, неравенството е по-голямо от всякога през последните два века. Това не е мое заключение, а характеристика, която можем да прочетем на страниците на „Ню Йорк Таймс“ и да чуем от устата на американския президент.

В предизборната кампания в САЩ през 2015 г. и кандидатът на демократите Бърни Сандърс, и този на републиканците – Доналд Тръмп, говореха за „смъртта на американската мечта“. За трите десетилетия между 1982 и 2012 г. таксите за държавните университети там нараснаха с 250%, а доходите на средния американец се увеличиха едва с 16%, така че той не би могъл да прати детето си в университет, ако не вземе огромни заеми (1).

Терминът „класа“ е табу в устата на левите български политици в парламента, както и на водещите вестници и телевизии у нас,  но вестник „Ню Йорк Таймс“, без  страх, че ще го обвинят в употреба на „комунистически език“, публикува статия под заглавие

Класовите различия в отглеждането на децата са във възход

В нея се цитира социологическо изследване на „Пю Рисърч център“, според което между живота на децата от богатите американски семейства и този на бедните днес има по-голяма пропаст, отколкото когато и да било през предишните десетилетия. При децата, родени през 2001 г., различията в развитието и образованието на отглежданите в бедни и в богати семейства са с 30-40% по-големи, отколкото при родените четвърт век по-рано.

Класовите различия в отглеждането на децата са симптом за нарастващо неравенство с далечни последствия. Богатите семейства записват децата си от най-ранна възраст във всякакви школи и курсове, за тях и двамата родители отделят по много време, специално се грижат за интелектуалното им развитие и за способностите им. Децата в бедните семейства не ходят по школи и курсове, за тях се полагат неизмеримо по-малко грижи, те закъсняват с развитието си в езиково и интелектуално отношение, имат по-малък речников запас, не владеят добре езици, имат по-ниска култура, и това става съдба за целия им живот. След това богатите отиват в елитни училища, където получават много по-качествено образование и важни за живота социални връзки, докато бедните прекъсват образованието си, показват много по-ниски образователни резултати.

Различните условия за възпитание и развитие и различните пътища, които поемат в живота си, допълнително задълбочават социално-икономическите различия. Така наследствено различните социални класи остават различни светове по своите материални и интелектуални възможности. Същото става и с техните деца. Всеки остава затворен в своята социална класа по наследство, т.е. социално-класовият статус става неизбежна съдба, като във феодалните общества. Това разделение е и по местоживеене. Богатите и бедните деца живеят в различни региони и всяко от тях общува с връстници от своята социално-икономическа и интелектуална група, която му дава различни мотивации, ценности възможности (2).

Даниел Дорлинг пише в своята придобила значителна популярност книга „Неравенството и 1%“: „Ние имаме образователна система, създадена, за да поляризира хората. Тя създава елит, който често има малко уважение към мнозинството от населението, смята, че трябва да печели необичайно повече от всеки друг, и определя много от работните места на другите като достойни за презрение, очевидно за да оправдае това, че те живеят в относителна бедност.“ (3). Дорлинг има предвид Великобритания и САЩ. В своята книга, публикувана през 2014 г. от издателство „Версо“, той отбелязва, че капиталистическите елити, които пращат децата си в скъпи частни училища, подкрепят по-ниските данъци, а от тук и по-малкото публични разходи за държавните училища. Резултатът от всичко това е, че

богатите капиталистически елити
налагат „несправедливо предимство“ за своите деца

и това се вижда даже по неравното разпределение на джобните пари (4). След това, разбира се, неолибералните идеолози обясняват, че съответните деца имат по-голям потенциал и способности, и заклеймяват бедните като хора, които биологически и културно не притежават нужния „потенциал“ и „способности“. А тъй като и  в САЩ, и в ЕС има тенденция цели етнически, расови, религиозни групи да попадат в по-голямата си част сред класата на наемните работници и бедните, това клеймо придобива също етнически, религиозни, расови оттенъци и е предпоставка за оцветените по съответен начин конфликти.

Вярата от върховия период на социалната държава, че всички имат равни шансове за развитие и че всяко американче може да стане президент, остава в миналото. В реч пред американския конгрес през декември 2013 г. тогавашният президент на Барак Обама изтъква, че „вертикалната социална мобилност в Америка е сравнима с  тази в Ямайка – шансът едно дете, родено в бедно семейство, да забогатее, вече е еднакво пренебрежим, под 10%, докато шансът дете на богати родители да запази статуса си е 67%“ (5).

