/Поглед.инфо/ Много съм писал за корупцията и за вредата от това жилаво и трудно изкоренимо състояние в нашето общество. Виждал съм как живее общество, в което корупцията е сведена до нулата и като съм завиждал благородно на тези хора съм си мислел, че и у нас може да се постигне подобно състояние. Най-вече като говорим непрекъснато за него.
За съжаление след всяка статия разбирам, че очакваните промени са минали по корупцията като косачка върху зелена ливада- отгоре изчезват, но отдолу корените остават. Виждали сме в минали години как се „борят“ с корупцията всички редовни и извънредни комисии и други организации, създадени специално с тази цел и с огромни бюджети. Явно, тези приказки за борба с корупцията и създаването на всякакви органи (тук включвам всички назовани и неназовани все още агенции, комисии и прочие институции) които ще я борят до последна капка кръв остават като пожелания по Коледа. Всички знаем, че чудеса стават само по Коледа и то ако си слушал цяла година. Което със сигурност не може да се каже за нашите политици.
Защо толкова странно и някак фалшиво ни звучат апелите за ликвидиране на корупцията от някои политически сили в последното Народно събрание? Отговорът е прост и еднозначен. Корупцията в основата си представлява нарушение на законите. Когато някой политик или висш администратор е корумпиран това означава, че той е нарушил някой (или няколко) закона. Просто е! Ако не се нарушават законите няма да има корупция. Даже бях лансирал една крайна идея- ако се спазват Десетте Божи заповеди други закони няма да са нужни. Да, обществото е доста по-сложно от времето когато Бог е дал тези заповеди на Мойсей, но в крайна сметка нали виждаме, че съвременното общество отново се обръща назад и се опитва да открие рационалното зърно в тези идеи. Най-важната от които е: не лъжи!
Какво правят нашите политици, които искат да се борят с корупцията, но в същото време убеждават Президента на България да наруши основния закон? Много просто- те лъжат и хитруват с надеждата хората да не прозрат това, което се крие зад техните думи. А то е- искаме да се борим с корупцията и даже сме готови да хвърлим много народни пари там (като създаваме разни комисии) но искаме да го правим само ние, защото хората не разбират какво означава тази дума. Ние ще им я обясним! Ако не вярвате на това което казвам задайте си въпроса: Защо не се изисква от прокуратурата, която е създадена и призвана да бори всички нарушения и престъпления, включително и корупцията, да се справи с тази напаст върху обществото. Защо? Защото ако прокуратурата влезе в основната си роля- защитник на законите- тя няма да минава като косачка по зелена ливада, ами ще задълбае и ще измъкне от народната снага всички корени на корупцията. Тогава ще бъде късно да се обяснява на прокурорите, че корупцията не трябва да се бори с такива тежки средства, че там са необходими тънки и фини методи, които да правят разлика между „наша“ и „ваша“ корупция. Всъщност, точно от това се боят идеолозите на разните комисии и агенции- да не започне изведнъж истинска битка с нарушаването на Законите в Република България, част от която битка е и борбата с корупцията.
Пак повтарям, защото някой може да е пропуснал основната идея - корупцията идва там, където има официално разрешение за нарушаване на законите. В началото е просто допускане на определени нарушения (например- използване на документи с невярно съдържание) , след това идва разрешение за правене на определени действия в някои ведомства, които са на границата на закона и накрая идва просто неглижиращ поглед на висшия администратор над закона, защото сме решили че той може да се нарушава. Когато един висш администратор каже: „Законът може да се нарушава в името на по-висши цели“- трябва да е ясно, че той е най- силният защитник на корупцията. Особено ако иска да оглави комисията за борба с корупцията!
Това, че корупцията удря като ток 220 волта цялото общество и парализира неговото желание за развитие- вече сме го казали и няма да го повтаряме.