/Поглед.инфо/ Доста дълго време бе внушавано, че светът е Украйна. Западните общества, включително и у нас, стават и лягат със Зеленски т.е. с безкрайните му послания, молби, призиви и убеждаване че „Украйна ще победи”. Е, ако продължават доставките без мяра на оръжия и пари за Киев от колективния Запад, както го наричат в Москва. . Както се казва, който издържи ще спечели. А дали ще бъде изолирана Русия, както официално бе обявено като стратегия от англосаксонците, може да се спори. Зависи от гледната точка. Днес Путин ще си говори on-line със Си Дзинпин, незабавно поздрави Нетаняху с формирането на неговото правителстгво в Израел, събра държавите от ОНД, онази организация за сигурност на 9 от бившите съветски републики, разговаря с Пашинян, арменския западно ориентиран премиер и уточни позиции относно Нагорни Карабах и вероятността за създаване на нови пътища в региона, проведе телефонен разговор с Моди и потвърди ангажиментите си към сключени сделки и най-вече събра в Москва министрите на отбраната на Турция и Сирия, които под егидата на Шойру разменили мисли след 11 години прекъснати контакти между Турция и Сирия.

Външният министър на Турция веднага обяви, че му предстои среща с Лавров, а министърът на отбраната Акар е категоричен, че „обсъдихме какво може да се направи, за да се осигури мир, спокойствие и стабилност в Сирия”. Акар е придружен от шефа на Националната разузнавателна служба /МИТ/ Хакан Фидан и разбира се, основната тема на турската делегация е била „борбата с тероризма” на сирийска територия т.е. „ние се стремим да неутрализираме членовете на терористичните организации ПКК/YPG и Ислямска държава”, което си е постоянната болка на Анкара. Обсъждана е и темата, поставена от турска страна, че „трябва да се предотврати по-нататъшната миграция от Сирия към Турция”, както и връщането на сирийските мигранти от Турция в Сирия, което било и искане на Дамаск. „Важното е да стане по положителен начин”, казва Чавушоолу. Фактът, че Москва успя да постави на масата на преговори Турция и Сирия означава, че освен Украйна Москва следва свои стратегии за роля в разрешаването на междудържавни конфликти, които застрашават сигурността иа цели региони. В случая Близкия изток. Натам се е насочил и погледа на Нетаняху, който чрез новия си външен министър, Коен, има намерение да нормализира отношения с други държави от арабския свят, а не само Мароко и ОАЕ, например. Предстоят разговори със Саудитска Арабия, а това са вежни и за Русия държави, на които се държи с уважение и подкрепа. Интереси. Интересна ситуация , за която Чавушоолу казва ”сегашния ангажимент към Дамаск т.е. преки или непреки контакти не пречи на борбата ни срещу тероризма”. Остава да се разбере дали Москва има постигнати уговорки с организациите на сирийските кюрди, които най-накрая да приемат компромис с правителството на Асад, за да се постигне омиротворяване на обстановката в Сирия и страната да пристъпи към възстановянате при запазване на териториалната си цялост. Но стъпката е направена – Анкара разговаря с Дамаск и по пътя на преговори има надежда да постигане на разбирателство. Няма да е лесно. Особено ако има противоположни реакции от страна на Вашингтон, който поддържа 900 свои бойци при петролните полета на Сирия.

В тази ситуация пресата и управляващите в Дамаск се държат доста прадпазливо относно търсеното нормализиране на отношенията с Анкара. Припомнят, че години наред Турция подкрепяше опозицята срещу Асад във водената война, която избухна през 2011 г. Все пак се цитират и изказвания на Ердоган, че „в политиката не може да има недоволство” т.е. не е въпрос за сърдене, а за намиране на изход „когато му дойде времето”. Ако е дошло, ще има 1 на 0 за Москва. Защото Русия, според турски медии, е и държава, „която се опитва да помогне по отношение на най-бедните държави в света като се е съгласила да изпрати безплатно зърно на гладуващите в Африка”. Наблюдатели в Турция описват трагателна картина, когато Путин бил казал на Ердоган, че „нека се съсредоточим върху Африка и Европа, готов съм да изпратя зърно безплатно” ,а получил отговор „нека правърнем житото в брашно и да го изпратим на нуждаещите се в африканските страна”. Не е ясно колко ще спечелят мелничарите в Турция в такъв случай, но Анкара ги умее тези работи. Както се казва, и вълкът сит, и агнето цяло. Всеки с дивидентите си. Държавите в Африка все пак вече не са колонии и могат самостоятелно да разсъждават.А Ердоган все по-отчетливо се откроява като ценен приятел на Кремъл и това определено не е без цена. Кантарът с преценките е работа на управляващите и в Москва, и в Анкара. Но и в англосаксонския свят, безспорно. На този кантар може да се постави и темата за исканите от Турция отстъпки и разсрочено плащане на доставките на руски енергоизточници.