Това се вижда от множество изследвания.  Според проучване на изследователи от Мичиганския университет дисбалансът между децата на богатите и бедните, които завършват колеж в САЩ, е нараснал с 50% от 1980 г. насам (6). Към този образец и към този модел на класов дисбаланс ни водят с лъжи за „демокрация“ и създателите на капитализма в България през последните 30 години. В същото време неолиберализацията и

подчиняването на университетите на пазарната логика
води към срив в качеството на образованието

Тези дни авторитетното британско издание „Ню Стейтсмън“ написа специална статия за срива в равнището на преподаване в резултат на това, че образованието е станало бизнес. Станалото е обяснено с характеристиките на британския неолиберален капитализъм: „През изминалите 30 години управлението ‒ от това на Тачър и Блеър до това на Камерън и Мей, последователно налагаше набор от извратени стимули на университетите. Резултатът е деградация и обезценяване на качеството на британските дипломи. Академичните стандарти рухнаха.“ (7)  Нищо, че у нас по-богатите българи все още мислят, че пращайки децата си там, те ще получат кой знае какво образование.

Огромният скок в класовото разделение, за което говори Обама, бележи неизмеримо по-силна тенденция у нас, в условията на преход към капитализъм, маскиран от неговите идеолози като „преход към демокрация“. Според изявление през 2016 г. на тогавашния министър на образованието Меглена Кунева 20% от всички деца в първи клас са циганчета, в седми клас от тях остават само 7%, а в 12 клас – 1%. Другите отпадат. Не просто поради липса на средства да ходят на училище, както едностранно се тълкува понякога, а поради недостатъчно владеене на езика, по-трудно възприемане на преподавания материал, по-ниска мотивация, по-слабо развити способности и достижения и по-нисък успех.

Същото става след това и с техните деца и всеки е замразен в определена социална класа, при което имаме цели общности, които са деинтелектуализирани, опростачени, с по-ниски възможности. Имаме обособяване в различни социално-класови гета, независимо от идеологическата маска на формалното либерално равенство и дърдоренията и парите на либералните НПО-та, които се правят, че се грижат за него.

Анализирайки ситуацията в английската образователна система в статия под заглавие

Английските училища ни правят екстремистите на Европа

вестник „Гардиън“ разкрива как неолибералната приватизация на образованието, при която детето се превръща в клиент, студентът – в потребител, рязко засилва разделението между избран елит и останалите. Хиляди деца, особено тези, които по една или друга причина изостават, се изключват и маргинализират. „Скритото послание е, че един малък елит, съставен от по-висши същества, трябва да ни води. Механизмът на подбор на такива индивиди непрекъснато се усъвършенства.“ (8)

Те учат в специални училища с висок рейтинг, за тях се полагат специални грижи. Цялата система на оценяване и финансиране избутва нагоре тези, които имат първоначални предимства. Множество проучвания показват, че децата в семейства с ниски доходи са с влошено когнитивно развитие, с по-ниски образователни достижения и с по-лошо здраве, с различни поведенчески характеристики.

От една страна, доходите въздействат върху децата индиректно, чрез стреса и психическото здраве на родителите. От друга страна, те въздействат и директно върху когнитивното развитие, защото повечето доходи дават възможности за ранни образователни програми, предучилищни курсове и уроци на децата, които в ранния етап на човешкия живот, когато се формират когнитивни структури като внимание, памет, съобразителност, основни умения, имат съществено значение. При това колкото по-дълго живее в бедност едно дете толкова по-негативни за неговите възможности за развитие и растеж в живота са следствията от това.

Изследванията показват, че да имаш повече пари директно, подобрява развитието и равнището на достижения на децата. Повишаването на семейните доходи съществено намалява разликите в резултатите в училище и подобрява цялостното благополучие на детето. Когнитивното развитие и достиженията в училище се подобряват най-много с получаването на повече средства. Обратно, намаляването на семейните доходи, включително и на социалните плащания има вероятност да имат значителни негативни ефекти. Парите изглежда имат по-голямо въздействие върху семействата с ниски доходи.“ (9)

Рязкото нарастване на неравенството в богатството по същество благоприятства интелектуално и когнитивно разделение на обществото чрез няколко основни механизма.

