Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука, е отбелязван като църковен празник отпреди XII век. Според църковния календар Денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза – Глаголицата – на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – Кирилицата, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилска азбука ползват и казахи, киргизи, таджики, монголци, както и в някои други републики от бившия Съветски съюз, като до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
Датата 24-ти май за празника произлиза от възприемането през 1916 г. на Григорианския календар като държавен, според който 11 май по църковния календар се пада на 24 май по държавния. След 1968 година Църквата чества Св. Св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май се установява като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това е и празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история.
За първи път като национален Ден на просветата е бил честван на 11 май през 1851 година в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Датата 11 май – общият църковен празник на двамата светии, на която са най-ранните данни за отбелязване като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий, признати за светии още в края на ІХ век, не е случайно избрана от Найден Геров за отбелязване и като Ден на просветата. Защото празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден. 24 май е празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Затова според някои това е най-българският празник. Като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов в Мурманск, най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата от тях на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област. Неоспорим факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и и още много славянски и неславянски народи – общо около 200 милиона души. Делото на Кирил и Методий е продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които идвайки в България са приети радушно и намират подкрепа от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, а освен поотделно честваме и общия църковен празник на двамата първоучители и петимата техни ученици всяка година на 27 юли – Празникът Свети Седмочисленици.
Според проф. Роже Бернар: „Спасявайки делото на Св. Св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност.”.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 15 април 1892 г.
Стоян Михайловски
