/Поглед.инфо: " ИЗТЪРВЕМ ЛИ БЪЛГАРИЯ, ИЗТЪРВАЛИ СМЕ ВСИЧКО!", академик Николай Хайтов

От години твърдя, че дипломацията е там, където се разместват пластовете в политиката. Моментът е именно такъв – в България се разместват пластовете в политиката, заплашени са държавността, парламентаризмът, хлябът и сигурността на хората.

Уругвайският държавник, д-р Табаре Васкес /1940-2020/, два мандата президент на Уругвай в Ню Йорк пред Общото събрание на ООН на 29 септември 2015г. в речта си за проблемите, които са надвиснали над Човечеството, заяви емоционално: „Светът днес е една лудница, която се управлява и администрира от нейните собствени пациенти...“

От месеци България е настръхнала - и хора, и институции. Ескалира напрежение, омраза, недоволство, протести ... Объркани политици, потънали в услуги и в съображения, озлобени и безпомощни не съумяват да постигнат консенсус, да седнат на обща маса и да се договорят в името на хората. Партиите се разделиха на протестни - за „промяна/подмяна“ и на системни – „на статуквото“. Въведоха се „червени линии“ между тях като непреодолими условия за диалог и договаряне. Тази имагинерна линия витае само във виртуалната политика, която слабите лидери в парламента я налагат спрямо тази или онази партия. Партийната карта с нейната агресивност, груб нецензурен език и махаленски свади обезличиха Народното събрание - храма на българската държавност и парламентарна демокрация. Новите тълпи „депутати“ в уличен дрескод се втурваха на юруш през главния вход, сякаш са дошли за разпродажба на стоки в голям централен магазин. А вътре, в пленарна зала, Народното събрание ми напомня ужасяващо на Френския Конвент от 1794г.

Задължително, ако говорим за държавен протокол, кандидатите за народни представители, кандидат-правителства и кандидат-президенти трябва да полагат официално клетвата в името на Република България пред Конституцията в сградата на Народното събрание. България е парламентарна република. При първо влизане в Народното събрание те трябва да се поклонят на главния вход пред завета на предците си - “Съединението прави силата“, съзнавайки, че ще работят за съединението, а не за разединението на българския народ.

Българското общество, повлияно от протестите през лятото на 2020г., изкуствено насаждащи разделение между хората, смазано от тежката Covid-19 пандемия, която с всеки ден посяга над здравето на българина, се произнесе патово на предсрочните парламентарни избори на 4 април и на 11 юли т.г., избирайки силно фрагментирани парламенти, което затрудни съгласието между отделните партийни формации. Страстите не се укротиха, а обратно – те изригнаха от бутилката и се разливат по площади, улици и държавни институции... Крехките мнозинства на партиите в парламента не позволиха да се сформира редовно правителство и разединителните „червени линии“ завладяха още повече партийните групи. Мнозинство от 121 депутати днес в българския парламент остава като забравен мираж от старите ленти. Трети предсрочни и редовни президентски избори чукат на вратата на 14 ноември, 2 в 1, избори-рекорд за девет месечната политическа безпътица в България.

България направо рухна през последните 120 дни. Политически и икономически анализатори са на мнение, че българските граждани са разочаровани от своите избраници за парламента и се очаква на следващите избори през ноември да се сформира по-различно политическо ветрило. През тези четири месеца сякаш се забрави за европейската ни политика, за кандидатурите на България в икономическите съюзи, Еврозона, Шенген и т.н. Националният план за възстановяване и устойчивост е занемарен и все още неодобрен от Европейската комисия, докато другите страни-членки вече получиха първия транш от помощите и ги разпределят за последното тримесечие на 2021г.