По този въпрос няма как да не се има предвид, че турската икономика буксува и Анкара се нуждае от инвестиции и подкрепа. Още повече, че през 2023г са парламентарните и президентски избори. Ключови за Ердоган, който обещава, че това ще е последния му мандат и после ще предостави властта на „младите”.Трудно е да се предположи, че няма да успее на тези избори. Резултатите на социологическите агенции, цитирани в турските медии, за възможното поведение на избирателите се разминават от „Ердоган е във възход”, до „опозицията е на път да спечели”.Едни казват, че Калъчдароолу, лидер на Народнорепубликанската партия НРП, и евентуален кандидат за опонент на Ердоган на тези избори, е „настигнал Ердоган”, а други казват, че „гласовете за Калъчдароолу не са се раздвижили”. Явно Тарция е в предизборна кампания.Анкетите са изострени и противоречиви. Едни казват, че опозицията води с 41-42% и ако се прибавят гласовете на турските кюрди т.е. на прокюрдската партия ДПН, демократична партия на народите, ще станат към 51-52% т.е победа. Рискът е, че Ердоган добре владее изборните процеси и винаги може да предизвика бягства от редиците на някоя партия от опозицията, 6 на брой, и с това да си осигури безпроблемно победата. Има и партии, които се водят опозиция като Зафер /Победа/ и Йениден Рефах /Ново благополучие/, които щели да издигнат свои собствени кандидати на първи тур и това размива опозиционното поле в полза на Ердоган.На втория тур не е ясно кой ще подкрепи Ердоган и дали това няма да са даже турските кюрди или дори изявения, но осъден на първа инстанция кмет на Истанбул Имамоолу. Ердоган намери начин да го отстрани от позиция на каднидат за президент от името на обединената опозиция, но с присъдата за обида Имамолу може да разчита само за участие на следващи избори. Определено с ореола на достоен кандидат, последвал пътя на Ердоган от началото на политическата му кариера като кмет на Истанбул. Нали самият Ердоган казва „който спечели Истанбул, печели и президентските избори|”. Може, ама не и на този етап. Въпреки че оценки в момента за резултатите от предстоящите избори в Турция е задача с повишена трудност и без гаранции за точност. Един вид безсмислени са. Няма знаци, че правителството губи битката. По-скоро очакванията са,че ще има малка разлика в резултатите между управляващи и опозиция, а това се казва, че ще бъде отново в полза на Ердоган. Политическият опит си казва думата. А и действия на международната сцена галят ухото на турците и носят дивиденти на турския президент Справка – оповестеното в духа на Ататюрк „мир у дома, мир навън”. Ето и срещата с представители на Дамаск служи като доказателство в тази посока. Бежанците са омръзнали на турския народ.

В случая жобече трябва да се подчертае, че самата опозиция в Турция напоследък е насочила енергията си не към управляващите от ПСР, партия на справедливостта и развитието” т.е. срещу Ердоган, а навътре. Дразги и недоразумения, ритане по кокълчетата съпътстват честите срещи между 6-те обединени опозиционни партии. Те не са посочили свой обединен кандидат за президент и това се сочи като закъснение. Януари месец е доста късна дата. Говори се и за излъчване на двама кандидати за президент и това прозира в изказвания и на Давутоолу, лидер на „Бъдеще” и на Акшенер, ридер на Добрата партия. На тях не им харесва стремежът на Калъчдароолу, НРП, да бъде общия кандидат. А Западът като цяло стои зад опозицията в Турция. Това не се приема от всички турци като положително явление. Ако опозицията посочи Калъчдароолу за кандидат, а другите желаещи за вицета, може да се намири и компромисно решение. Но дебатите в тази посока не дават надежди. Ердоган няма начин да не действа за разединение на опозицията. Практика в това отношение има от години. Друга цел е възпрепятстване на подкрепа на прокюрдската партия ДПН за опозицията. Така, както беше на изборите за кмет на Истанбул. Там кюрдите осигуриха победата на Имамоолу. Но тази година Ердоган може да включи в игрите си и Йоджелан, историческия ридер на ПКК, който от години е в турски затвор . Неговата дума се чува от кюрдите. Не се знаят само условията. Не може да се отрече – гъвкав и опитен е Ердоган. Особено когато става въпрос за власт и за интересите на Турция. Те са над всичко. Дори и в сложните времена като днешните. Особено като помогнеш дюнера да се превърне в „национално ястие в Германия”. Консумирали се ежедневно 600 т дюнери. Къде отидоха традиционнте наденички с къри? Няма защо да се мисли Ердоган. Справя се. Поне на този етап.

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com