/Поглед.инфо/ На 2-ри и 3-ти юли в Акра, Гана, се провежда срещата на министрите на здравеопазването от 11 африкански държави в опит да се намери решение по повод на смъртоносната и разрастваща се епидемия на Ебола. Досега 763-ма души са заразени с вируса, а 468 от тях вече са мъртви. Повечето жертви са от Гвинея, където първоначално избухва епидемията. Но вече тя вече се е разпространила и в Либерия, и в Сиера Леоне. Към този момент епидемията на Ебола е най-голямата и смъртоносна от този вид, която светът някога е виждал. Здравните министри от тези три страни, както и тези на Кот д`Ивоар, Демократична Република Конго, Гамбия, Гана, Гвинея Бисау, Мали, Сенегал и Уганда участват в срещата за ограничаване на заразата и съгласуване на мерки за справяне с епидемията.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че са нужни „драстични” мерки, за да бъде унищожен вирусът, така че заразата да не се разпространи в други страни от региона.

Надяваме се да вземем решения относно това как да разширим сътрудничеството и отговорите (на тези държави) така че да овладеем ситуацията и да спрем заразата” казва говорителят на СЗО, Дейниъл Епстайн.

Трябва ни силен отговор, най-вече в пограничните области, където търговските и социални дейности продължават между Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Това едва ли ще спре.

СЗО смята, че ограничения на пътуванията са слабо вероятни, а и неприложими, защото граничният контрол е слаб, а и хората, живеещи от двете страни на границите, ги пресичат свободно, за да виждат приятели и членове на семействата си. Не бива да забравяме, че в Африка не са малко племената, които биват разделени от държавни граници, макар че в етническо отношение съставляват едно цяло. Все пак границите на този континент, особено на юг от Сахара, са дело на някогашните колонизатори, т.е. запазват се границите, в които са съществували техните колонии, и в почти никаква степен не са съобразени с етническия състав на населението и разположението на племената на територията на континента.

Работата на СЗО и организации като „Лекари без граници” се затруднява и от негативното отношение на местното население, което е изключително подозрително към тях и отказва да им сътрудничи.

Ебола убива около 90% от заразените. Няма ваксина или лекарство. Обикновено се предава чрез контакт с телесните течности на друго човешко същество. Начинът да бъде спряна епидемията е да бъдат изолирани заразените и да бъде гарантирано, че няма да влязат в контакт с никого другиго. Ебола е хеморагична треска, която започва внезапно с висока температура, диария и повръщане. Някои хора се борят с вируса и оцеляват, но повечето – не. Започват да кървят вътрешно и външно, което води до спиране на функционирането на органите им.

Болестта се предава по въздушно-капков път, което улеснява бързото ѝ разпространение. Някои африкански ритуали също улесняват разрастването ѝ. Както казва лекар на СЗО:

Всички, при които се появят симптоми на болестта, трябва да се обръщат към нас. Когато някой се разболее, за него започват да се грижат роднините му. Хората умират. Стараят се да ги погребат тайно. Не бива да се забравя, че в момента на смъртта на човека Ебола става още по-заразна. Ако хората сами погребват близките си, могат да се разболеят още няколко души.”

Още факти за Ебола:

Обикновено епидемиите избухват в страните от Централна и Западна Африка, близо до влажни тропични гори. Вирусът се предава на хората от диви животни, а в последствие от човек на човек. За естествен носител на вируса се счита плодоядният прилеп от семейство Pteropodidae. За първи път вирусът се появява през 1976 г. едновременно в Судан и в Демократична Република Конго (ДРК). Населеното място в ДРК, където избухва епидемията е близо до река Ебола, откъдето получава името си вирусът.

Съществуват пет подтипа на вируса Ебола: Бундибуджио, Заир, Рестон, Судан, Таи Форест. Всичко това би била не особено важна информация, ако тези подтипове не показваха поне две неща: на първо място, че болестта не е ограничена само до Африка, и, на второ място, че някои подтипове са и по-опасни, и по-трудно овладими (като настоящия).

Подтипът Рестон е открит на Филипините и в Китайската народна република (КНР), но макар че може да заразява хора, от него засега не са регистрирани смъртни случаи.

Заирският подтип (вероятно настоящият) има най-висок коефициент на смъртност и освен това се предава по въздушно-капков път, което означава много бързо с оглед влажния климат и интензивните контакти между населението в региона.

Вирусът Ебола се предава от човек на човек при контакт с телесни течности, а също така и от животно на човек. Регистрирани са случаи на заразяване на хора от шимпанзета, горили, плодоядни прилепи, антилопи и други. Към казаното по-горе за телесните течности следва да се направи и уточнението, че не е задължително контактът да се осъществи между хора. Достатъчно е телесната течност да се намира върху някаква повърхност и после да попадне в досег с незаразено лице. Често и здравни работници, които контактуват с пациентите, биват заразени.

Признаци и симптоми: това е остра вирусна инфекция, често съпроводена с внезапна треска, загуба на сили, болки в мишниците и главата, както и болки в гърлото. Следват диария, повръщане, вътрешно и външно кръвотечения. Инкубационният период варира от два до 21 дни.

Бъдещо разпространение

Вирусът може да се разпространи и в други страни от региона. Затова свиканата среща в Акра трябва да вземе решения, които да спрат разрастването на заразата. Не е изключено да излезе дори извън Африка с оглед начина, по който се предава (въздушно-капков път при Заирския подтип), инкубационния период (достига до 21 дни) и слабия граничен контрол между африканските държави (т.е. може да премине в държава, за която няма данни за заразени, а оттам и в Европа или Азия, докато трае инкубационният период и носителят не дава признаци, че е заразен). Докъде ще стигне заразата и колко още жертви ще вземе... можем само да гадаем...