Политиката се превърна във война между личности, едните „почтени“, другите „токсични“. Най-висши държавници с бланкетни фрази се защитават в слабото политическо риалити за изумление на обществото. Политици, потънали в дребнотемието, забравиха за хората, за рекордната инфлация, за двойното поскъпване на хляба и храните, за рисковото поскъпване на газта, тока и водата. Служебните министри на президента, занимаващи се с изчегъртване на „токсичните“ партии и лидери, не съумяха да вдигнат България на европейските релси в тежката пандемична криза, ваксинацията буксува и България е на едно от първите места по смъртност от коронавирус в Европа.

Националният план за възстановяване и устойчивост на България 4 месеца отлежава в чекмедже на служебното правителство - “преработва се“, докато другите европейски правителства, ако и техните планове да не са по-добри от нашия, побързаха да ги представят в Брюксел и вече си разпределят първите еврофондове за 2021г. Европейските правителства през последните месеци изградиха интензивни икономически програми до края на годината в интерес на живота на хората. Испанското правителство само преди дни отчете, че набелязва 16 напрегнати седмици от септември за изработване на интензивна икономическа програма до края на годината, поставяйки на масата договореностите с Брюксел за реформи и изразходване разумно и навреме европейските средства, въпреки трудното и сложно разбирателство между отделните партии в испанските Кортеси. Приоритет за правителството Санчес е разходването на европейските субсидии. По последни сведения на испанското министерство на финансите от 24-те милиарда евро на разположение до края на тази година - 2021, 18,7% са вече изплатени./ в.”Ел Паис”, 13 септември./

„ПЕРОВЕТЕ“ В ЕВРОПА

Дошло е времето СУВЕРЕНЪТ, както напоследък модно се нарича НАРОДЪТ в българския политически лексикон, да потърси съвет от своите мъдреци или старейшини, така както Европа се обръща към своите „перове“.

Родината на „перовете“ е Франция и двукамерният френски парламент от векове се слави със своите мъдреци – трибуни. Нека припомня за именития „Пер на Франция“, който се застъпва за поробения български народ през 1876г. Това е писателят Виктор Юго, произведен на 13 април 1845г. за „Рair de France“, чийто мощен зов от най-високата трибуна Камарата на Перовете на Франция в Двореца на Бурбоните приковава света: "Стига войни, убийства и клане в България!" по повод жестокостите по потушаване на Априлското въстание 1876г.

В Испания, по време на бурния политически период на испанския преход след смъртта на Франко, когато от особено значение бе да се постигане съединение и съгласие между всички политически партии - без деление и без „червени линии“ - за демократично начало в политиката, ролята на „бащите на Конституцията“ бе от първостепенна важност за слагане край на Франковата диктатура. С кралски декрет 2560/78 в Испанските Кортеси влизат 50 „перове“, сенатори и депутати, които крал Хуан Карлос лично кани за свои сенатори в новите Кортеси, повечето комунисти и републиканци като режисьора Хуан Антонио Бардем /известен в България като режисьор на филма за Георги Димитров/ и писателя Буер Вальехо, който въпреки, че е със смъртна присъда от Франко, не напуска Испания и дочаква смъртта на диктатора в Мадрид. В изработването на новата испанска Конституция през 1978г. седем от най-изтъкнатите личности на Испания стават „бащите на Конституцията“ затова, че постигат съдбовно важния консенсус в преговорите между политическите партии и изработване на новата испанска Конституция.

В испанските Кортеси остават завинаги записани със златни букви и с портрети седемте „бащи на Конституцията“: Габриел Сиснерос, юрист /център/, каталунският адвокат Мигел Рока, академик Мигел Ереро, конституционалистът - социалист Грегорио Песес Барба, каталунският комунист и бивш културен министър Джорди Соле Тура, десният политик, създател на Народната партия и дипломат /бивш посланик в Лондон/ Мануел Фрага Ирибарне и дипломатът, бивш външен министър, Хосе Педро Перес Льорка. Няма да пропусна да отбележа и големият принос на академик Камило Хосе Села, Нобелов лауреат за литература, който оглежда всяка дума в този важен документ, предлагайки лингвистични модификации в редица важни текстове, за да бъдат избегнати двусмислия.

