Остана обаче без отговор простичкият въпрос на водещия – защо БСП не е алтернатива? Още на 5 април, в първия ден след изборите, Корнелия Нинова изрече очевадната истина: „Възприети сме като част от статуквото. Това е голямата ни грешка и вина – че не успяхме през тези години да докажем, че сме опозиция и алтернатива.“
Само че и още тогава, и през следващите двайсетина дни, ръководството на партията упорито отказва да признае, че БСП претърпя не просто „тежка загуба“, а дълбок срив на доверието към себе си като партия на жадуваната промяна. Вместо това прозвучаха ред унизителни обяснения за поражението поради ковид-а, лошото време и, разбира се – добре известният „вътрешен враг“ и наложилата се с него „война на два фронта“ и т.н. и тем подобни.
Но обратно на въпроса - защо и днес БСП продължава да не се приема за алтернатива? Отговорът е пределно ясен – защото ръководството представи и продължава да прогласява „визия“, пронизана от бизнес интереси; защото „изчистването Нинова“ всъщност бе и продължава да е класическа чистка на всички, неподчиняващи се на нейния диктат; защото продължава буталното погазване на всички основни норми на вътрешнопартийната демокрация и на елементарната етика, нямащо абсолютно нищо общо с някакъв „нов морал“. Все белези на онзи модел, който се кълнем, че отричаме.
Стигна се до там, че К. Нинова не пожела да изпълни ангажимента си от 5-ти април да предложи нов състав на Изпълнително бюро на първото присъствено заседание на Националния съвет, състояло се на 17-ти, като вместо това продължава да ползва за „колективен орган“ сегашното, което е в оставка. Да не говорим, че оставката на Янаки Стоилов остава безпредседателКомисията на Националния съвет по идейно-програмното развитие и политическото образование – въпрос, който очевидно въобще не занимава ръководните партийни кръгове…
И накрая, като заключение, безапелационното заявление: „Никакви въпроси! Оставам!“. Това – като висша проява на отговорност пред страната и партията в сегашния момент!
Е добре, но не е ли пределно ясно, че именно една подадена оставка незабавно след обявяване на изборните резултати би била първи и недвусмислен знак за ясно осъзната лична отговорност като председател за провала на прокламираната от теб водеща цел БСП да бъде първа политическа сила? Това, като първа стъпка към налагащата се всеобхватна промяна на самата партия, именно за да не се срути в пропастта на безизходицата.
След която да последва избор на нов председател на парламентарната група, също като заявка за нов подход и към новите партии в парламента, и към Народното събрание като решаващата институция по принцип и в момента. Което би променило и отношението към предложенията, идващи от групата на БСП. Както и едно временно ръководство на партията да пристъпи към свикването на срочно заседание на 50-ия Конгрес за трезво и отговорно обсъждане на налагащите се дълбоки промени в начина на функциониране и в политиката на БСП в близка и по-далечна перспектива. Рецепти за „хаос“? Напротив – незабавни мерки срещу разпада!
Такива именно са налагащите се решения, които действително да отговорят на насъщните интереси на страната днес. „Тактиката“ на ръководството и кръга зад него, минаваща в стратегия – времето работи за нас, страстите ще утихнат, „продължаваме напред“ - има своите немалко поддръжници по много различни причини, повечето известни, немалко – скрити. Но всички те, добронамерени или напротив, водят до едно – до по-нататъшното свличане на БСП в срутището на безсилието да даде на хората надежда за по-достоен и справедлив живот. Независимо от прокламациите и заклинанията, въпреки собствените твърдения за неповторима алтернативност и т.н.
Така че незаобиколимият въпрос пред всеки съвестен социалист днес е – запазване на сегашното статукво или радикална промяна на БСП? Никой няма право да бяга от отговора на този въпрос, защото от него зависи ще намери ли мястото си БСП в предните редици на борбата за друга България или ще си остане в опашката на безвремието! Ни повече, ни по-малко.
