Управлението на ГЕРБ създаде толкова проблеми, че има достатъчно за всяка една партия да изведе в приоритет за решаване някой от тях. Решаването им по единично е почти невъзможно или ще бъде с малък ефект, защото те са взаимно свързани. Причина за хаоса в управлението на държавата е липсата на общоприета доктрина за бъдещето на България като суверенитет, икономика и роля в геополитиката за разлика например от всички съседни страни. Върху такава доктрина се кълнат всички депутати, независимо от разположението им в политическия пейзаж. Управлението на държавата изисква холистичен подход. За целта трябва да се изведат основни принципи, на база на които да се разработи съвременна система/модел за функционирането на държавата. Такива принципи биха могли да бъдат:
-
България е била и ще пребъде като държава на духа: България изгражда, развива и отстоява духовното обединение на всички българи по света, в името на просперитета на българската държава и българския народ, за да бъдат градивна част от прогресивната международна общност, поставяща свободата и справедливостта като висши ценности, гарантиращи устойчивост и развитие на човечеството.
-
Баланс на собственостите в една държава – държавна, общинска, частна и колективна. Този баланс трябва да гарантира:
-
Устойчивост на икономиката по времена кризи от всякакъв вид;
-
Достатъчна независимост от геополитически, корпоративни или частни интереси;
-
Оптимална взаимна зависимост и в интерес на обществото на собственостите при използване на природни ресурси, конкурентни производства, отбрана, сигурност, наука, здраве, култура, услуги и спорт;
-
Устойчивото икономическо развитие - основен държавен приоритет:
-
Всяко правителство провежда икономическа политика, която трябва да е съобразена с:
-
осигуряване просперитета на държавата;
-
опазване на свободата на икономическите отношения в нея и справедливото разпределяне на ресурсите;
-
защита на националната сигурност. В тази връзка Президентът да има възможност за изключително вето върху противоречащи на нея решения на Правителството и Парламента. В такъв случай той носи лична отговорност за наложеното вето.
-
-
Оптимално развитие на отделните икономически сектори, за да се осигури:
-
Достатъчен ръст на БВП (брутния вътрешен продукт) чрез който да се осигури балансирано функциониране на системата;
-
Надеждна защита от чужди интереси, прозрачно и контролирано функциониране на производствени вериги - от използване на природните ресурси, през средствата на преработването им до производство на оптимален брой продукти за вътрешния и международния пазар;
-
Непрекъснато съхранение на интелектуалния ресурс на страната чрез:
-
Въвеждане на високи изисквания и стимулиране на таланти при всички етапи на образованието – начално, средно, професионално, висше;
-
Оптимално развитие на фундаменталната и приложната наука в съответствие с индустриалния профил на държавата;
-
Справедливо възнаграждение на труда и таланта, съобразено със степента на полезността му за икономиката и обществото.
-
-
Развитие на аграрния сектор с цел осигуряване в максимална степен изхранването на населението с чисти и здравословни храни;
-
Благополучието на населението - постоянна задача на всяко правителство чрез:
-
Осигуряване на висококачествен стандарт на живот за всички слоеве на населението;
-
Развитие на силна средна класа и намаляване на диспропорцията бедни-богати около 2-3 пъти, което е условие за социален мир и преодоляване на демографската криза, независимо от отрицателните тенденции в Европа и света;
-
-
Енергийната сигурност-приоритет на националната сигурност при оптимизиране на всички елементи от нея:
-
Оптимално използване на природните ресурси за производство на енергия;
-
Децентрализирано производство на енергия, при което се намаляват разходите за пренос, за управление и защита от природни бедствия и терористични актове;
-
Количеството, качеството и цената на произвежданата енергия да бъде в основата на конкурентна икономика и разумно потребление;
-
-
Балансирано териториално развитие на всички региони като икономика, култура, спорт, което е гаранция за:
-
Запазване на териториалната цялост на държавата от геополитически апетити;
-
Запазване на българската идентичност като история, настояще и бъдеще при съхранение на религиозна принадлежност и етническа толерантност;
-
Гордостта на българите от родното им място и притегателна основа за връщане на напусналите страната по икономически причини;
-
България равностоен и уважаван партньор на международната сцена при спазване на изискването „Което добро за света трябва да бъде добро и за България“, което означава:
-
Участие в международни организации и съюзи при полза за българския народ;
-
Мир и дипломация при решаване на спорове;
-
Постоянно представителство на българския народ при управлението на държавата и във вътрешен и международен аспект – референдуми, народен парламент;
-
Върховенство на обществения договор и недопускане на партийни, корпоративни или частни пристрастия при управлението на държавата;
-
Това е само основната част от принципите, които трябва да се съдържат в програмите на партиите, в тяхната съвкупност и всеобхватност. Различия да се допускат само в нюанси в подходите за тяхното прилагане, спазване и развитие. На тяхна база да се приемат закони, реформи, позиции, решения. При тези избори сме свидетели за обещания „на парче“ и за харесване на групи и слоеве от населението, което дава временна наслада, но не гарантира достойния живот на населението след изборите.
Да се надяваме, че поне е даден старт за преосмисляне на пътищата за просперитет на Република България. Както е казал мъдрият ни народ:“ И без петел ще се съмне“, но дано стане по-бързо. А петлетата да се разберат, как да не се надкукуригват, да не се боричкат, а да се разберат как да управляват в името на народното благоденствие Република България защото казанът на народното недоволство ври.
