ГЕРБ ще послужи като трупен донор на новото дясно

/Поглед.инфо/ Интервю на Иглика Горанова с доц. Иво Христов
Новият политически Франкенщайн ще бъде един усмихнат ангелоподобен, европоподобен, западен субект

Г-н Христов, как ще коментирате желанията на двата синдиката за предсрочни избори, мажоритарен вот, Велико Народно, изобщо за рестарт на системата?

Като наглост. Трябва да сме наясно, че синдикатите са част от проблема, а не са решение. На първо място, те силно участваха в унищожаване на индустриалната зона на страната. Бяха в комбинацията по приватизацията на държавните предприятия чрез рекет върху директорите, които бяха обявени от тях за „червени боклуци“. Не забравяйте, че същите тези синдикати участваха в различни осмози с Мултигруп, с ДПС, с други политически формации и групировки. Така че, точно от синдикатите да очаквам гражданско действие е последното нещо, за което се сещам. Изпитвам много сериозни резерви към тяхното поведение, към тяхното финансиране, към целите, за които те биват използвани. Синдикатите играха някаква роля и бяха някакъв значим фактор в началото на 90-те години по една много проста причина. Имаше индустрия, имаше масова заетост и те представляваха масова организирана сила. Сега сме 2013 г. и с изключение на предприятията, основно от енергетиката, аз не виждам с какво българските синдикати могат да заплашат установеното статукво, защото те са част от него. Така че не трябва да се надценява техният голям електорален и политически потенциал.

Дали това не е вид благодарност за спечелени европроекти?

Категорично е така. Предполагам обаче, че КНСБ се ориентира накъдето духа вятърът и са решили и те да не изпуснат, вероятно според тях, новото раздаване на картите, за което аз съм умерен песимист, че изобщо ще се случи.

Докъде ще доведат тези протести?

Доникъде. Разграничавам това, какво мисля аз като гражданин, включително и моите емоционални, политически и някакви други пристрастия, от позицията ми на социален учен. Смятам, че т. нар. клише „гражданско общество“ е част от манипулацията на прехода, че за него не съществуват обективни предпоставки в българското общество, нещо повече – ние имаме все по-голяма деградация въобще на каквато и да било гражданска структура, камо ли пък на гражданска такава. На трето място, очевидно е, че това е идеологически вирус, който се използва по предназначение. В случая - да се създаде псевдосоциална легитимация на едно активно мероприятие. А активното мероприятие се нарича създаване на нов десен субект.
Ние сме свидетели на обединение на някакви стари формации, които възникнаха от СДС.

Това ли е новият Франкенщайн, който преди няколко месеца обявихте, че се проектира от вечните политически „инженери“?

Това, предполагам е част от пъзела. До момента са обединени 4 или 5 формации. Тяхната електорална тежест е в рамките на статистическата грешка. Но предполагам, че те, заедно с един друг неясен фантом - „Република“, ще представляват нещо като фронтмена на новото т. нар. дясно обединение. С уточнението, че в България тези категории –ляво и дясно са страшно объркани. Слага се знак на равенство между демократ и десен, което в ЕС е меко казано смешно, да не кажа и по-тежка дума. Ляв у нас очевидно означава комунист, т. е., в знака на това българско равенство означава още слуга на Москва. Обратно, десен означава човек от Евроатлантическите ценности. Става въпрос за много, много тежки клишета, които нямат нищо общо с реалностите в страната, включително и с геополитическите разделения. Но това показва нещо друго – че в България тези разделения не са вътрешни, а външно положени. Това, което ние в момента наблюдаваме на улицата, освен че е сблъсък на два олигархични клона, със съответната институционална, медийна, аналитична прислуга, е и сблъсък на кукли на конци на съответните геополитически играчи. По друг начин ще го кажа – от едната страна е Русия, от друга страна е САЩ и част от европейските сили – част, а не всички.

Каква е играта на партия ГЕРБ в тази ситуация?

