/Поглед.инфо/ По разбираеми причини у нас се обърна внимание на „Анкара излиза от Истанбулската конвенция”, което дори като заглавие звучи комично със споменаването едновременно на двата най-големи града на Турция. Но при съседите протичат и други събития, на които медиите отделят първите си страници и коментари. Първо, защото има тревога при информации, че за 3 години 10 хил милионери и 13 хил бизнесмени са емигрирали от страната. Казват, че със 70% е нарастнал броя на младиге турци, които напускат държавата. Още повече, че след Китай и Индия, Турция е третата страна по загуба на милионери. Съобщават, че „мозъците на страната изтичат”. Няма друг извод, след като 92% от завършилите мъжкия немски лицей в Истанбул отиват в Германия, САЩ, Канада или Франция. Позоваването на данни от ЮНЕСКО, че всяка година 50 хил студенти от Турция отиват в чужбина само подклажда огъня на стаено недоволство.Въпреки пандемията през 2020 г 931 турски лекари са напуснали родните си места. През 2019г те са били 1042 на брой. На този фон в класацията за най-щастливите държави по света Турция се нарежда на 104 място, което също е повод за биене на камбана.Няма как след като Финландия е на 1-во място, а Афганистан на последното 149-тото. !04-тото не е престижно, нали? Чувствителна тема за турското общество, което обича да се гордее с държавата си.

То в момента е объркано и заради лансираната идея за забрана на прокюрдската партия Демократична партия на народите, ДПН, която е парламентарно представена, докато един от лидерите й, Селяхатин Демирташ, се намира все още в затвор. За 7 април е предвидено да се организира масов митинг под надслов „Не искаме ПКК в Меджлиса”/парламента/. На лозунгите за митинга е нарисувана американска ръка, която дърпа конците на организацията на кюрдите ПКК. Разбираемо след като е известно, че САЩ сътрудничат със сирийските кюрди и ги подкрепят военно, докато за Анкара ПКК е терористична организация, която е в пряка връзка и със сирийските кюрди и организациите им на територията нв Сирия. Предложението за закриване на ДПН е на крайно дясната Партия на националистическото действие, ПНД, която е коалиционен партньор на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, ПСР. Нейният лидер, Девлет Бахчели, току-що е преизбран на конгрес за председател на ПНД. Лансирането на тази идея отново раздели не само турското общество, но и политическата класа в страната. Опозицията като цяло се обявява против. От кемалистката Народно-републиканска партия, НРП, питат „затварянето на ДПН по искане на Йоджелан ли е?”. Става въпрос за намиращия се от години в затвора Имралъ на Мраморно море Абдула Йоджелан, лидер на ПКК. Експремиерът проф.Давутоолу, лидер на нова партия „Бъдеще”, незабавно излезе с декларация, че е категорично против „опита за закриване на ДПН”. Той казва, че „това не е Турция, която ние искаме”, а за Бахчели е убеден, че „единственото смислено нещо, което е направил е изказването му на конгреса на неговата партия, че е необходимо да се приеме закон за политическата етика”. Експрезидентът Абдуллах Гюл заявява в свой коментар „как не разбраха, че това предложение ще доведе до много безсмислени трудности за Турция и самото управление”. Думите му са „това е грешка”. Разяснява, че това вече е преживяно през 90-те години и е довело само до изолацията на Турция от останалия западен свят. Антитурските настроение тогава са нарастнали, а преодоляването им е коствало много усилия. Представителят на опозиционната „Добрата партия”, депутатът от Измир Айтун Чърай, е категоричен с „ние сме против приемане на решение за забрана на ДПН и отнемане на депутатски права на членовете й”. Като цяло опозицията смята, че да се заявява, че „ДПН е ПКК” не само не е приемливо, то не е истина. Защото нейните депутати са избрани от 6.5 млн турски избиратели и рационалното решение би трябвало да бъде тези депутати да бъдат приобщавани към другите партии в Меджлиса т.е. да заемат позиции срещу ПКК. Тогава, казват наблюдатели в Анкара, ПКК ще остане само с външната подкрепа от САЩ.Всъщност повечето от тях споделят мнение, че това предложение за забрана на парламентарна партия е продиктувано от желание „да бъдат забравени трудностите в момента”. Някои не крият мнение, че е било необходимо „в най-кратък срок да се измисли нов дневен ред и той бързо бе пуснат на пазара”. Именно така определят идеята за забрана на ДПН. „Демек, дошъл му е ред”, както казват разговорно турците. Но това е стара практика на управляващите от ПСР в Анкара. Изтриване на негативите и забравяне на неприятностите се получава като се пораждат нови събития. Именно това е целта на новата идея за забрана на ДПН. Знае се, че няма дата за решение на конституционния съд, разискванията там ще продължат месеци, докато Турция ще бъде вкарана в условия на „политическа неразбория”. Колко познато! Редица наблюдатели в Анкара са наясно, че „САЩ ще даде мнение, ЕС ще излезе с осъдително становище”, но какво от това? Докато всъщност най-близко до ума е, че ако ДПН е приела легалната политическа битка и се е позиционирала като парламентарна партия, тя е приела, че е излязла от позицията на средство в ръцете на ПКК. Изводите са в посока, че управляващата ПСР се опигва да увеличи своя паднал рейтинг с подобни националистически изявления и идеи, които да консолидират избрателите и да им се даде даде друга тема за разговори. Повечето представители на опозицията предупреждават с „ПСР да си спомни какво се случи с НРП през 1992г, когато тя се зае с т.н. кюрдски въпрос”. Падането от власт държи влага за дълго.

