БД: Как се стигна до тази идея за „българската мечта“ в период, който не е много-много за мечти?
„Българска мечта – позитивната концепция“ поставя началото на поредица „Лидерство, общество, стратегически визии, даващо възможност за разгръщане на една нова методология на разбирането: извеждане на значими акценти в контекст на позитивен диалог и плурализъм на мненията; широк обществен и академичен дебат при предлагане на идеи, но и обосновани препоръки с аргументи за позиции, тези или стратегии. Именно това привлича в последните 5-6 години както известни представители на наши и чуждестранни университети, така и лидери на водещи организации от частния и публичния сектор. Направените от тях обобщения, синтези и изводи фактически регулярно предлагат на обществото своеобразен Меморандум на развитието – критерии за формиране на ценностна/управленска „матрица“, чрез която да се идентифицират потенциални възможности, национални приоритети, тенденции и алтернативи на съвременното ни развитие. Затова и поставянето на разнообразие от актуални теми и възможни решения на подобни форуми имат широк обществен резонанс, определяйки тази „традиционна инициатива“, като възможност за „дискусия по въпроси с голяма значимост за българското общество“. По този начин научно-приложните изследвания в областта на администрацията, управлението и икономиката, различните аспекти от бизнеса, публичната сфера, направени от водещи учени и експерти от различни обществени сфери, включващо и представители на колективното гражданско лидерство, имат и амбицията да оказват определено въздействие върху иновативното мислене и креативното действие в нашето общество.
Идеята за темата на поредното ни издание се роди в хода на провежданите академични изяви, форуми, семинари и конференции, посветени на Юбилейната годишнина от създаването на първите програми по БА/МВА в България, така и от конкурса за най-добро есе, проведен в НБУ по същата тема, в който взеха участие наши и чуждестранни студенти (във финалната фаза бяха допуснати 60 разработки). И този своеобразен Апел на студентите – систематизиран класификатор от изказани мнения, очертаващи полемика, измерения, тези, желания, послания и предложения по алтернативите за нашето развитие, послужи като творческа база за: критичен теоретико-приложен анализ, авторови интерпретации и сравнителни проучвания; научен инструментариум и комплексни методики; извеждане на значими компоненти от водещи модели, политики и успешни практики.
БД: Вероятно младите са най-големите мечтатели. Кои значими параметри от Българската мечта очертаха студентите в своите разработки?
Изключително продуктивни се оказаха следните: на първо място, Българската мечта се нуждае от многообхватен анализ – историческа, икономическа и социална обусловеност, като се отчитат и геополитическите реалности, но и постоянно да се зарежда с вдъхновяващи положителни и значими примери от всички области на живота. На второ – да знаем и пазим вечните стойности, поддържащи националното ни достойнство, но и да търсим неговите съдържателни, количествени и качествени характеристики, като предлагаме различни възможни варианти за тяхното утвърждаване, вграждане и развитие във всекидневното ни поведение. На трето – да отстраняваме бариерите, задушаващи всякаква позитивност, идеал или мечта, особено ако се сблъскваме със: „самозаблуждения и страхове“, войните, разширяващата се престъпност, „корупцията като начин на мислене“, „бруталната авторитарност в управлението“, „безперспективната бедност“, които могат да обезсмислят всеки позитивен импулс за решително движение напред, а и да угасят всякаква надежда и стремеж към лично усъвършенстване. Но и безкомпромисност срещу условията, които не стимулират иновациите, собственото предприемачество, новия икономически и образователен модел, обвързващ изцяло обучението с практиката, стажовете в организациите, бизнеса и бъдещите работни места. Както и предлагането на проекти, формиращи позитивни концепции, водещи до качествена промяна и ефективност в управлението. Но и с откровени самооценки за осъществяване на лична промяна, ако животът налага това: всеки един от нас „трябва започне с човека в огледалото, с молба да промени начина си на живот“. Тук удивителното е съчетаването на личната проекция с осмислянето на необходимостта от различни форми на доброволческа дейност, като убедено самостоятелно и колективно участие за възраждане и ново развитие на страната.
БД: И на тази основа определихте направленията, теоретико-приложните рамки, подходите за анализ и изследователски търсения? Кои са основните акценти на т. нар. Меморандум на развитието?
В заключителната конференция взеха участие 52-ма преподаватели от различни департаменти на НБУ, но и от над 15 други университети и организации, сред които бяха водещи учени, бизнес мениджъри, изследователи и експерти от различни обществени сфери. Всички те изложиха своята гледна точка в зависимост от своята научно направление, статут и съответна изследователска проекция. На тази основа се формулираха 30 открояващи пункта. Например за пленарна сесия, маркираща „методология на разбирането“ попадат следните акценти:
Релацията „българска мечта – позитивна концепция“ предполага симбиоза на смисъл, действие и развитие, обвързана в: най-широк контекст от фактори, причини и следствия, спецификата и особеностите на националната ни идентичност; формирането на обществената настройка и възможните конкретни политики за мобилизация, надграждане и позитивна енергия. Като доминираща нагласа на поведение е по цялата верига: анализ – критичност – иновативност – стратегии – реални действия, разглеждана като продължителен процес (а не временно състояние – успокояващи мантри, отклоняващи внушения, с последващи „вдишвания-издишвания“ или спиритични сеанси) на творческо мислене и креативно действие за опознаване и промяна на обективната реалност, водещи към постигане на благоприятен краен резултат.
БД: Напоследък националната идентичност отново е на „мода“. Какво най-често остава неразбрано?
Имаме предвид национална идентичност, разглеждана на базата на преживян, споделен и осмислен индивидуален, но и социален опит, което ще възпроизвежда непрекъснато условия за изграждане на взаимно доверие, обществен капитал и добре функциониращо управление. По този начин нацията преминава през фазата на своето узряване – носеща памет за истинност, убеденост за справедливост, достойнство, зачитане и признание. Именно на тази взаимосвързана изграденост става възможно по-нататъшното й разгръщане към по-широки транснационални идентичности и институции, разпростиращи се между минало, настояще и бъдеще. По този начин нацията се разглежда като постоянно развиваща и флуктуираща общност, носеща в себе си еволюцията, културата на баланса между наследство, традиция, начин на колективен живот и ангажимент за общо бъдеще, воля и лидерство – с перспективна визия за избор и единна програма за действие. И въпреки трансформациите си (на основата на външни и вътрешни условия) тя си остава самооценка за вечните стойности, мяра за настоящето и неотменима константа за бъдещето.
БД: От какво зависи тази консенсусна „историчност“ за протичащите процеси и подходи за разбиране на нашия свят?
От гледна точка на научния анализ се изисква: интердисциплинарност и най-широка методология за осмисляне на съвременните проблеми, както и използването на интегративни критерии/индикатори и инструментариум, служещи за максимално разгърната платформа от измерения, диагностика на проблеми и тяхното действително разрешаване. Тъй като именно количествено-качествените оценки, сравнения по индекси и критични проучвания са фундамента на всяко позитивно намерение, стъпка, тактика или стратегия, изграждащи се на основата на приемствеността, но и на формиращите се нови източници за мотивационно-организационна и обединяваща енергия на хората около предлагани значими проекти за лично и обществено развитие. Даващи усещане и доказателства за устойчивост на успешна държава, културни пластове и манталитет на победители, които възприемат личната и колективната изява във всяка сфера на живота като неотменима част от националното достойнство.
БД: А кои са приложните ефекти на тази позитивната концепция?
На първо място, предлагаме не просто догонващо развитие (предимно със следване и имитации на чужди модели), а и изпреварващо развитие – специфичен микс от модерни иновации, унаследен натрупан капацитет, ефективно адаптирани технологии и образование на нов тип кадри, създаващи нови продукти, нови пазарни ниши и ключови наши, автентични (собствени) индустрии. Развивани с: 1) Политики, които конвертират към общ висок стандарт и уникални практики за защита на национален (памет за идеалите, архетиповете и традиционните добродетели – прилягащо за стара държава с многовековен опит и натрупана мъдрост през изпитанията на историята), социален (обединяващи: доверие, единност и почтеност) и човешки капитал (насочени към условия за развитие на таланти). Превръщайки скептицизмите – „ехо“ от някои културни кодове в миналото, предизвикващи често дифузии на себеразрушението, както и демонстрации на съпротива, но в изхвърлянето, излишното „бърборене“ или изобилието на идеи – в позитивни нагласи за примера, организационна култура и варианти за решителни действия; 2) Лидери – експерти, авторитетни и автентични, които постоянно разширяват своите компетенции с каузи за благоденствие на всички, а не от „актьори“, ползвайки единствено привилегиите във властта, и които достигайки до нейните върхове, започват да изместват квалифицираните. Напомпани от самочувствие на „знаещи“ – просто защото им е дадено правото за вземат решения. Тъй като стратегическото мислене и поведение (система от неотложни краткосрочни и приемствени средносрочни, дългосрочни визии, мерки и реални действия) изисква все повече холистичен, симбиотичен подход, обвързващ комплекс от политически, икономически, социални и екологически причини. Както и влиянието на правни, културни или психо-физиологически фактори, детерминиращи масовото, колективното и индивидуалното поведение, но и постоянни инвестиции за значимите качества и умения на дигиталната епоха. Оттук и въвеждането на комплексни индекси, измерващи действителния прогрес (ИДП) и индекса за устойчиво благосъстояние (ИУБ). Предполагащо и опирането не на „партийни“ доктрини, които обсебени по своята част от истината, не могат и не искат да видят общата картина на нещата (синдром „късогледство във властта“), а на мощни интелектуални „тръстове“, стратегически съвети по секторни политики, екипи и процеси на гражданско колективно лидерство.
БД: Какви други направления попадат в този теоретико-приложен анализ?
Прави се критичен анализ на конкурентоспособността: нейната икономическа същност, но и отвъд нея, обвързана с концепцията за устойчиво развитие, опазването на околната среда, социалната кохезия и солидарност. При използване на адекватни, релевантни макроикономически показатели и синтетични индекси за оценка на устойчивата конкурентоспособност, които да показват състоянието и тренда на устойчивостта и конкурентоспособността на България. Обхващащи пет основни нива на измерване: 1) природен капитал (нивото на ресурсите и тяхното изчерпване); 2) управление на ресурсите (способността да се използват наличните ограничени ресурси с възможно най-висока ефективност); 3) социален капитал (здраве, сигурност, свобода, равенство и удовлетвореност от живота); 4) интелектуален капитал (способността за конкуриране и генериране на благосъстояние и работни места чрез иновации и индустрии с висока добавена стойност; 5) ефективност на управлението (регулации, инфраструктура, инвестиции и публични политики. Следват още няколко интердисциплинарни релации: икономика – човешки капитал – ценности (с приложение на сравнителни изследвания, научен инструментариум, управленски модели и комплексни методики), както и едно със специализиран фокус: алтернативни видове туризъм – концепции – успешни световни практики. По всяка вероятност престои продължение в следващо издание, което да отрази новите дискусии по тези въпроси, вече през преминаващата пандемия и съпътстващите последици от нея.
БД: Най-важният извод (обобщение), който можем да направим за нас?
„Българската мечта“ не е изолиран остров на интроспекции, реминисценции и селектиран букет от факти за екзалтирана еуфория или прилепване на чувство за вина, използвани често за политическа и манипулативна употреба. Не откъснати отделни страници, а единна история и подходи за прочит, осмисляне и вдъхновение от многовековен опит. Въпреки т.нар. ни многовекторна адаптираност през превратностите на историята, тя е и нашият начин да се впишем в един тревожен, объркан и разкъсан свят от противоречия и дилеми. Затова новата цивилизационна философия, включваща интегративни критерии, трансформации и баланси за тяхното разрешаване (предлагаме поне четири тези/дилеми – не само за размисъл, но и за решителни действия), е възможното ни общо и споделено бъдеще.
Доц. д-р Димитър Панайотов е преподавател в департамент „Администрация и управление“, НБУ. Председател на Общността „Бизнес администрация“, ръководител на секция – основава, развива и утвърждава първите магистърски и докторски програми по тази специалност у нас. Автор и съставител на 12 тома колективни издания, изследващи и прилагащи интердисциплинарни подходи в областите: психология – управление – лидерство – организационно поведение - бизнес и икономика. Водещи към „отворени“ парадигми за научен анализ, методология (и методики) за хармонично и позитивно развитие. Неговата монография „Новите парадигми за човешко развитие“ има четири издания. Главен редактор на поредицата „Лидерство, общество, стратегически визии“ и нейното първо издание „Българската мечта – позитивната концепция“ (2020).