Първо, това не е партия - нито като замисъл, нито като изпълнение, нито като реализация във времето. Второ, това дори не е политически субект. ГЕРБ е типично съчетание между клиентелистка групировка, съчетана със съответните ресурси на подземието и, разбира се, промотирана с много сериозен вътрешен и външен ресурс. Нейната роля в активното мероприятие „нов десен проект“, което трябва да създаде имитация на европейска нормалност, е ГЕРБ да служи като трупен донор за това ново дясно. Тъй като процентите на набедените за тежка електорална сила 4 партии, плюс новия субект са в рамките на социологическата грешка. Във Варна се видя, че умните, богатите, красивите са „електорални нищожества“. Изборите в морската столица показаха, че власт се печели с организационни, финансови и цигански ресурси. Поради тази причина ще се направи опит да се паразитира върху тялото на ГЕРБ – върху електоралните, финансовите и, ако щете, мафиотските структури на ГЕРБ. Над тях обаче ще се надгради и имплантира въпросното „ново дясно“, каквото и да означава това. Образно казано, в средносрочна перспектива тялото на ГЕРБ ще бъде използвано, за да се придаде живот на новия политически Франкенщайн, той ще бъде един усмихнат ангелоподобен, европоподобен, западен, либерален и каквито там още щете безсмислени съдържателни етикети, политически субект.

Провали ли се идеята за мажоритарен вот в бунтовна Варна, откъдето тръгнаха протестите?

Ще ме прощавате, но цялата тази идея с мажоритарния вот, с избирателния кодекс, с новата конституция, с Велико народно събрание, са типични случаи за отклоняване на общественото внимание от реалните проблеми. Нашите проблеми не са нито електорални, колкото и да звучи странно, нито законови, нито институционални, нито пък свързани с качеството на Конституцията или естеството на българското събрание.

Тези идеи са типичен пример за отклоняване на вниманието от реалните проблеми и тяхното разрешаване. Защо това е така? Т. нар. същество „среден българин“ е политически инфантилно и обществено неграмотно. То не е в състояние да види и да проумее реалните процеси на генериране разпределението на властовите и икономическите шансове в тази страна, поради което на него му се сервират такъв тип залъгалки, които да прикрият действителните проблеми и действителните разделения в обществото. И докато обществото гони Михаля, другите играчи с реалните ресурси всъщност си разчистват сметките или овладяват съответните ресурси. Ситуацията в момента е следната – очевидно е, че кръговете около КТБ и ТИМ са оглавили държавната структура, очевидно е, че друга част от олигархичните структури, имам предвид тези около Плевнелиев, Прокопиев и всички, свързани с тях мрежи, си дават битка на терена. И тъй като едните очевидно държат държавната власт, а другите държат задграничния ресурс, особено много важна организационна връзка с ЕС и САЩ, в момента върви окопна опозиционна война. От време на време с излизане от окопите и хвърляне на гранати към противниковия лагер. Така може да изтълкувате да речем демарша на посланиците на ЕС тук, след това излизането на Младенов, който да ни обясни какво са искали да кажат посланиците… Това единствено показва, че ние сме по-скоро в статуса на колонизирана страна, а не страна, която уж, поне на хартия да бъде суверенна и член на ЕС. Страна, която се управлява от посланици е страна с ограничен ресурс. Такава е била Османската империя, върху която е наложен финансов мораториум, малко преди да се разпадне в края на Първата световна война.

Тази аналогия може да се направи и за България. Проблемът е, че голяма част от българската олигархия е икономически, финансово и криминално зависима поради своето минало от съответните външни геополитически центрове. Аз считам, че всъщност реалното политическо противоречие в момента, метафорично казано, не е между сини и червени, между демократи и „червени боклуци“, а между „Южен поток“ и „Набуко“. Това е истината. Не случайно Алексей Милер дойде онзи ден, не случайно съобщи кроткия факт, че „Газпром“ ще инвестира, ако не се лъжа, €3,5 млрд. в проекта тук. С такъв ресурс, който е официален, не говоря за неофициалния, може да създадете не просто газова инфраструктура, но може да финансирате и съответната политическа и социална инфраструктура, каквато вече съществува в страната. Става въпрос за класически руско-американски сблъсък на български терен.