Няма спор, че някои членове на ДПН изпитват повече от симпатии към ПКК, но все пак 6.5 млн постоянно гласуват за тази партия. Те не са само от кюрдски произход. Въпроки, че се смята, че турските кюрди са около 20-25 млн. Закриването на дадена партия, изключването на депутати, поставянето на служебни кметове по местата с кюрдско население едва ли ще е в полза на решение за т.н. кюрдски въпрос. Най-много да доведе до капсулиране на ДПН, до затварянето й в нейните граници, което неминуемо ще има последици. Ако ДПН се закрие, ще се открие нова и тя по всяка вероатност ще е по-радикална и още по-голяма. И сега в Меджлиса има 1 депутат от Партия на демократичните региони, която може да стане основа за новата партия. Вместо да се стимулира отваряне на ДПН, може да се стигне наистина до затваряне, което няма общо с предишни изблици на Ердоган, който преди години наричаше кюрдите „мои братя”, казват анализатори в Анкара. „Той ни шашардиса с неговите демократични превъпръщения”е извод на известни журналисти в Турция.

Не може да се отречеи обаче, че в Турция има и подкрепа за идеята да се забрани ДПН. Старият левичар Доу Перинчек, старата партия „Ватан”, е убеден, че това е ползотворна идея. Защото кои са против, пита Перинчек и изброява „американските хора” като Давутоолу, Гюл, Али Бабаджан, които имат подкрепата на САЩ. Според него това е битка между „атлантиците и Турция, която ще остане и в бъдеще”. За него затварянето на ДПН е част от решението, защото „те подкрепят с оръжие терора, окупират трибуната в Меджлиса, а ние трябва да сме като Ататюрк”. Да, известни са действия срещу кюрдите и по времето на „бащата на нацията”, когато са се наливали основите на Турската република. Но повечето коментатори поясняват, че за приемане на това решение е необходимо образуване на дело, защото то е противоконституционно т.е. против турските закони. Явно се прави опит за услуга на ПНД на Бахчели и то заради избори. Отливът и сред тази партия е осезаем и се чувства нужда от нов тласък на подкрепа. Дали ще се стигне наистина до забрана? Едва ли, но е безспорно, че ще се спечели време в препирни и че ще се откронява внимание. Нищо лично, както се казва. За сметка на това е много лично изказването на Ердоган във връзка с определянето на президента Путин като „убиец” от президента Байдън в негово неотдавнашно интервю. Наистина не подхожда на лидер на могъща държава така да се изразява за колега от друга мощна държава. Здрав да е, както казва Путин. Но нещо и със здравето има проблем след като трудно поддържа кондиция като се качва по стълби. В тази връзка Ердоган запазва мълчание. Изглежда щадящо. Като цялата негова повратлива политика. Независимо дали е вътрешна или външна. Носи и дивиденти. Няма санкции от ЕС, въпреки заканите. Има верни стари приятели.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели