/Поглед.инфо/ След историческото посещение в Москва на саудитския крал Салман ал Сауд в една глава зашари следния палав въпрос: дали към 2024 година, когато ще приключи следващият мандат на Владимир Путин, Русия няма да помири Иран и Саудитска Арабия?

Пълни фантасмагории, ако не на невеж, то поне на мозък, витаещ из облаците, ще възкликнат мнозина - и донякъде с основание. Просто е много трудно да допуснем, че съвременните остриета на враждата от векове между шиизма и сунизма ще си стиснат ръцете, макар да са от една и съща религия.

В света вече се правят не само спортни, но и политически залагания, най-вече за предстоящи избори. В политика и без това има известна доза хазарт. Нека тогава разиграем залозите на въпроса „Ще помири ли руското посредничество Саудитска Арабия и Иран“.

На тази фаза от изложението не е трудно да си представим стартовите залози – 10 пункта за отговора „да“ и 90 за „не“. Влизаш в играта с 5 лева и печелиш съответно 50 или пък 450 лева.

Историята на света е осеяна с не една и две дълготрайни или кървави междудържавни вражди – да речем между Испанската и Британската империи, чиято вражда надхвърли границите на Европа. Или пък между Британската и Френската империи, която се прехвърли на другия край на континента и повлече във водовъртежа си друга империя – Руската. В следващите ходове на историята се появи и враждата между французи и германци, която изглеждаше непреодолима заради пролятата им кръв в двете световни войни. В по-ново време хитлеристката касапница срещу съветския народ и евреите също сееше семената на историческа непримиримост.

И в същото време историята е осеяна и с помирение. Така например, завъртялата й се рулетка се спря на съюза между французи (от една страна), и британци и руснаци (от друга) – в двете световни войни те бяха в един лагер. Рулетката на историята спря и на помирението между руснаци и германци, между Германия и Израел. В най-ново време испанците заедно с британците се озоваха в една лодка на геополитическия океан – НАТО, ЕС.

Да не говорим пък за някои резки обрати на историята. До края на следващия мандат на Путин остават 7 години и кой ли е допускал през 1984 година, че след 7 години ще рухне Съветския съюз. То и през 1990 година никой не допускаше това.

След тази най-обща историческа справка не е ли логично да се вдигне леко залога на отовора „да“ – примерно от 10 на 20 пункта? А отрицателният леко да падне – на 80 пункта.

Фантасмагоричният мозък преминава от обща към регионална фаза на изложението – Близкия изток. Помирението, камо ли и партньорството между Русия и Турция, изглеждаха невъзможни в първите месеци след свалянето на руския боен самолет от турците през ноември 2015 година. Но то се случи по-малко от година след инцидента.

Враждата между сунитския турски президент Реджеп Ердоган и шиитския сирийски лидер Башар Асад също изглеждаше непреодолима. Но след руско-турското помирение Анкара й обърна гръб. Да, тя още не си е стиснала ръцете с шиитския Дамаск, но вече се е отчислила от списъка на заклетите му врагове.

Така стигаме до немислимото – помирението на сирийския терен между шиитския Иран и сунитска Турция. Двете държави са смятани за един от основните регионални съперници. Известно е, че помирението бе постигнато с посредничеството на Русия. При това става дума не само за помирение, ами направо за партньорство в рамките на астанския процес, стартирал през май. Дори в началото на тази година това изглеждаше като магия. Ето и сега, малко преди саудитския крал да кацне в Москва, Ердоган гостува в Техеран и бе приет на най-високо равнище - от върховния лидер Али Хаменеи и президента Хасан Рухани. Сунизмът и шиизмът партньори, че и малко така съмишленици? Който би заложил на това дори в началото на астанския процес, нищо чудно да се бе разорил. Или да са му казали, че вятър го вее на бела кобила.

А сега и посещението на саудитския крал в Москва. Мюсюлманите в Русия наистина са сунити, каквито са и мнозинството саудитци, но доскоро това не бе достатъчно за такава височайша визита.

