Не е тайна, че в този момент държавата се оказа без Закон за извънредно положение, като изключим няколко палиативни разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили. Но българският закон за отбраната и въоръжението сили има друга предметна сфера и специфични регулативни средства и не отговаря на специфичната материята на извънредното положение.
Липсата на достатъчна правна регулация на извънредното положение допълнително затрудни дейността на държавата през първите дни от неговото въвеждане. Едва ли има смисъл да мотивираме необходимостта от Закона за извънредно положение в една правова държава, в която трябва да се прилага върховенството на закона.
Това е един от най-важните закони на всяка държава. Няма съвременна държава без закон за Извънредното положение. Такива закони има във всички правови държави за справяне с извънредни ситуации, застрашаващи националната сигурност и благосъстоянието на обществото. В САЩ – от 1977г., в Канада – от 1988г.ь Франция - от 1955г., Германия – със специални разпоредби в Конституцията от 1968г. В редица държави Законът за извънредното положение се отнася към групата на т.нар.конституционни закони, т.е. един от най-важните актове, непосредствено след Конституцията. Причините са в това, че по същество, става дума за два акта, които определят правния режим в страната – конституционен(постоянен) или извънредно положение(временен). Дори само този факт изисква особено внимание при работата над този закон.
Няма и не може да има никакво извинение, че българското Народно събрание досега не е изработило и въвело подобна регулация. Този факт свидетелства за нивото на правовата държава в България.
При остър дефицит на време, за броени дни Правителството внесе проект за Закон за извънредното положение (ЗИП). На 17.03.2020г се състоя първо четене на проекто-закона в четири комисии на Парламента: правна, здравна, по труда и социалната политика и по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът бе подкрепен от всички парламентарни партии, с изключение на БСП, гласувала „въздържал се“.
Неговите слабости и недостатъци обаче са толкова съществени, че не могат да бъдат подминати дори в условията на остър времеви дефицит. Залогът от приемане на един некачествен закон за извънредното положение е изключително голям. Става дума за отказ от конституционния режим (временно суспендиране на разпоредби на Конституцията) и преминаване към извънреден режим на функционирането на държавата и обществото. А това води до ограничаване на конституционните права на гражданите. Една частична или национална карантина ограничава конституционни и международно признати права на българските граждани, като право на свобода на движение, право на свобода на мирни митинги и събрания, право на стачка, право на свобода на информацията, право на образование, право на неприкосновеност на частната собственост, право на защита и др. Всяка грешка тук има много по-голяма социална тежест, отколкото във всеки друг закон.
Законът за извънредно положение трябваше да се разработва в спокойна обстановка, а не под натиска на екстрените обстоятелства. Твърде голяма е отговорността, за да си позволяваме прибързана, некачествена правна работа, под пресинга на времето.
Днес не е време за академични упражнения или самоцелна критика. Конструктивизмът и чувството за отговорност трябва да доминират и в законодателната работа. Изхождайки именно от това, ще си позволя да направя няколко основни бележки, които биха могли да бъдат отчетени, за да подобрят качеството на представения проект.
Без претенции за изчерпателност, могат да се изброят най-съществените слабости на представения законопроект. Предлага се законът да бъде с обратна сила и да легитимира действия на правителството със задна дата. Предлага се закон с еднократно приложение, за един единствен случай. Въпреки очевидната връзка с конституционната материя, законът не урежда преминаването от конституционен режим към режим на извънредно положение. Законопроектът допуска дерогация на конституционни норми, което е правен нонсенс, защото става въпрос за правен акт с по-ниска правна стойност. Той игнорира един изключително важен въпрос - действието на международните договори по време на извънредно положение.
Законопроектът има съществени празноти, неясноти, двусмислености и проблеми от системен характер. Липсват основни елементи на тази правна материя. Не е уреден начина на управление на държавата при условията на извънредно положение. Не е уредено разпределението на правомощията между постоянните органи на държавно управление и Временния орган на извънредното положение (Национален координационен щаб). Отсъстват цели раздели от дейността на държавата в режим на извънредно положение. Систематизацията на разделите в закона или изцяло отсъства или е неправилна. В едни и същи разпоредби се уреждат различни по вид и характер дейности.
Законопроектът създава сериозни правни проблеми. Те ще се проявят с цялата си сериозност след отмяната на извънредното положение. Не е изключено и за дълго ще блокират нормалната работа на съдебната система. Тежките последици от извънредното положение за хората, бизнеса, отделни социални групи и цялото общество неминуемо ще доведат до стремеж към търсене на справедливост и правосъдие от конкретни виновни лица. Едва ли принципът, че наказателна отговорност не може да се търси от колективни органи ще бъде достатъчен за да смекчи негодуванието на обществото от некачествената работа на отговорните фактори.
Поради това, още на този етап, между първо и второ четене, трябва да се привлекат качествени юристи, с достатъчно професионален и житейски опит, които да коригират сериозните недостатъци на законопроекта. Страхувам се, че в сегашния си вид той не намалява дефицита на регулация. Националният щаб е оставен да се справя с тежките задачи по експертна оценка на ситуацията и координиране дейността на държавата, без адекватна правна рамка.
София, 18.03.2020г.
адв. Владимир Шейтанов
N.B. Горното отразява единствено личното мнение на автора и не ангажира никаква институция в държавата.
