След по-малко от месец турските гласоподаватели са призовани да дадат своя глас за новия състав на законодателния орган. Това са третите поред парламентарни избори след 2002 и 2007 г., които управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се очаква да спечели. Проучванията на общественото мнение показват, че ПСР ще получи между 45 и 50 %, основният опозиционен субект – Народнорепубликанската партията (НРП) – 25-30% и Партията на националистическото действие (ПНД) – от под 10% до 17%.
Големият въпрос е дали в следващия турски парламент ще има две или три партии, тъй като избирателният праг в страната е 10%. Логично е формацията на премиера Ердоган да иска да раздели депутатските банки единствено с НРП. Това означа тя да получи квалифицирано мнозинство, което ще позволи на партийното ръководство директно да инициира в Меджлиса конституционни поправки. Ако националистите успеят да влязат в парламента, то Ердоган ще остане отново с вързани ръце по отношение на промените в основния закон. Тогава при нужда ПСР ще бъде принудена да инициира референдум.
Подобни обстоятелства силно влияят върху изграждането на стратегиите в предизборната борба и респективно върху реториката, която използват основните играчи. В тази връзка наблюдателите отбелязват, че за пръв път лидерът Ердоган използва послания, които се отличават със своето етническо и конфесионално съдържание.
За такова конструиране на предизборния дискурс спомагат и събитията в съседна Сирия, с която отношенията видимо се обтегнаха. По време на своите срещи с избиратели Ердоган постоянно поставя акцент върху алауитската принадлежност на сирийския държавен глава Башар Асад. Същото прави и по отношение на лидера на НРП Камал Киличдаоглу. Той нееднократно фокусира вниманието върху неговото алауитско вероизповедание. Очевидно Ердоган се старае да направи алюзия между кървавите събития в съседна Сирия и идентичното ислямско вероизповедание на Асад и неговия основен опонент Киличдароглу. В същото време посланието към огромното сунитско мнозинство в страната е отправено с ясното съзнание, че то е и електоралната база на ПНД.
Едва ли в Дамаск приемат добре предизборните разсъждения на Ердоган за необходимостта от моделите на сунитско-алауитско сътрудничество, осъществено в Сирия от семейство Асад. Турският премиер дава за пример щастливия брак на алауита Башар Асад и неговата съпруга сунитката Есма Асад. Очевидно е обаче внушението за съотношението във властта между въпросните две ислямски деноминации. В Турция и в Сирия алауитите са малцинство, което по неофициални данни наброява респективно 12-15% и 6-8%.
Някои наблюдатели отстояват тезата, че силен реверанс към сунитското мнозинство в Турция е и даването на възможност за изява на сирийските „Мюсюлмански братя” на територията на страната. Дори лидерът на забранената в Сирия сунитска партия Мохамед Шакфа даде пресконференция в Истанбул.
Забелязва се също промяна в отношението на Ердоган към кюрдския проблем. Поне така изглежда на ниво предизборна реторика. През 2004 г. лидерът на ПСР призна, че в Турция съществува кюрдски проблем, за който трябва да се потърси решение. Сега премиерът твърди, че такъв въпрос не съществува, а има само отделни проблеми с турските граждани от кюрдски произход. Чрез използването на подобна реторика Ердоган ухажва електората на ПНД, който желае безкомпромисна борба срещу забранената Кюрдска работническа партия и силов подход за разрешаването на претенциите на кюрдите в страната. Промяната на посланията на Ердоган стана и причината за нападението над кортежа на лидера на ПСР в Тунджели в Югоизточна Турция.
Прави впечатление, че турският избирател предпочита спокойния тон на Кемал Киличдароглу за сметка на силно емоционалния и в определени моменти креслив изказ на Ердоган. Социолозите отчитат седем пъти повече телевизионни зрители по време на речите на лидера на НРП в сравнение с тези на опонента му от ПСР. Анализаторите обаче нямат съмнения за изборната победа на управляващата партия, но си задават въпроса дали тези избори не означават промяна в поведенческия модел на силния човек на Турция – Реджеп Тайип Ердоган.
www.orientbg.info