Каква е ролята на президента в този пъзел?

Дори в нелепата българска приказка, наречена „Преход“, се случват и такива нелепи герои, които могат на нелепия фон да изглеждат нелепо. Смятайте за какъв тип падение става въпрос, за да могат хора като Борисов, като Плевнелиев, като Цветанов, да бъдат въобще под прожекторите. Това е много тежка присъда върху нашето качество като народ, като нация, като обществено отношение и т. н. За мен Плевнелиев не е нищо друго освен активиран елемент в контекста, който обясних преди малко. И тук не визирам него като личност, по-скоро се активира президентският стол, институцията в структурирането на т. нар. нов десен проект. Тъй като това е единствената държавна структура в момента, която се държи от другия лагер, и естествено те ще го употребят по предназначение в пълна мярка. От това няма да последва нищо кой знае какво на този етап, тъй като президентът - като конституционен дизайн и като реални възможности, няма чак такъв ресурс, че да влияе върху събитията.

Как ще коментирате поведението на управляващите и кадровите им назначения, които периодично предизвикват напълно обосновани недоволства?

Първо, те са си дали сметка, че т. нар. улица няма реален ресурс, за да ги помръдне. Второ, те си дават сметка, че този справедлив обществен гняв е в рамките на Околовръстното и на още два града. Трето, това няма абсолютно никакво реално електорално въздействие в реалните електорални нагласи в дълбочина и случаят с Варна го доказа ясно. Четвърто, те знаят, че имат зад себе си солиден институционален, финансов и електорален гръб, който им дава възможност да имат нагло поведение. Това е наглостта на един кръг, който знае, че е недосегаем на този етап. Каквото и да си говорим, особено в примитивни обществени условия, каквито са българските, единственият аргумент е силата. Разбира се, не в буквалния смисъл, както се представяше Борисов. В момента управляващата гарнитура си дава сметка, че срещу нея все още няма структуриран субект, който да е в състояние да я събори на този етап. Това съвсем не означава, че нещата няма да се променят главоломно да речем есента или зимата, когато разговорът за ценностите ще премине в разговор за цените. Тогава ще се състои истинският разговор. В момента офисният планктон се радва на доброто време и на екстаза да бъдат заедно 5000 човека и да си припомнят 1990 г., и да разказват на децата си, които са с тях какво е било преди 23 години.

Каква ще е тежестта на ДПС след едни следващи избори?

Не смятам, че основната задача на един анализатор е да дава прогнози и затова мразя да давам такива. Каквото и да стане, пак казвам – разграничавам моите лични щения от обективната ситуация. ДПС са незаобиколим фактор в българския обществен и политически живот, поради простата причина, че те имат ясен електорален гръбнак. Как са го формирали, как го контролират, по какъв начин и с каква цена е друг въпрос. Но именно този електорат ги прави незаобиколим фактор. Друг е въпросът дали те ще участват в следваща управленска гарнитура, в следваща комбинация. Отчитайки от една страна слабосилието на БСП като субект, от друга страна очевидно неясните електорални шансове на, пази Боже, новото дясно, те си дават сметка, че без тях няма да мине. Затова могат да си позволят и наглостта, за която говорите.

Изхвърлена ли е „Атака” от политическата сцена, каквито прогнози се правят напоследък?

Сложен въпрос. Първо, аз не споделям мнението на много анализатори - по-скоро емоционално, че поведението на Волен Сидеров е психиатричен, а не политически проблем. Той има много ясна политическа логика на поведението си. Всъщност, отвън емоциите, Сидеров прави точно това, което трябва да се прави в неговата ситуация. Забележете, че „Атака” беше активирана и тя някак си буквално се наду като електорален балон, след като се беше стихнала в контекста на последните избори. Трето, дали „Атака” ще приключи или не като политически субект, каквото и да означава това, не зависи от „Атака”, а от тези, които са я създали. А тези, които са я създали, имат нещо много общо с ДПС.