/Поглед.инфо/ Прави са медии в Турция, които пишат, че след 50-минутния телефонен разговор между Путин и Байдън в навечерието на новата 2022 година „очите на целия свят са на границата между Русия и Украйна”. На практика се оказва, че това е всъщност граница между САЩ и Русия. И поставянето на т.н. „червени линии” от страна на Москва, които бяха конкретизирани и обявени официално на цял свят, поставиха открито въпроса за разширяването на НАТО на изток, до руските граници. Това, заявяват от Кремъл, не само е неприемливо за Русия, но и засяга пряко нейните национални интереси и право на сигурност. „Путин не се шегува” казал руският посланик в Анкара, Алексей Ерхов, при посещение на 23 декември 2021г в централата на малката турска партия Ватан. Тя е известна с проруските си и от леви позиции становища по въпросите на геополитиката и вътрешните дела на големия ни югоизточен съсед. Западът, стъпил върху основите на своята изключителност във всяко отношение, трябваше да проумее, че Русия е различна, не тази от 90-ге години на миналия век. Тя, „от позицията на победител”, както се изразява Жозеп Борел, върховен представител по външна политика и сигурност на ЕС, убедено настоява за писмени и дългосрочни правни гаранции, че НАТО не само няма да се разширява на изток, но и ще се върне на позиции до 1997г. Допълва, че НАТО не бива да си позволява да приема за членки страни като Украйна,Грузия и Молдова и няма да разполага нападателни оръжия в Централна и Източна Европа. Всичко това „подпечатано” от Вашингтон.. Европа е само гарнитурата към основното ястие. Преговорите на равна нога ще се водят от представители на Русия и САЩ в Женева на 9-10-ти януари, после на 12-ти ще се разговаря с НАТО и на 13-ти с представители на ОССЕ.
Разбира се, че САЩ няма да приемат за изпълними условията на Москва, но ще преговарят, ще водят диалог и в крайна сметка западните прогнози, че „оръжията ще говорят” няма да се сбъднат. Няма логика Русия да нахлуе в Украйна. Няма логика Вашингтон да воюва със собствени сили на украински терен. Байдън може и да има здравословни проблеми, но не е луд, напротив. Тогава, питат в Анкара, след като няма опасност от война, защо САЩ разиграват карти в Черно море, Източното Средиземноморие и изграждат или обновяват военни бази от Косово, през Александрополис до Кавала, Солун, Лариса, северен Крит и т.н.? Отделно говорят за изпращане на военни части в България и Румъния. Правят военни учения САЩ-Израел-Гърция- Кипър? Това за сплашване и сдържане на Русия ли е или в схемата е включена и Турция? Следва въпрос дали „Турция е отлъчен член на НАТО”, защото се е оформил фронт от Кавказ и Черно пморе до Персийския залив и Иран, където Анкара има свои интереси и претендира за роля. Някои в Анкара препоръчват обръщане на погледите към „големите силни страни с натрупана сигурност и силни икономики в Азия, включително Китай”. Но на този етап Ердоган предпочита разговор по телефон с Путин за „обсъждане на стъпки за подобряване на отношенията между Турция и Русия”. Споделя с Путин позиции по регионални въпроси, особено за Кавказ, Сирия и Либия, но подробности не излизат наяве.Подчертават се само ангажименти за стимулиране на сътрудничество във всички области, включително за проучвания в космическото пространство и производството на ваксини. Путин, в духа на добрата дипломация, вече е изпратил поздравления на Ердоган и не пропуска да подчертае, че въпреки предизвикателствата и проблемните въпроси между двете страни, „напоследък се прави много за подобряване на отношенията, особено в икономиката, енергетиката и военно-техническите области”. Смята, че „двустранните усилия допълнително ще засилят сътрудничеството и тясното им партньорство в международните отношения и в полза на приятелските народи на Русия и Турция”.Взаимният интерес бил за засилване на регионалната стабилност и сигурност. Водените през вековете поне 13 войни между Руската и Османската империя, без една спечелени от Москва, са оставени в миналото. Реалната политика на днешния ден изисква други подходи и действия.
Това в ситуация, когато Турският статистически институт обяви повишаване на инфлацията с 13.58% през декември и факта, че е достигнала на годишна база до 36.08%. Потребителските цени съответно са нараснали повече от постигнатото за последните 19 години и бележат ръст от над 36%. Най-голам ръст има в транспорта, храните, стоки за домакинството и за обзавеждане, при цените на газа и ел.енергията. За някои като в траспорта увеличението е с над 53%.
Любопитен обаче е интересът, който се проявява в Анкара относно започналото председателство на Париж в ЕС и „европеийският план на Макрон”. Разбира се, че Макрон пое ротационното председателство за 6 месеца, но Франция е на позиция като ръководител и на съвместната работна група на НАТО „Много висока готовност” /VJTF/, което Турция командваше през 2021г. Макрон на този етап все още официално не е обявил кандидатурата си за втори президентски мандат, но датите за президентските избори са на 10-ти и евентуално втори тур на 24-ти април, а това очевидно ще даде предимство или усложняване на ситуацията за Макрон. Струва си изчисляването на печелевшите позиции. При всички случаи лидерството в ЕС ще бъде използвано за набиране на предимство.Амбицията за водеща роля в Брюксел е точка първа в дневния ред на френския президент и това няма как да не носи дивиденти. А ситуацията в Украйна, тоновете оръжия, които преди всичко САЩ и Великобритания изпращат на Киев, настояването на Зеленски, украински президент, за членство в НАТО, струпването на холяди руски войски по границата с Украйна и позицията на НАТО срещу настояванията на Москва да не се разширява Алианса на Изток буквално не само изправи Кремъл срещу Държавния департамент, но и Брюксел срещу Москва. За Анкара отношението на Париж и Берлин относно Киев е повече от важно. Турция вече предложи своето посредничество за изход от конфликта Украйна/Русия и не крие желанието си за роля в този регион. Крим е част от амбиции за възстановяване на т.н. османско наследство предвид съществуването на татари на този полуостров. Независимо от изразените масово настроения чрез референдум на гражданите на Крим за присъединяване към Русия. В тази връзка турските медии подчертават, че Макрон нито веднъж не е споменал Украйна в речта си за Новата 2022 година, както направи и на срещата на 9 декември 2021г, когато представи пътната карта на френското председателство на ЕС.
