/Поглед.инфо/ Вместо по съседски, Гърция се държи враждебно и подстрекателски с комшиите си. Вместо по европейски, партньорски и отговорно, тя демонстрира византийско коварство и вредни балкански нрави. Атина е превърнала злобата и националния егоизъм в нещо като държавна политика.

Повод за подобни мисли са събитията от последните два месеца по северната граница на южната ни съседка.

Последното от тях стана през уикенда, когато около 3000 мигранти от лагера Идомени /Сухово/ се опитаха да нахлуят на македонска територия. Незаконното колективно деяние се случи въпреки общоевропейското решение от 7 март за закриването на западния балкански маршрут. Известно е, че мигрантите са хвърляли камъни по силите на реда и на места са пробили първата линия на оградите. Известно е, че при инцидентите македонската страна даде 23 ранени полицаи и военни. Както и да го погледнеш, това си е нарушение на границата на една суверенна държава.

В събитието има няколко показателни детайли, които илюстрират двуличното поведение на гръцката държава. Първо, през цялото време гръцката полиция е наблюдавала случващото се и изобщо не се е намесила за спиране на безредиците. Може би полицията се е почувствала слаба и затова е стояла безпомощно със скръстени ръце? Но гръцката държава има и сили за борба с безредиците. През уикенда в Гърция нямаше протести и тези сили можеше да бъдат прехвърлени в Идомени /Сухово/ и да не позволят на мигрантите да припарят до граничната ограда. Това обаче не се случи и то никак не е случайно. В събота на мигрантите в лагера са били раздаване листовки на арабски език с призив в неделя да атакуват границата. В листовките се посочвал часа, мястото и колко души трябва да се съберат, за да атакуват границата. Листовките са раздавани предимно от германски и британски активисти на неправителственото сдружение "Солидарност", което доскоро действаше на остров Лесбос.

Отделно в социалните мрежи на активистите от неправителствените организации е имало подстрекателски съобщения, че ще се водят преговори за отварянето на границата и балканския маршрут. Плюс, че и този път, както при предишния инцидент на 14 март, на терена е имало голяма група гръцки журналисти, които очевидно са знаели какво предстои. Не се ли натрупват твърде много съвпадения – листовките, онлайн съобщенията и появата на гръцките журналисти. И бездействието на гръцката държава. Да, гръцката полиция не е могла да изгони „солидарните“ активисти от лагера (иначе ще я обявят в недемократична практика), нито пък е било възможно да се конфискуват листовките, които мигрантите лесно можеха да скрият. Но полицаи и други служители биха могли да минават из палатките с мегафон и да обяснят, че се води провокация срещу тях, че няма да има никакво отваряне на маршрута и да не тръгват към граничната бразда. Биха могли да направят това не само в събота, когато са се раздавали листовките, но и от предния ден, защото подобна акция не може да се скрие и местните власти несъмнено са знаели какво се крои. Като държава Гърция е имала възможности да парира инцидента, но изобщо не си е мръднала пръстта да спре нарушението на едно общоевропейско решение. Защо? Не само защото не е съгласна с него, но и иска да го провали, въпреки че зад него стоят мнозинството страни-членки.

И неволно се питаш, ако мигрантският поток се пренасочи към България, може ли да разчитаме на Гърция, макар да ни е комшия? Не трябва ли да се подготвим за удари под кръста от нейна страна?

Македонската лошотия на Гърция напомня и за българското й прегрешение – фермерската блокада на границата с нашата страна тази зима. Известно е, че блокадата на Кулата-Промахон бе заради вътрешен гръцки конфликт, в който България няма как да е замесена. Известно е също, че исканията на фермерите нямаше как да бъде изпълнени, защото налаганите данъчни и социални реформи са многостранни, транснационални. Фермерското недоволството може и да предизвиква разбиране, но блокадата на границата си е чиста проба озлобеност.

Стана ясно също, че гръцките фермери прибягват до тази практика от 2007 г. и тя коства на българските превозвачи десетки милиони долари всяка година.

Какво обаче направи гръцката държава срещу незаконната половин месечна блокада на един международен транспортен коридор? Безпомощно вдигна рамене с довода, че положението е извън контрол и не може да накара полицията да вземе мерки. Гърция да не би да е разпадаща държава като Афганистан или Сомалия, където силите на реда са с ампутирани функции? Не останахме с такива впечатления от кадрите на сблъсъците заради финансовата криза отреди няколко години. Да не би гръцките сили за сигурност да нямат достатъчен личен състав или техника, за да отблокират пътя през границата? И след като подобни фермерски протести се случват всяка година по едно и също време, нима властта не се сеща да планира контрамерки?

Бездействието на държавата спрямо фермерите неволно поражда мисълта дали пък Гърция на държавно равнище не подкрепя тайно едно незаконно действие? Не подкрепя ли и нарушението на основна европейска ценност като свободното движение на стоките? От финансовата и дълговата криза останахме с впечатлението, че на тази държава или на елита й е станало навик да прави нарушения и да забогатява на тъмно.

А, сега, кажете как съседите да я карат с такъв комшия!

----------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС.