/Поглед.инфо/ Както знаем от историята, демокрацията се ражда през V век преди Новата ера в Древна Елада, по- точно в Атина, където гражданите са гласували чрез директно избрани от тях /не съсловно или партийно – партии тогава, за щастие, е нямало!/ свои представители законите и нормативните актове за своето управление. Човечеството отдавна възхвалява този идеален модел и винаги е мечтало за него. Но и той, както всеки друг модел, има и своите слаби страни. За представител в съвета можело да бъде избран всеки гражданин без разлика от положението и богатството му. Но в Атина на Платон и Сократ провинилият се избраник / депутат, министър/ е бивал съден и веднага изпращан в изгнание. Да, това за нас, днешните българи звучи като утопия. Като далечна и мечтана приказка. И ако сега можеше да се осъществи, сигурно Централният софийски затвор нямаше да побере всички, които заслужават това!

Според един от последните доклади на международната неправителствена организация „Трансперанси интернейшънъл” нашата България е на първо място по корупция в ЕС / докато на последното място е Дания!/. И за това съдебната власт не взема почти никакви сериозни мерки или ако взема, тя е за по- дребните нарушители, не и тези от „върха”, „първенците на нацията”.

И както казваше / между другото ненавиждащият българите / Уинстън Чърчил: „Демокрацията е, без никакво съмнение, е най- лошата политическа система, разбира се, като изключим всички останали...” И все пак, не е ли тя единствената, която позволява появата на честни контра- сили, способни да се противопоставят на възникването на всяка евентуална диктатура. Да се преборят със Злото! Не мечтаехме ли ние за такива сили след 1944 година, когато Кремъл задуши свободата ни?

За съжаление, по отношение на корупцията, политиците са винаги по- бързи в действията си, а гражданското общество / доколкото го има!/ в повечето случаи не успява да ги разобличи и накаже.

Днес изразът „политически мъж” или просто „политик” няма никаква стойност и не буди никакъв респект. И това е в повечето страни на света, да не говорим за нашата нещастна България. И как да повярваме на повечето от тези хора, нахлули във властта главно заради самата власт, заради привилегиите и парите, които им носи? Как да приемем техните клетви, обещания, красиви думи, особено по избори?

Във вируса на властта има нещо зло, неизтребимо. Той е нещо като опустошителния коронавирус. Да, онези, които ни управляват се самозабравят бързо и вместо обществения интерес, за който са дали клетва, избират личната си изгода. В това отношение традицията у нас е дълга. В миналото са ни грабили и унижавали турците, а след Освобождението и наши - до ден днешен, и сега има толкова много безпринципни и жадни за пари и власт субекти. И ние все още не сме ги свалили от власт – стоим и чакаме, може би помощ отвън? И дори не гласуваме. „За кого да гласувам, господине, питат ме много хора, нали всички са еднакви, отначало обещават, после ни ограбват и най- цинично ни лъжат! Вече не искам да гласувам. Просто няма смисъл!” Отговарям им: все пак, има смисъл, защото като не дадете своя глас, той практически отива на неправилното място, при фалшификаторите на резултатите / те вече спечелиха няколко пъти изборите/, при Злото, срещу което ако не се обединим в името на Доброто и Истината, ще продължим така да западаме и тлеем...”

Великият Жан Жак Русо каза: “Ако виждаме несправедливостта и злото и си мълчим, значи че участваме активно в тях.”

Да, така е, но нали все пак, има и честни хора, които можем да издигнем още на следващите избори. Да, да не стоим и да мълчим, да не бездействаме и да не гласуваме , да ожидаме да дойде Чудото само , та да ни избави от този позор, от това ново робство, от този вирус!

Тук ще припомня една поучителна история от наше време. За убийството, което промени Италия. За италианците датата 23 май 1992 е нещо като 11 септември 2001 за американците. Преди 28 години сицилианската мафия извърши един жесток атентат срещу най-прочутия ловец на мафиоти - съдията Джовани Фалконе.

През градчето Капачи, сега предградие на Палермо, минава магистралата, водеща към главното летище на Сицилия. На 23 май 1992 година точно по тази магистрала пътувал съдия Джовани Фалконе. Заедно с него в бронирания автомобил са били съпругата му и още трима телохранители. В 17:57 часа отекнал мощен взрив, разтърсил земята на стотици метри наоколо. Огромната бомба била заложена в един от водосточните канали под магистралата. Джовани Фалконе, съпругата му и тримата телохранители загинали на място. Наистина, как мафията успяла да удари с такава точност - при положение, че плановете за пътуванията и маршрутите на безкомпромисния и следен от мафията съдия са били строго секретни? Все пак бил е най-прочутият ловец на престъпници от подземния свят, негова заслуга е осъждането на стотици мафиоти. / Такъв какъвто, уви, все още не се е появил у нас! /"Мафията е имала помощници", заявил пред пресата кметът на Палермо Леонлука Орландо. И допълнил: "Щом се е решила да посегне на живота на такъв голям съдия от ранга на Джовани Фалконе, мафията явно е разчитала на подкрепата на хора от властта, от държавния апарат. Мафията е уж срещу държавата, но в същото време тя е и дълбоко навътре в нея. Тя е срещу банките, но работи с тях. Срещу църквата, но е същевременно и вътре в нея. Срещу обществото е, но е здраво вкоренена в него. Но след като мафията уби и още един неподкупен съдия, Паоло Борселино, в Италия нещо, все пак, се промени - обществото се събуди." / Звучи ни познато, нали?!/.

А резултатът, ще попитат незапознатите с тази история, читатели? Той е бил доста добър, бих казал, направо отличен – 6000 осъдени и изчезването на цели две политически партии- мафии от хоризонта. Поучителна история. Можем само да мечтаем да се случи у нас...

Да, както споменах в началото на този текст, в Древна Гърция всеки провинил се и провалил се политик е бил санкциониран начаса. А като погледнем сега у нас, май, малцина от политическите мъже не се провалиха по един или друг начин. И не се махат, стоят си вече по местата от години. И ние ги търпим.

Напоследък в Европа се заговори за „феминизацията на политическата класа”. В някои страни се появиха жени премиери и президенти. При това, повечето успешни. И най- важното - почтени. Оказа се, че сега в света са 17! А и ние имахме една, умна и почтена, макар и за кратко. Та може би трябва да се помисли за това. Като погледнем назад, в Историята, ще видим, че ние, мъжете сме водили света повече към хаос, корупция и беззакония , дори към агресия и войни. А жените, все пак, са по- добрата половина от човечеството, нали?!

П.П. Нашата България се нуждае от една своя Лаура Кьовеши. Само за няколко години тази млада жена разследва и осъди:68 мъже на висши държавни постове, включително 14 министри, 39 депутати, 14 сенатори и един евродепутат.И повече от 100 кметове! Сред обвинените беше и един действащ премиер, както и бивш министър-председател. За пет години, докато е била главен прокурор в Румъния, средно 1000 души са изпращани на съд всяка година, а 900 са получавали осъдителни присъди.