Всички тези промени станаха буквално за две години – след руската военна намеса в Сирия на 30 септември 2015 година. За часовника на историята това е не просто секунда, а десетки от секундата.

Дали нова корекции на залозите не се налага и след тази фаза на изложението? Залогът за положителния отговор пак да се повдигне - от 20 на 30 пункта. Съответно залогът на отговора „не“ да падне до 70 пункта.

Така стигаме и до последната фаза на изложението – саудитско-иранската. Враждата между сунити и шиити надхвърля хилядолетие – тя е от 632 година, когато издъхва пророкът Мохамед. Това всъщност са умопомрачителните 1385 години. Друга такава маратонска вражда човечеството не познава – нито между племена, нито между етноси, нито между народи, държави, региони или религии. Тази омраза изглежда като вкоренена в червата на историята. Сунитите и шиите сякаш се ненавиждат още като ембриони.

Не липсват обаче и опити за помирение, за мирно съвместно съществуване. Те логично са се случвали в най-новата историята – с ускорението и хуманизирането на нейния ход. По принцип сунитите смятат шиитите за неверници, но през 1959 година ректорът Махмуд Шалтут на египетския университет „Ал Азхар“ обявява шиитските религиозни практики за равнопоставени със сунитските. Въпросният университет има реномето на един от центровете на традиционното сунитско образование и неговият ректор няма как да е случаен теолог. През 2005 година кралят на Йордания Абдула II събра шиитски и сунитски теолози и след поредица от заседания те приеха обща декларация, която също признава равнопоставеността на двата клона, а техните представители - за правоверни мюсюлмани. Приетият документ отхвърля да се обвинява който и да представител на двата клона за неверник. И тази декларация бе подписана от тогавашния (шести поред) саудитски крал Абдула Ал Сауд, починал през 2015 година.

Разбира се, хилядолетната инерция на историята не може да бъде спряна отраз и сунитските проповедници в Саудитска Арабия продължиха да обявяват за неверници 2-та милиона шиити в страната, наброяваща иначе 32 милиона население.

Дълбоките размествания от последните две години в Близкия изток не могат да подминат и самите отношения между Саудитска Арабия и Иран, които също са едни от главните регионални съпреници. Наблюдателни коментатори и медии забелязаха показателни движения. Така например, тези отношенията са били разисквани на преговорите между крал Салман и Путин. Ето какво писа египетското издание NoonPost: „Убедеността на Рияд във влиянието на Русия върху Техеран беше главният мотив за включването на саудитско-иранското сближаване в дневния ред на преговорите между Путина и Салман. Последните стъпки на Саудитска Арабия са насочени към отслабване на напрежението в отношенията с Иран, след като той се утвърди като един от главните играчи в региона“.

Изданието добавя, че „кралстото се стреми да използва влиянието на Москва в Техеран, за да постигне сближаване на последния с Рияд, особено след като това стана една от новите стратегии на Мохамед ибн Салман в рамките на подготовката му за наследяването на престола“. Според познавачите от региона тази подготовка върви в разрез с традиционните саудитски възгледи, тоест в разрез и с непреодолимостта на враждата с шиизма и Техеран като негова главна опора. Забелязано бе също, че бъдещият саудитски крал се сближава с управляващата в ОАЕ фамилия, която има трайни връзки с Техеран. Засечени бяха и опити на Рияд да установи връзки с иракските шиите в рамките на конфликта му с Катар, нищо че емирството е сунитско.

И така, още едно вдигане с 10 пункта на залога за положителния отговор няма да е излишно – 40 за отговор „да“ срещу 60 за „не“. Такова съотношение едва ли е фантасмагорично. Вероятността от саудитско-иранско помирение с руско посредничество не е изключено, макар да е по-малко възможно. Което все пак е нещо, защото през септември на 2015 година такъв залог просто нямаше как да се разиграе.

Такава е ситуацията към днешния момент - есента на 2017-та. Но дали след някоя друга година залозите няма да се изравнят – 50 на 50? И в началото на следващото десетилетие залозите на „да“ да станат по-високи от „не“? Всеки случай струва си да се проследи.