/Поглед.инфо/ Дори в условия на предизборна кампания, не бива да се пренебрегва случващото се около нас, както и протичащите процеси в геополитиката. Те безспорно влияят върху нашата сигурност и стабилност като държава. Не рядко трасират пътя на света през следващите години и десетилетия. Знае се, че събития при съседи, в региона или на международната сцена имат своето значение, съвпадащо с поуките от старата поговорка „щом мечката играе при съседа, чакай я и у дома”. Е, може и да ни подмине, ама „страх лозе пази”. В Турция например много болезнено на управленческо ниво се приема издигането преди дни на огромен плакат на „Таймс скуеър” в Ню Йорк с надпис „Stop Ердоган”. Започнало е разследване кой е поръчал и осъществил тази акция и информациите са, че това са членове на организациятна на ФЕТО, приписвана на проповедника Фетуллах Гюлен. Целта е била да се посочи, че в затворите в Турция след т. н. опит за преврат от 2016г все още се намират 5 хил жени с техните 750 бебета. Казват, че средствата за огромния плакат са осигурени от организация на хората с увреждания, а съобщения за събитието се разпространяват чрез социалните мрежи.. Няма съмнение, че е сигнал, след като властите на Ню Йорк са разрешили подобно събитие. Това в момент, когато депутати от 27-те държави - членки на ЕС са внесли предложение в ЕП за разглеждане на 10 март на въпроса за неспазване от страна на Турция на решение на Европейския съд за правата на човека. Решението е за освобождаване на един от лидерите на прокюрдската парламентарно представена партия Демократична партия на народите, Селяхатин Демирташ, който от години е в затвор. Турски медии съобщават, че 590 депутати от общо 705 в ЕП са подкрепили предложението. А дали ще се приеме е друга тема. Защото политиките към Анкара на съюзниците в НАТО, САЩ и страните от ЕС, често имат двойствен характер. Както се казва, „интересът клати феса”. Често крайните критики и заплахи за санкции остават само на книга или са удовлетворяващо малки. Западът не допуска преминаване на т.н. червени линии, защото Турция е „незаобиколим фактор” от регионално значение. В Анкара дори смятат, че са геополитическа сила сред първите 10 в света. Притесненията сред натовските съюзници обикновено се отнасят до възможността Ердоган да предпочете окончателно да впери поглед на Изток, а не само гъвкаво да лавира между геополитическите играчи. Винаги го е правил, защото в основата на неговите политики е стремежът за осигуряване на суверенна, независима и „над всичко” Турция. В условия, когато президентът Тръмп вече не е в Белия дом за Ердоган настъпиха времена на притеснения. Разбирателството между Тръмп и Ердоган не бе тайна, но президентът Джо Байдън е „друга бира”, както се казва наразговорен език. За демократите и лично за новия стопанин на Белия дом правата на човека са приоритет в политиката. Страни като Турция, където дори бивш съратник на Ердоган като експремиера Ахмет Давутоолу казват, че решенията, които се взимат в Анкара „тласкат страната към непоклатим авторитаризъм”.дават основание за известна промяна в отношенията.
Проф. Давутоолу, който вече е лидер на нова партия, „Бъдеще”, твърди, че „Турция се отдръпва от европейския модел на демокрация”, но всъщност и дума не обелва против водената от Анкара външна политика. Включително по отношение на ситуацията в Източното Средиземноморие и сложните, меко казано, отношения с Гърция и Кипър. И той е убеден, че ако Атина продължава с идеите за „заключване на Турция в Анталийския залив”, Анкара ще отговори с „цялата сила на своята армия”, както казват външният министър Чавушоолу и министърът на отбраната Хулуси Акар. От своя страна пък Ердоган не пропуска да напомня, че „турският флот е фактор за възпиране на заплахите” и често го праща на маневри именно в Егейско море. . Според Турция заплахите идват от Гърция и се отнасят не само до експлоатацията на откритите въглеводороди около Кипър, но и до принадлежността на близките до границата с Турция острови , които според Лозанския договор от 1923г са собственост на Атина. Счита се, че чрез острови като Кастелоризо и Кипър Гърция се стреми да изолира Турция от Егейско море. Конфликтите са неизбежни и засега не намират решение, въпреки бабуването на ЕС, главно на Германия, и призивите за започване на преговори между двете страни, което се подкрепя и от Вашингтон.. Трън в окото на Анкара е и нова военна база на САЩ около Александрополис, която Гърция приема за защитен вал срещу „агресивна” Турция.
