/Поглед.инфо/ Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Добър ден” на Радио „Фокус”
Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов във вторник ще проведе среща и работна вечеря с колегите си от Унгария и Сърбия. Виктор Орбан и Александър Вучич ще бъдат на посещение в Бургас. Предвид ангажименти след приключването на тристранната среща министър-председателят на Сърбия ще отпътува, а на работно посещение в рамките на следващия ден ще остане премиерът на Унгария. На следващия ден, тоест в сряда, министър-председателите Борисов и Орбан ще инспектират сухопътната граница и преградното съоръжение при ГКПП „Лесово“, както и охраната на морската граница. Какво очакваме от тристранната среща и най-вече какво очакваме от посещение на Виктор Орбан, с оглед и на предстоящата в Братислава среща на върха на Европейския съюз – коментира Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“.
Васил Василев: Сега има още един шанс, след като пропуснахме един огромен шанс при миналото посещение на Орбан, имаме един шанс да намерим съгласувано решение, с Вишеградската четворка, защото ако още един път не уловим тази възможност, ако нямаме координирани действия със Сърбия, Унгария и другите страни, пострадали от нашествието, нас просто ордите ще ни залеят, както през 14-ти век. Или трябва да се спасяваме поединично, или да намерим общи сили за отпор. Тук има два основни въпроса: какво не трябва да прави премиерът утре и в други ден и какво не трябва да прави.
Водещ: Да започнем по ред, какво не трябва да прави?
Васил Василев: Според мен не трябва да говори за общоевропейско решение, защото всички знаем, че такова няма да има, в Европа всеки досега се спасява сам, а ако случайно се намери, то ще е в наша вреда – тоест заселване на мигрантите от Европа в България. Не трябва да говори, че ще защитаваме сръбската граница и че пречим на мигрантите да влизат в Сърбия, защото ние не сме клоаката на Европа, за да се изцеждат тук нечистотиите, които идват отвънка, и не трябва да говори, че ще ги интегрираме. Всеки непредубеден човек знае, че тези хора не могат да бъдат интегрирани, а това не е малко. Какво трябва да прави, това за мен е вече важната част. Ние трябва да настояваме за замразяване и за денонсиране на Дъблинското споразумение и да искаме солидарност с Унгария и Виешградската четворка. Ако Вишеград ни подкрепи, това ще е огромен плюс за нас. Ние можем да сглобим заедно с Унгария една антимигрантска коалиция за отблъскване на тези пакистанци, афганистанци, сомалийци и т.н. Аз ще ви дам един много прост и евтин убедителен начин за това, как може да бъде изпълнено. Това е депортирането на тези хора по въздуха. Един чартър до Кабул например струва 20 хиляди евро. Ако в един самолет бъдат качени 100 души, това ще ни струва по 200 евро на човек или толкова, колкото харчим и без това за всеки един от тях за десетина дни, защото издръжката е 500 и 1000 евро на месец. Ако депортираме 10 хиляди мигранти от България, това ще ни струва 2 милиона или нищо в сравнение с бедите, които ще ни донесат, ако продължават да стоят тук. Това ще има и възпитателно значение, защото следващият път те ще помислят много преди да решат да минават през България. И ако някоя европейска страна не е съгласна с този метод, за по-евтино ще ги превозим до нея. Нека не забравяме, че това беше приложено от Саркози с мигрантите от Африка. Той ги товареше на големи самолети и ги изпращаше обратно на африканския континент: кой от където е. Това имаше много сериозен ефект вътре във Франция, а така и сред тези хора и намерението им да се установят във Франция. Последното, което според мен ние трябва да възприемем – това е унгарският подход към мигрантите: нямате работа тук, не сте желани, ние ви спираме на границата и няма да ви пуснем да влезете на наша територия.
Водещ: Проблемът, господин Василев, е, че Унгария спира мигрантите, които след това обаче по обратен път стигат до България.
Васил Василев: Точно за това е. Те могат да бъдат, аз ви дадох примера, те трябва да бъдат депортирани.
Водещ: Дали Унгария ще се съгласи?
Васил Василев: Ние мислим заедно, ние търсим солидарност. Унгария ще депортира тези към Кабул, към Багдат, към Пакистан, Лахор, Карачи, Исламабад , всички тези, които са на нейна територия, ние ще депортираме останалите, които са на наша територия, но това е вече практика в Европа и на нас ще ни излезе много по-евтино в пари, ако извършим това депортиране, отколкото да ги приютяваме, подслоняваме тук и да харчим огромни за нашите възможности пари, за това те да живеят свободни и необезпокоявани.
Водещ: Господин Василев, тъй като разговорите с Виктор Орбан ще бъдат на 13 и 14, а на 16 септември е срещата на Върха в Братислава, възможно ли е в толкова кратко време да се оформи политическа обща позиция на Вишеградската четворка? Става дума за два дни на практика, по-малко дори?
