/Поглед.инфо/ На 11 юли в Молдова ще се проведат извънредни парламентарни избори. Избори, които са ярък пример за наблюдаваната по цял свят през последните години геополитическа схватка между големите на международната сцена. На тази основа в Кишинев се води решаваща битка за електорат и съответно за власт. Русия поддържа партията на социалистите със стария лидер Додон, който обяви, че „цената на въпроса е превръщането на Молдова в плацдарм на НАТО”. И през цялата предизборна кампания се кълне, че няма да го допусне. Целокупният Запад е на страната на президентката Мая Санду, с румънски паспорт, която е лидер на молдовските националисти с партията си „Действие и солидарност”. Според последните данни на социологическите агенции тази партия води в надпреварата.

В навечерието на изборите няколко депутати от „Действие и солидарност” инициираха допитване до конституционния съд, който призна приетия на 16 декември 2021г закон за езиците като неконституционен. В предишната редакция се осигуряваше запазване правата на рускоговорящото население на страната. На руски език говори 70% от населението на Молдова и конституционният съд признаваше този език със статут на език за междунационално общуване. С промяната се повтаря украинския и балтийски сценарий за лишаване от права на рускоговорящото население и в Молдова. Отделно е поставянето началото на русофобска политика, казват в Москва. Няма как да няма такъв извод след като пред конституционния съд радикално настроени привърженици на Санду са крещели русофобски и антируски лозунги. Трудно може да се направи връзка между такива настроения и изявление на Мая Санду при среща с представители на ОССЕ за малцинствата, където тя подчертава ,че е за „укрепване на обществото и обединяване на хората, за обезпечаване на среда, в която всеки гражданин да се чувства в безопасност, да се чувства уважаван и с равни възможности за развитие”. За целта тя предвижда реализация на множество образователни програми за младежи и журналисти, за да ги мотивира да имат повече разбирателство помежду си. Внимание, според нея, ще се отдели за развитието на двуезичното образование по райони, населени с етнически групи. Визира Гагаузката автономия и Тараклийския регион, където между другото живея етнически българи. Това във време, когато на митинг-среща привърженици на Санду в Каушанах са я призовали „да изчисти републиката от жидов и циган” т.е. от евреи и цигани. Реакцията е на запазване на спокойствие и отговор, че тя ще продължи да се бори с корупцията в страната. Известно е обаче, че под прицела на Мая Санду не е само руския език, но и молдовския. Амбициите са да се гласува текст в конституцията на Молдова, с който румънския език се определя като държавнотворен.

Много независими журналисти определят тази политика на Мая Санду като игра ва-банк. Правят изводи, че това може да доведе до непредвидими последици, включително говорят за война. Може би защото се изнасят данни, че самият министър на отбраната е завършил образование в Одеския военен институт, но и Университет по национална отбрана в САЩ. После дълги години е работил в Ню Йорк, където е отговарял и за постконфликтното възстановяване на Ирак и е придобил опит при работа в сили за бързо реагиране. Надеждите са, че такива офицери ще осигурат потенциалното блокиране на Приднестровието.

Ситуацията определено предизвиква тревога за съдбата на малцинствата в Молдова, защото на практика са повтарят събития като тези в Украйна и балтийските страни. Това става на фона на посещение на Санду в Киев, където казват, че се е интересувала от възможността за поддръжка от страна на Украйна в случай на силово присъединяване на Приднестровието към Кишинев. Журналисти стигат до създаване на впечатление за подготовка на нов военен конфликт по границата с Русия. Подобно на Донбас и Луганск. Няма значение дали се пробват сили. Важното е, че това може да се превърне в поредна провокация близо до грланиците на съседна Русия и то с непредсказуеми последици. Особено като се помни авантюрата на Сакаашвили от 2008г, когато военният сблъсък с Русия се обясняваше с мобилизация на проевропейските и атлантически интеграционни сили с цел обединение на републиката. Тези дни същото говори и новият министър на реинтеграцията Виорела Чибутару, която е с ярко изразени проевропейски и натовски позиции. Може, ама по-вероятно е да доведе до нови конфликти. Обществото е разделено, а да се разчцитга на поддръжка от страна на Полша, Украйна и Великобритания не е най-целесъобразното решение. Особено след като Борис Джонсън вече е отправил покана до Путин и Си Дзинпин да присъстват на среща на върха в Глазгоу, Шотландия, през ноември и то за климатичните промени. Причините за изпращане на такава покана са подобни на онези, които доведоха до среща Путин/Байдън, но има и повече предвид амбициите на Лондон да води бащина дружина в геополитиката за сметка на ЕС, доминиран от Берлин и Париж. Та често сметките излизат криви, ако вниманието е само в една посока. Както казват в Москва „военният съюз на слабите” /Украйна, Молдова, Грузия/ всъщност представлява „скучен текст в медиите”.

Подобна на Санду агресивна реторика се използва и от президента Зеленски в Киев, който е обявил Русия за главен враг на страната си. Но има един важен момент при такава стратегия, която на този етап явно не се отчита от Вашингтон, Брюксел и Лондон. Предизвикването на въоръжен конфликт по границата с Русия, в който са замесени Украйна, Молдова и Грузия под шапката на САЩ, ще се окаже конфликт по границите на ЕС А това си е директно засягане на интересите на Брюксел т.е. на Европа. Или както пишат, според руски медии, в „Молдовски вагон” /телеграм-канал/ , „в най-лошия случай военната авантюра ще превърне Европа в руини, а САЩ за пореден път ще занулят своя външен дълг и добре ще заработят”. Нормално е да се предположи, че ще последва нов план Маршал, а Европа ще продължи да играе второстепенна роля на международната сцена. „Ехо Молдови” пише, че „за съжаление подготовката за военна операция става пред нашите очи”. Дано в крайна сметка се окаже, че на страха очите са големи. Защото иначе патилата ни ще са по-големи, отколкото можем да издържим.