/Поглед.инфо/ След като в интервю за „Файненшъл таймс“ Путин обяви либерализма за отживелица, а след това „Вашингтон пост“ някак между другото призна, че „Путин е прав донякъде за либерализма“ остана без отговор един друг въпрос. Руският президент заяви открито, че следствие водената западна политика, преди всичко на САЩ, редица държави не само се сринаха. Те се разпаднаха или в тях настъпи онзи хаос, който донесе граждански войни, бежански потоци и много смърт за редови граждани. Либия е красноречив пример в това отношение.
Джамахирията, както Либия се казваше по времето на Муамар Кадафи, се разпадна в контекста на т.н. арабска пролет. Кадафи бе ликвидиран по варварски начин, но днес страната е арена на кървави битки, нестихващи племенни вражди, потоци мигранти, които със стотици загиват край бреговете на Либия по трасиран път с лодки към обетована Европа. На всичко отгоре в ситуацията на нестихващия конфликт са замесени много държави с местни марионетки, много американско оръжие, казват, както и много цивилни жертви. Последно в Либия се очертаха два властови центъра – в Триполи и Бенгази. В Триполи властта се осъществява от правителство на национално съединение /ПНС/, което е подкрепяно от ООН, особено от Турция, и паралелна власт в Тобрук, където начело стои ген. Халифа Хафтар с неговата либийска национална армия. Военният командир ген. Хафтар има подкрепата на Саудитска Арабия /СА/ и Обединените арабски емирства/ОАЕ/, което за пореден път противопостави в региона Турция и нейният съюзник Катар /намиращ се в ситуация на блокада от СА и ОАЕ/ на Саудитска Арабия и ОАЕ, което е знак, че има ескалация в борбата за регионално влияние. Ген.Хафтар е бил от близкото обкръжение на Кадафи, преминава на страната на свалилите го от власт, но после бяга в САЩ и в разгара на събитията в Египет във връзка с дошлите на власт мюсюлмански братя, той се връща в Либия, за да поведе битка с ислямистките групировки на изток и в Бенгази. Кайро, начело с президента ген. Сиси, го подкрепя, защото го приема за военна сила, която воюва с мюсюлманските братя т.е. с ислямистите и може да контролира трафика на оръжие през общата граница. В Триполи, казват, че го смятат за диктатор и престъпник. Така или иначе в Тобрук се оформя властовия център на ген Хафтар. През м.април конфликтът между двата центъра на власт се изостри, защото ген Хафтар се насочи към Триполи, за да го превземе и установи единна власт. Намесата на ключовите регионални играчи бе очаквана. Но да се забравя за ролята на геополитическите играчи би било непрофесионално.Въпреки мнения, че ЕС си затваря очите за либийския конфликт. То къде по-напред да гледа ЕС при тези наслагващи се една върху друга кризи! На тази етап обаче със започването на военната офанзива на ген Хафтар към Триполи от едната страна застанаха СА, ОАЕ и Египет, с техните доставки на оръжие и дипломатическа подкрепа, а от другата са Турция и Катар в защита на правителството в Триполи /Траблус/, които не желаят Кайро да доминира с влияние в Либия. Разбира се, ако ген Хафтар влезе в Триполи. За пореден път става ясно, че с такава чужда намеса трудно би се стигнало до политическо решение. Първите атаки на либийската национална армия на Хафтар около Триполи се оказаха успешни, но бързо зациклиха поради ожесточена съпротива на управляващите в Триполи. Те дори, казват, са успели да обединят в своя подкрепа съперничещи си по принцип милиции. Но вече има 650 убити и повече от 3500 ранени. В такава ситуация СА и ОАЕ официално твърдят, че „запазват неутралитет в Либия“ и предпочитат да не коментират военните операции. Египет от своя страна отрича, че осигурява въздушна подкрепа на ген. Хафтар, но Турция нямаше как да не вземе страна в конфликта след като ген. Хафтар информира света, че са унищожили турски дрон близо до Триполи. Задържането на 6-ма турски граждани, според Анкара отвлечени моряци, според Хафтар бойци-шпиони, се оказа ябълка на раздора и извади наяве роля на Турция в либийските събития. Задържаните 6-ма турски граждани бяха освободени, но според медии в Анкара ген Хафтар се намира „почти във война с Турция“, която не го приема за легитимен. Президентът Ердоган преди дни прие в резиденцията Долма бахче в Истанбул председателя на ПНС в Триполи, Файс Мустафа ес-Серач, и е подчертал, че Анкара подкрепя международно признатото правителство. Призовал е за спиране на атаките от страна на силите на ген. Хафтар. В същото време ген. Хафтар обвинява Ердоган в намеса във вътрешните дела на Либия. Обявил е за вражески и турските самолети, които кацат в Триполи, както и корабите, които акостират в либийски пристанища. Турските медии не пропускат информации,според неназовани източници, че с финансова подкрепа на СА и ОАЕ за ген.Хафтар от района на Судан се формират военни групировки и това е в подкрепа за „последната битка за Триполи“. Анкара е убедена, че „това са опасни стъпки за задълбочаване на стълкновенията в региона“. Изразява се задоволство, че през последните дни силите на Триполи са нанесли удар и са превзели гр.Гилнан, център за снабдяване на силите на ген.Хафтар, където след напускането на армията му са намерени изоставени американски ракети със съвременни технологии на фирмите „Локхийт Мартин“ и „Райтеон“. От Анкара напомнят, че според „Ню Йорк таймс“ ОАЕ са закупили от САЩ въоръжение за 156млн дол, включващо същите ракети. Разбира се, че ОАЕ отричат за такива доставки. Но е известно, че ген.Хафтар е използвал бази контролирани от ОАЕ. Истина или не, но ген.Хафтар отново започна настъпление срещу Триполи с цел превземане на ключовия площад ал-Шахад. Ключов, защото се приема за „свещен“ и трябва „да бъде освободен от терористи“. Триполи пък отвръща с операция „огнен гняв“ и конфликтът се ожесточава.
Всъщност каква е ситуацията относно Либия при геополитическите играчи? Западът като цяло признава правителството в Триполи. Но някои страни виждат ген. Хафтар като „твърдата ръка, която може да омиротвори Либия“. Той едва ли би започнал операция срещу Триполи, ако не е получил зелена светлина от играч като САЩ. Дори и това да е двусмислена позиция, светът я приема за нещо нормално в днешно време. Позицията е разбираема, защото СА, ОАЕ и Египет са зад ген.Хафтар, а те са съюзници, нали? Дори и така да се парализира ООН. САЩ вече блокираха там резолюция, която бе за спиране сблъсъците в Либия. Няма как Русия д не се възползва от неизяснената позиция на Вашингтон и подкрепя ген.Хафтар, но само чрез частни компании. В същото време Москва поддържа т.н. линия за връзка с Триполи и сигнализира, че играе и с двата центъра на власт в Либия. ЕС, по традиция, няма единна позиция за Либия, но не крие, че се страхува от потоците мигранти и няма как това да не блокира единна политика. В случая намеса само на Франция и Италия е разбираема, защото имат стари връзки и интереси в Африка. Но всички чувстват мириса на петрол, за който казват, че е най-много в черния континент и с най-високо качество. Казват, че това е в дъното на разиграващата се прокси-война с много играчи. Но ние се сещаме, че и България имаше договори и право да ползва петролни кладенци в Либия за десетки години напред. По времето на Кадафи, разбира се. Сега геополитическите играчи са на терен, а близкоизточните страни, включително Турция, воюват за влияние, водеща роля и славно минало, но зависи кой и как стои зад тях. При неотдавнашната си среща с премиера на Италия, Конте, Путин заяви, че „трябва да се каже кой и защо започна това в Либия. Това, което унищожи Либия бе решението на НАТО и виждаме резултата-хаос“. Поредния хаос, но дали скоро ще има неутрализиране на обстановката? След диалог между враждуващите страни и другите играчи? Справка-Сирия.