Васил Василев: Аз мисля, че за това са достатъчни и часове, стига ние да имаме ясна позиция по този въпрос. Да, ние приемаме позицията на Вишеградската четворка, по отношение на мигрантите, да, ние не искаме да пускаме нито един мигрант повече в нашата държава, да ние смятаме, че тези хора трябва да бъдат депортирани, а ако някой иска политическо убежище, то той трябва да приеме нашите закони, да работи, да се издържа, за това има достатъчно работа и да приема условията, които българското правителство налага, но това може да стане само за един много ограничен брой хора, които търсят убежище, поради политически преследвания.
Водещ: Господин Василев, защо сте скептичен по взимането на общоевропейско решение, относно мигрантската криза?
Васил Василев: Защото Европа толкова е затънала в егоизма си, че никога няма да намери решение, която и да е от големите европейски държави няма да се съгласи за нещо, което да я поставя нея в по-неизгодно положение, спрямо някоя от другите. Вие как мислите, че ако се отдаде такава възможност и Франция, и Германия, и Италия ще гледат да ни струпат всички възможни бежанци или мигранти при нас, за да се оправяме ние с тях и най-много да ни подхвърлят някаква милостиня, която да стигне само да им плащаме тока или водата, и всичко останало да бъде на наш гръб. Мерси. България не може да издържа цялата мизерия на света, която се е запътила насам, и за да не бъде принудена да рухне от тази мизерия, тя трябва да я прекрати, да я преустанови и да отклони тези хора да идват към нашата граница. Тези, които са дошли вече тук, ето виждате решението – това е депортирането им.
Водещ: Много са важни тези разговори с Виктор Орбан и Александър Вучич в навечерието на срещата на ЕС в Братислава, смятате ли, че по някакъв начин България би могла да изиграе и ролята на посредник, защото една от основните теми безспорно на тази среща ще бъдат и отношенията с Турция?
Васил Василев: Няма защо да играем ролята на посредник. В този случай, когато става дума за нашите национални интереси, за нашата национална сигурност, за суверенитетът ни, за териториалната ни цялост, тук в никакъв случай, никаква посредническа роля не е обоснована и оправдана. Първото нещо и единственият критерии, това са националните интереси. Те в момента изискват ние да бъдем в много по-близки отношения с Вишеградската четворка, да възприемем техния подход и още един път да блокираме всякакъв достъп на мигранти до България.
Водещ: Не е ли необходима, не е ли крещяща нуждата от укрепване и на ЕС, въпреки политическите различия и държавните егоизми, за които и вие говорите?
Васил Василев: Политически коректният отговор на това е, разбира се, да, трябва да се положат усилия и т.н., но пред лавината, пред тази огромна опасност, която ни заплашва нас, ние да говорим за обща европейска солидарност и за интересите на Брюксел, е зариване на главата в пясъка и оставане на цялото тяло на милостта на прииждащите орди. Така че още един път, ние трябва да помислим за себе си, обстоятелството, че имаме такъв съюзник, потенциален и с тежест в ЕС като Вишеградската четворка ни кара и трябва да накара нашето правителство да бъдем заедно, да стане Вишеградска петорка и заедно да отблъсваме тези нападения върху Европа, нашия суверенитет, нашата териториална цялост и нас като държава и като народ. Ние не можем да си позволим да ги пускаме повече в нашата страна, не може да си позволим и те да пуснат корени в България. Те трябва да бъдат изведени от тук.
Водещ: Смятате ли обаче, че Вишеградската четворка иска да ни приеме като пети член? Какво е мнението на Полша – не сме чули? На Словакия? Ние засега разговаряме само с и за Орбан?
Васил Василев: Обран има огромно влияние върху останалите страни и аз съм убеден, че ако ние постигнем едно добро споразумение с него, то при всички случаи ще бъде прието, защото възгледите на останалите страни не са по-различни от тези на Виктор Орбан и провалът на първото му посещение тук беше много тежък удар за нас, защото ако тогава бяхме приели сътрудничеството с тях, сега нямаше да имаме нови 5-6 или 10 хиляди мигранти в България, но все още не е късно.
Водещ: Следователно, следващите два дни са решаващи?
Васил Василев: Следващите два дни са изключително важни за това. Правителството ми се струва, че е доста мекушаво и под претекста, че ще мислим общоевропейски, продължава да пуска мигранти в България. Вие знаете, че никой не знае точният им брой. Всеки ден дали между 100 и 200 души нахлуват в България и се разселват тук. Отидете по „Мария Луиза“ в София и вижте какво представлява вечер тази част на града, отидете на Женския пазар и вижте дали хората могат да минават свободно. Така че това са изключително важни въпроси и ако правителството не вземе сега реално и радикално решение, то аз съм убеден, че то ще съжалява. Ще съжаляваме много повече ние.
Водещ: С какво си обяснявате присъствието на разговорите на сръбския министър-председател Александър Вучич?
Васил Василев: То е, че всички тези страни, които са застрашени от нашествието трябва да положат заедно координирани усилия за неговото отблъскване. Сърбия също е застрашена като България и ако ние се обединим и успеем да отблъснем това нашествие, всички ще спечелим. Тук не става въпрос само за страни-участнички в ЕС, става въпрос за страни, държави, които се намират в Европа на пътя на мигрантите и този път трябва да бъде прекъснат в самото му начало. А то е България.
Цоня Събчева