Друг въпрос, по който на практика позициите на Давутоолу и Ердоган съвпадат е и по отношение на събитията в Армения след загубата на войната за Нагорни Карабах. След подписанато под егидата на Москва на споразумението с Азербайджан за прекратяване на огъня, което прекрати бойните действия и позволи настаняването на руски миротворчески сили в района, в Ереван започнаха масови протести с искане за оставка на премиера Пашинян. Факт е, че Баку спечели войната с твърдата подкрепа и военна помощ от Турция и арменците се чувстват унизени. Но не бива да се забравя, че Баку се съобрази с условията на Кремъл за постигане на примирие и то без участие на Ердоган при преговорите в Москва с Ереван. Просто за Русия е важно да не се допускат външни играчи в регион като Кавказ, където нейните интереси са стратегически и са въпрос на сигурност. Протестите в Ереван и исканията за оставка на премиера Пашинян на този етап не са в полза на Русия. Както и на Турция. Затова и Москва, и Анкара призовават за намиране на изход от ситуацията съгласно „конституционните условия”. Преждевременна смяна на правителството в Армения би довело на власт правителство, което ще бъде още по-враждебно и може да наруши процеса на примирие заради емоции и чужд натиск. Никак не е случайно, че протестиращите срещу Пашинян крещят „Турска мишка”, а информациите, че Сорос и западните сили, които доведоха Пашинян на власт в Армения чрез „оранжева революция”, днес хвалят опозицията в Армения и наричат опозиционерите „соколи”. Да, именно те чрез т.н. цветна революция издигнаха на пост премиер Пашинян и заложиха на декларираната от него прозападна ориентация, но днес палачинката се обърна и се търси начин да бъде ограничено влиянието на Москва в Армения. За пореден път обаче интересите на Анкара и Москва ситуационно съвпадат и се оказва, че за тях е по-изгодно, както и за Баку, още извество време Пашинян да остане на власт в Ереван. Путин дълго не вдигаше телефона на Пашинян по време на азербайджанската офанзива в Нагорни Карабах, но в деня на опита за преврат в Ереван, той разговаря с него и стана ясно, че армията няма да получи исканата подкрепа за свалянето му. Н-к ГЩ на арменската армия заедно с екипа си настояват за оставката, во самата армия не излезе по улиците в подкрепа на опозицията и протестите. Те застрашават постигнатите споразумения и „платформата 3+3”, която се подкрепя от Турция и Азербайджан. Тази платформа всъщност предотвратява намесата на Запада в тези събития на Кавказ. Знае се, че опитът за преврат в Армения е изцяло в интерес на западните сили. Баку даже твърди, че ако опозицията в Ереван успее, Армения ще се озове в още по-сложно и тежко положение, но все пак „това са вътрешни работи”. Въпреки опасенията, че в Армения се разтърсват основите на държавността. Разбира се, че не само Пашинян, но и „хунтата на Кочарян/Саркисян” т.е. на предишните управляващи, доведоха страната до това положение. Едва ли има друг полезен ход, освен да се спазват подписаните споразумения между Армения и Азербайджан, за да се омиротвори обстановката и да се приемат новите реалности. Но такива съвпадащи позиции на Москва и Анкара едва ли означават, че Турция и Русия са от едната страна на барикадата. Не става въпрос за стратегическо партньорство и приобщаване на турците към Изтока.Напротив, в Анкара все още чакат с надежда писмо от Вашингтон или поне телефонен разговор Ердоган/Байдън, което ще нормализира отношенията в руслото на обичайните съюзнически връзки и приятелски послания. Някак да се преодолеят анти-Ердоган настроенията в Конгреса заради правата на човека и диктаторските навици, за да не се отразяват на турско-американските връзки. В това отношение може да се приеме, че писмото на държавния секретар Блинкен до лидерите в Афганистан с искане „Турция да е домакин на мирните преговори” за споразумение с талибаните е стъпка към успокояване на напрежението между Анкара и Вашингтон.. В писмото, изпратено до премиера Мурхамед Ешреф Тани и до председателя на Висшия съвет за националнво обединение Абдулах Абдулах, се припомня, че САЩ планират до май изцяло да се изтеглят от Афганистан. Щяла да продължи само финансовата помощ за афганистанската армия. Безпокойство има само по отношение опасенията талибаните да не използват ситуацията и да се изкушат да започнат завоюване на нови територии в Афганистан. Предложението на Вашингтон е в срок от 90 дни да се постигне намаляване на напрежението с призив да се подкрепят дипломатическите усилия за постигане на политическо споразумение между талибаните и управляващите в Афганистан. Явно на Анкара се възлагат големи надежди с домакинстване на преговорния процес на турска територия. Което е и сигнал, че САЩ наистина остават верни на „двойствената политика” и няма да оставят Ердоган без подавана ръка. Когато интересите го налагат. Какво повече да се иска от Ердоган на този етап? За него преди всичко на преден план остава онова с „Турция над всичко” и разковничето е, че и опозицията е на същото мнение. Друг въпрос са пилитическите битки вътре в страната и дали опозицията ще се обедини с цел отстраняване най-после от власт на президента Ердоган.