  • Децата на богатите още в ранното развитие до 5-6 годишна възраст получават възможности не само за по-добро здраве, но и чрез специално внимание към тях, записване на различни курсове, стимулиране на когнитивното развитие, възможност да получат по-богат речников запас, предимства в интелектуалното развитие.
  • Децата на богатите могат да бъдат записани в специални скъпи частни училища с много по-високо равнище на образование и да получат много по-качествено такова образование.
  • Богатите родители имат средно много по-високо образование от бедните и използват това знание, компетенциите, културата си при възпитанието и образованието на децата, за разлика от бедните родители; поради това и децата с много по-голяма вероятност получават съответно високо или ниско образование, оставайки затворени в съответното образователно и социално-класово съсловие.
  • Децата на богатите могат, като по времето на феодалната аристокрация, да получат домашно индивидуално обучение от специални учители. Така е било например в началото на развитието на капитализма или в античния свят, когато знаменити философи са обучавали децата на крале и императори. У нас също се даде възможност за такова обучение чрез промени в Закона за висшето образование, позволяващи така нар. домашно обучение.
  • Имаме и регионално неравенство във възможностите за добро образование на децата в границите на една страна. Дете, родено в беден регион, където трудно се набират учители, трудно може да получи възможностите и да формира способностите на дете, например, в софийско училище. Дете в училище в ромския квартал няма шансовете на своите връстници например от Немската гимназия в София или на така нар. Италиански лицей в Горна Баня.

Така можем да си обясним всъщност рязката деинтелектуализация, рухналите образователни достижения и когнитивното развитие на българското общество и на младите поколения след 1989 г. в България. Те са резултат на това, че обедняването скочи 11-12 пъти след 1989 г. Близо половината от населението е в риск от бедност, а това означава, че децата на тези хора като цяло ще останат с по-ниски когнитивни и образователни достижения.

Нещо повече, поради това че децата с по-високи образователни и когнитивни достижения на едно забогатяло малцинство или на смалилата се средна класа в основната си част заминават за чужбина, по същество България се превръща в интелектуално, когнитивно гето на държавите от капиталистическия център. Периферизацията в икономическо отношение е периферизация и в образователно и когнитивно отношение.

Случайно ли е, че според изследванията в България качеството на образованието на пенсионерите е много по-високо от това на младежите. Над 40% от младежите не могат да четат достатъчно добре. Факт е, пенсионерите са образовани по времето на социализма, а младежите ‒ по времето на преход на капитализъм и възникване на гигантско класово неравенство.

Бележки
(1) Вж. Заводник, Соня. Итоги президентства Барак Обамы или неоправданные надежды, В: http://russiancouncil.ru/blogs/sonia-zavodnik/?id_4=2039, 31 августа 2015.
(2) Miller, Claire Cain. Class Differences in Child-Rearing are on the Rise, In: The New York Times, December 17, 2015
(3) Dorling, Daniel. Inequality and the 1 %, London-New York: Verso, 2014, p. 26.
(4) Вж. Dorling, Daniel. Inequality and the 1 %, London-New York: Verso, 2014, pр. 30-40.
(5) President Obama on Inequality, In: http://www.politico.com/story/2013/12/obama-income-inequality-100662.html, 04.12.2013
(6) Bailey, Martha J. and Susan M. Dynarski. Gains and Gaps: Changing Inequality in U.S. College Entry and Completion, In: Working Paper 17633, National Bureau of Economic Research, December 2011, http://www.nber.org/papers/w17633.pdf
(7) Lambert, Harry. The great university con: how the British degree lost its value, In: New Statesman, https://www.newstatesman.com/politics/education/2019/08/great-university-con-how-british-degree-lost-its-value?fbclid=IwAR3fcU89BYSC0MLo_8mT3h57bVZmfjzu4OPdS15LzKYikP2RqFzb2fDwHwM, 21 August 2019
(8) Dorling, Danny. England’s schools make us the extremists of Europe, In: The Guardian, 23 February 2016
(9) Cooper, Kerris and Kitty Stewart. Does money affect children’s outcomes?, In: https://www.jrf.org.uk/report/does-money-affect-children%E2%80%99s-outcomes, 22 Oct. 2013

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели