/Поглед.инфо/ Политическите фигури от ПП-ДБ още преди да успеят да бъдат още един път част от властта, откровено излъгаха избирателите си и доказаха на българския гражданин, че те няма да направят България субект на геополитическата арена, бивайки влиянии от «посолството». Или по-точно правителството на Денков не се водеше от националните интереси. Такова мнение даже и самият президент Радев успя да даде пред медиите. Както знаем Николай Денков е академик и като част от хора, свързани с Харвард и други водещи университети, които са ковачницата на новият елит. По тази логика би трябвало новата власт силно да блести от компетентни хора, особенно в сферата на геополитиката, тъй като съвременната международна обстановка го изисква строго. Статията е провокирана именно от ситуацията и в нея са анализирани действията на София от създаването на “сглобката” в три сфери – геополитическа, национална и енергетическа безопансост.

Ако според шведския научен деятел Рудолф Челен (човекът, който е въвел термина “геополитика”) държавата е жив организъм, можем да добавим, че за всеки такъв работи и инстинктът за самосъхранение. Обаче този инстинкт не присъстваше в новото правителство. Сериозни анализатори не веднъж споменават, че светът е на границата на поредна глобална война или по-точно сме се върнали в нивото на напрежение по време на Карибската криза. Така ли е всъщност? Точно след събитията в началото на 60-те светът и най-вече Москва и Вашингтон разработват поредица от документи за регулиране на оръжията в това число и ядерни. Всичко удря на камък в началото на нашия век, когато Джордж Буш – младши излиза от договора за противоракетна отбрана от 1972. След това за около 20 години Русия и САЩ излизат следващите договори, касаещи регионалната и глобалната безопасност: Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (1990), Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (1972), Договор за открито небе (1992), Договор за ограничение на стратегически нападателни оръжия (2009), а Договорът за забраната на ядерното оръжие (Забраняващ на държавите да разработват, изпитват, произвеждат, произвеждат, пренасят, притежават, складират, използват или заплашват да използват ядрени оръжия или да разрешават разполагането на ядрени оръжия на своя територия. Също така им забранява да подпомагат, насърчават или подтикват когото и да било да участва в тези дейности.) не само, че не е ратифициран, но и не подписан от двете суперсили. Това трябва да е ясно на студенти от 4 курс по международни отношения и междунарожна безопасност, да не говорим за нашите управляващи. Със събитията от февруари 2022 година българският елит би трябвало да бъде прекалено обезпокоен, тъй като недалеч от страната се намира шахматна дъска, на която разиграва конфликт на две световни държави, които вече не са част от гореспоменатите договори, а също така е обект на искания на администрацията в Москва, която все още не се е отказала от идеята НАТО да се върне назад в своите граници от 1997 година.

Какви бяха мерките на правителството? Изнасяне на оръжие, станахме свидетели на азказване на министър, че сме готови да се изправим срещу Русия, а в страната не се чуваха мнения на сериозни политици, освен това на президента, че трябва да се стремим към регулирането на конфликта по дипломатически път. И въпреки че Западните ни партньори започнаха да намаляват пропагандата относно Украйна и да избягват обсъждането на конфликта между Москва и Киев, правителството ни се напъва повече да изпраща оръжие. Такива действия могат да бъдат основани на липса на трезвеност в политиката на управляващите или ни дават основания да мислим, че има някакъв натиск отвън. А възможен ли е такъв и какви последствия може да има ако България реши да не се съобразява с някое посолство?

Тук трябва да разгледаме интересната фигура на посланика на САЩ Кенет Мертен. Човек с огромен опит в политиката и дипломацията. Европейският и балканският региони не са му чужди тъй като последното му назначение е било в Загреб, Хърватия. Също така е свързан с лица от Демократическата партия от САШ – Във Вашингтон той беше заместник изпълнителен секретар на Хилъри Клинтън и Сюзън Райс. Обаче най-интересната част от кариерата му е в Хаити, именно с неговите вмешателства във вътрешната политика на страната, базирайки се на информацията от местен аналитичен сайт. “През 2011 г. той (Кенет Мертен) принуди Временния избирателен съвет на Хаити да промени президентските избори, за да премести Мишел Мартели от 3-то на 2-ро място. Освен това той определи дата за балотажа и накара хаитяните да приемат фалшиви избори. Той постигна същото с Жовенел Мойс по време на изборите през 2015 г. Той също така работи усърдно и проактивно, за да блокира политиките за интегриране на диаспората в обществения живот на страната… … Мертен е член на много мрежи от хаитянски агенти, които насърчават политически хаос, лошо управление и международна намеса в цялата страна.” Въпреки че в свое интервю в българска медия отрича той лично да се вмешва във вътрешните дела на България, е добре да анализираме събития в хронологическите рамки за втората половина на 2023. На 27 август американският посланик откровенно каза, че се надява в страната ни да няма нито една молекула руски газ. Е, след тази ситуация действията на правителството срещу Лукойл се виждат – дебатите за дерогацията на руската дъщерна компания и най-вече, че от 1 март рафинерията няма да преработва и внася нефт с руски произход. Сложен е отговорът, можем ли да виним Вашингтон, че следва своите национални интереси, но важното в ситуацията е, че по този начин София не защитава своите. Не бива да забравяме, че ЕС не може без руски енергоизточници. В енергетически план правителството на Денков успя да стане част от ударите срещу Унгария, от която е по-добре нашият политически елит да вземе пример относно това как се води суверена политика. Причината бе защото Белград и Будапеща имаха “наглостта” да не търсят алтернативни пътища за доставки на руски газ. Видимо тези страни знаят много добре, че алтернативи на руските доставки не могат да бъдат осъществени в близките 5 години и решават да не се прострелват в крака.

И говорейки за Орбан повечето се сещат за неговото отношение към потока от мигранти. Оказва се с прехваленото влизане на България в Шенген по въздух и вода, се съгласяваме да приемаме мигранти, които са върнати от Европа. Това е доста обезпокояващо, тъй като Илън Мъск си позволи да напише, че в ЕС се очаква избухване гражданска война (на междуцивилизационно ниво – разбирайте местни, срещу прииждащи). Това би трябвало да говори нещо на политическите ни елити. От друга страна да кажем, че Мъск е просто един бизнесмен, който поства разни свои мнения. Нима не е притеснителен Близкият и Среден Изток - Афганистан на чело с терористичната организация, проблемите между Израел и Палестина, Ирак, който още не може да стъпи на крака, продължаващата сириийска криза, а сега и проблемите в Йемен? Именно тези два региона са едни от главните донори на радикални “бежанци”. Обаче “най-важното” е, че не пропускаме коли с руски номера като европейските колеги, най-демократично конфискуващи автомобили.

И за десерт – възможността хора с двойно гражданство да станат депутати и министри. Дали обичаш Русия или не, читателю, трябва да се признае, че с последните промени в конституцията страната пое по курса на по-широк суверенитет именно като даде предимство на местните закони пред международните и забрани на чиновниците си да имат двойно гражданство. Тук логически е ясно, че лице, което по идея е отговорно за цяла нация и страна трябва да работи само и единствено в техните интереси.

Николай Денков е академик и от хора на науката се очаква да бъдат заобиколени със компетентни специалисти, особено предвид геополитическите сътресения, които изпитва нашето време в региони близко до нас. Или просто правителството знае, че в едно посолство седи експерт по държавни преврати, както го описват хаитските колеги. Тоест поредни политически сътресения с вкус на цветна революция са напълно възможни, ако София не следва интересите на някоя друга държава. Затова виждаме този сблъсък “Сглобка-Президент”, а именно между тези, които се съветват с посолства, отварят врата на хора с двойно гражданство да решават съдбата на народа и институцията, призоваваща за дипломатически действия, неразрастване на напрежението и следването на курса на национални интереси.

Геополитическите трудности, които изпитва светът, не вещаят лека година в международен план. Това означава, че държавите се нуждаят от чиновници със способнисти да оценяват трезво ситуацията и да подхождат максимално внимателно и своевременно. За последните няколко месеца такива действия в София отсъстваха. Страната ни продължава да губи в енергетически и икономически планове, а също така се създадоха нови препятствия и предизвикателства в сферата на безопасността за в бъдеще. През погледа на геополитическия аналитик действията на новото правителство граничат с абсурда и явно показват, че националният интерес е пренебрегнат за сметка на друг такъв.

* Станислав Младенов е бакалавър по политология и магистър по международни отношения. В момента е докторант по история на международните отношения и асистент в висше учебно заведение. Преподава по дисциплините «Международна безопасност и енергетика» и «Теория и методология на международните отношения». Интересите му са свързани с геополитиката в Източна Европа, вътрешнополитическите процеси в Русия, федерализмът, дипломацията и архитектурата на многополюсния свят.