/Поглед.инфо/ Прочетох в една статия (на уважавана медия), че кабинетът предлага да се назначават служители по почтеността в държавните предприятия. Първо се зачудих защо само в държавните предприятия. Нима в частните предприятия не стават лоши неща, не стават злоупотреби, няма корупция! Трудно ми е да си го представя. За успокоение прочетох статията два пъти с надеждата, че не съм разбрал както трябва великата идея на правителството в оставка. За съжаление беше истина. След това си зададох по-важния въпрос: какви са тези служители и откъде ще идват те?
Зададох си такъв въпрос защото си спомням какви бяха дебатите преди години, когато се създаваше комисията за борба с корупцията. Най- резонният въпрос към вносителите на закона беше: Откъде ще вземете хора, които да работят в комисията? Една от депутатките бодро отговори: Ние ще назначим само най-добрите и почтени хора! Прозвуча бурен смях защото никой не знаеше къде живеят тези хора, къде работят и как се определя тяхната почтеност. Назначиха ги! Както знаем, тази комисия отлетя в небитието защото нищо не можа да свърши.
Смятам, че подобна роля ще изиграят и служителите по почтеността- дано не се стигне до тяхното назначаване. Аз лично не вярвам, че има хора, които притежават служебното качество „почтени“. Вярно е, че между нас има хора които определяме като почтени, които са известни на своите колеги и близки че не лъжат, не крадат, не биха си позволили нарушаване на закона. Също така има хора за които казваме, че отдалеч им личи, че са крадци. С други думи това е видимо качество, което може да се оцени след продължително познанство. Не мога да си представя държавен орган, който би могъл да определя това качество на базата на служебната характеристика. Ако става толкова лесно дайте първо да определим 240 почтени хора, които да изберем в Народното събрание. Както предлагаше наскоро един известен ръководител на парламентарна група по друг повод. Тогава вече всичко ще бъде по-лесно и сигурно няма да се наложи да назначаваме такива служители по държавните учреждения.
Страхувам се, че след като в кабинета се водят подобни разговори, явно някой вече е решил какво да се прави и само опипва политическата почва. Да назначиш „служител по почтеността“ в едно предприятие ще рече да кажеш в прав текст, че директорът не може да си гледа работата и назначава хора от кол и въже. А какви ще бъдат отношенията между началникът по почтеността (сигурно ще му се измисли някакво название) и директора на предприятието? Кой на кого ще дава заповеди? Интересно!
Подобни назначения на хора, които да определят кое е лошо и кое е добро в едно учреждение въпреки решенията на ръководството, много ми напомня за съществуването на партийните секретари едно време. Те трябваше да правят точно това- не се месеха в практическата работа на директорите, но имаха право да кажат кой постъпва правилно и кой греши във всяко едно отношение. Понякога даваха нареждания и на директорите.
В посочената статия се казва, че задачата на служителите по почтеността е да следят дали служителите и ръководството изпълняват задълженията си честно, законосъобразно и в интерес на обществото. При назначаване на ръководни кадри ще се изисква не само образование и професионален опит, но и добра репутация и почтеност. Интересно, откъде ще взимат сведения за добра репутация на служителите? От районните управления на МВР или от председателите на домсъвети? Да напомня, че едно време такава беше практиката- просто помагам на колегите, които се занимават с подобна безсмислена дейност по-бързо да усвоят материята. Спомням си, че тогава най-добра работа вършеха пенсионерките, които по цял ден седяха пред входовете на кооперациите и гледаха кой с кого влиза и излиза. Не е трудно и днес да се използват тези безплатни информатори- те сигурно ще го правят с удоволствие.
Обръщам внимание на все още мислещите политици, че упорито се опитваме да черпим от опита на отреченото строителство на социализма. Първо вече десетина години изпълняваме безумни директиви, за да решаваме икономически задачи с политически мерки. Тези директиви се налагат от някои европейски ръководители. Това си е чиста политическа икономия в действие въпреки, че се нарича геополитическа! Сега се появява второто по гениалност предложение от политически характер, което трябва да решава практически въпроси по управление на държавата. Ще подскажа на най-упоритите- в библиотеките има много книги, посветени на партийното строителство на социализма. Има какво още да се вземе!
Страхувам се, че нямаме време за подобни експерименти!