Европейският съюз също има свои „перове“ – пионери на Европейския съюз, начело с Роберт Шуман.

И до днес всяка година „бащата на Европа“ Жак Делор, бивш френски министър на финансите при президента Митеран, който 10 години председателства Европейската комисия, 1985-1995, излага всяка година при откриване на новата сесия на Европейския парламент своята тежка дума за хода и развитието на Евросъюза - изнася доклад с препоръки и насоки по въпроси, свързани с ЕС и овладяване на икономическата криза в Европа.

Няма да пропусна да изтъкна и бившия френски президент Жискар д'Естен, 1974-1981, признат от Европа за един от пионерите на Европейския съюз за неговите уроци за бъдещето на ЕС. Радетел за Обединена Европа, д'Eстен полага основите на единната европейска валута заедно с бившия западногермански канцлер Хелмут Шмит. Той съдейства за укрепването на френско-германския тандем, за разширяването на общия пазар, отстоява позицията за необходимост от диалог между Изтока и Запада и е ключова фигура в изготвянето на проекта за Европейска конституция. Д'Eстен през новия век се ангажира с въпросите на европейското обединение, особено важни за влизането на България в Европейския съюз. На срещата на Европейския съвет в двореца Лакен в Брюксел през 2001г той бива избран за президент на Европейския Конвент със задачата да опрости процеса на гласуване на европейско ниво, да систематизира най-важното от различните споразумения, спогодби и конвенции и да изработи проекта на Европейската конституция, която представя на 15 юли 2003г.

ДНЕС БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ СВОИТЕ „ПЕРОВЕ“ - МЪДРЕЦИ.

И смятам, че тази съдбовна роля да ги свика се пада по право на Българската академия на науките, БАН, най-мъдрата институция в България, която да поеме тази отговорност, предвид нейния академичен потенциал. Академията може да покани 40-50 изтъкнати личности от различни области в българския обществен живот на отговорна среща или кръгла маса съвместно с лидерите на основните политически партии за постигане на диалог и вземане на съдбовните решения в името на България.

България не е лишена нито от умове, нито от мъдри идеи. Нека седнат на общата маса бивши президенти, премиери, министри, велики депутати, главни прокурори, представители на академичните среди, интелектуалци, общественици, магистрати, икономисти, академици, писатели, дипломати, журналисти, бизнесмени.... с политическите лидери и дадат своята дан в името на България, без деление, за постигане на консенсус по наболелите политически проблеми в страната, за съглашателство, обединявайки се по обща политическа програма в навечерието на изборите през ноември. Нека плеадата български именити авторитети с тежест в българското общество да се произнесат и се чуе тяхната дума, техният глас за разбирателство в бъдеще при сложни преговори за решаване на заплетени казуси и приемане на важни държавни документи, конституционни и правни промени. Ролята на БАН е да бъде балансьор-арбитър, когато видните общественици и политици не могат да намерят общ език помежду си да им помогне в изготвяне на съвместна Декларация след конструктивен диалог и постигане на съгласие по основните дебатирани теми на масата, които да застанат пред ново Народно събрание и пред нов държавен глава на Република България.

Защото макроикономистът проф. Димитър Иванов заяви пред БНР:“Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа криза, наивни обещания са ненужни при идващ инфлационен ураган. Политиката на следващото правителство трябва да бъде свързана с борбата срещу инфлацията" и попита: "Когато удари пикът на инфлационния ураган, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава?“

Съвременна България трябва да покаже пред Европа и света, че като държава с над 1300-годишна история има и днес своите родолюбиви умове, които не са забравили нито завета на владетеля на Стара Велика България хан Кубрат, 605-665, към своите петима синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, че „Съединението прави силата“, думи по-мъдри от вековете, нито зова на писателя Николай Хайтов -„Изтървем ли България, изтървали сме всичко!" .