След 13 години Франция отново председателства ЕС. И има амбициозни въпроси за обсъждане в дневния си ред за предстоящите 6 месеца. Сред тях са битката с ковид-епидемията, ваксинацията, актуализишране на шенгенските правила за решаване на проблемите съврзани с миграцията и бежанците, по-добрата защита на външните граници на ЕС. Макрон набляга на „за действия независимо от САЩ и НАТО в областта на отбраната, сигурността и външната политика”. Каквото и да означава това. За тазш цел се предвижда на среща на върха на 24-25 май 2022г да се разгледа „стратегическият европейски компас, който включва и елементи като сили за бързо разполагане”. Факт е, че Франция през последните години загуби позиции в Африка, в бивши колонии, но днес има план за преодоляване на тгези т.н. поражения чрез страните от ЕС. Затова и планира среща на високо равнище на 17-18 февруари 2022г между ЕС и Африка. Париж в същото време действа и за „нов европейски модел” , който подчертава възхода на публичния дълг, нарастващата инфлация, заетостта, безработицата, социалната солидарност, който Макрон нарича „модел на производство” в условията на икономическа криза. На 10-11-ти март в Париж ще има среща, отново на високо равнище, по този въпрос. Предвиждат се теми за обща позиция относно енергийните мерки на държавите в ЕС, които внасят поне 90% от нуждите си от природен газ.Берлин подкрепя инициативите на Макрон и в лицето на канцлера Олаф Шолц и външния си министър Аналена Баербок заявява, че „ще подкрепи изцяло Париж в председателството”, защото „споделят специална отговорност за един обединен в бъдеще ЕС”. Били „двамата най-близки приятели в сърцето на Ервопа”. В такава ситуация Макрон явно ще води кампанията си за нов президентски мандат по европейската ос. Безспорно има предимство пред Шолц, който не е много познат, казват, по света. Идеите на Макрон се приемат за приоритетни в Европа. Независимо, че САЩ напоследът нескрито ухажват Германия заради икономическата й мощ и доказана проатлантическа ориентация. Прави впечатление, че в Анкара не споменават нарочно посочената от Макрон среща ЕС/Западни Балкани, която се предвижда за провеждане през юни и много се коментира у нас. Въз връзка с т.н. наше вето за започване на преговорен проце на РСМ с ЕС.
Но въпросът за Украйна ще бъде ключов за ЕС. Не е тайна, че САЩ се стремят да включат и Брюксел в своята политика към Русия относно Киев. Да се споделя политиката за подкрепа на Украйна чрез масов внос на военна техника, обучение на украинската армия по западен образец, настървения по линията на съприкосновение и създаване на условия за омраза между доскоро братски народи. Поне така разсъждават в Анкара коментатори като Али Риза Ташделен. Има и други, които напоследък твърдят, че поради вътрешни причини Вашингтон след 3-4 години ще се оттегли от Европа, както направи в Афганистан и предприема действия в тази посока в Ирак и Сирия Затова възлага роля на Брюксел. Стратегията на Държавния департамент за политиките към Русия не дава основание да бъдат променени в стил Москва да се остави на мира. Напротив, напрежението между геополитически играчи ще продължи да тревожи света, надцакването ще съпътства живота ни не само през 2022 година. Позицията на хегемон, на първа политическа и икономическа сила не се отстъпват без бой. А в един бой винаги има по някой луд. Сигурно затова на този етап се предпочитат разговори, преговори, диалог и път за дипломация, защото в горещи битки няма как да се предвиди кой ще излезе победител. В икономиката няма спор, че това ще е Пекин и то само след някоя и друга година. Но по отношение на Москва и Киев в европейските стпрани няма единство. Една е позицията на малките балтийски страни и Полша, друга е на „старите членки” като Франция, Германия, Испания и Италия. Но въпросът без съмнение ще се решава от Париж и Берлин. Те очевидно не искат война на европейски терен. Говорят със заплахи и налагат санкции на Русия заради Украйна, но в същото време поддържат добри търговско-икономически отношени с Москва. Внасят газ от Русия, даже го препродават /като Берлин/ на по-висока цена на страни като Украйна и Полша, защото имат сключени дългосрочни договори с „Газпром”т.е. възползват се от високите в момента цени за газ и петрол. Затова Брюксел предпочита масата за преговори и ЕС ще подкрепя всяка идея за решаване на проблемите чрез дипломация и диалог.
Щом в Анкара отделят толкова мното страници в печата си за френското председателство на ЕС, коментират отказа от горещ конфликт с Русия и за приемането на разговори с Москва в състав НАТО и ОССЕ, където участва и Турция, значи Ердоган отново ще прилага политика на баланс и стремеж да бъде сред диктуващите дневния ред по света. Получава му се. Макар и да няма гаранции, че това ще продължи.
