Замислихте ли се над думите на Иван Бакалов, който каза, че ако някой може да бие Борисов на избори, това е само БСП?
Преди да подскочите и ругаете тия ужасни комунисти, помислете какво знаете за БСП от последните дни и дали бихте се лишили от най-старата и най-голямата партия у нас в една битка, в която е заложено много - а именно да избегнем завръщането на мрачните тоталитарни времена.
Е, стигнахме до евклидов парадокс - нам днес се налага да борим едноличната власт на Борисов с хората, наследници на партия, която беше базата на едноличната власт на Живков. Да, историята обича такива закачки.
Ако си отворите очите и простите на историята, ще разберете, че без БСП не може да си правиш сметките - ако си сериозен играч.
Да, това пък е теза на Евгений Дайнов - докато Борисов ви пази от комунистите, на власт идват далеч по-страшни чудовища. Това пазене неистово от “комунистите” се случва заради малък брой “десни”.
Но десните у нас са по бетер и от комунисти - те биха пратили всеки ляв човек в Белене и биха очаквали аплодисменти. Сакън пък някой десен като мене да каже, че не можем без ляв играч.
Истината е проста - политическият мач не може да се играе без ЦСКА. Новото Ляво у нас липсва, самонарича се дясно, извратено е, нарича се либерализъм и то е много по-голямо зло от днешните обикновени социалисти.
И понеже политиката е изкуство на възможностите - трябва да разберете - без лява партия не може. Затова спрете с динозавърските деления на комунисти и антикомунисти - измина цяла епоха от това противопоставяне. Днес се случва нещо съвсем друго.
Преамбюлът към тази статия е по-голям от самата статия, защото у нас, когато стане дума за БСП някои хора спират да четат. Но те днес най-много се нуждаят от БСП, още един парадокс.
На кого му пука за БСП? Цитадела на вътрешни борби - БСП днес избира нов лидер с директно гласуване. От това гласуване може да зависи много - дори името на следващия премиер, ако, разбира се, Борисов не се окаже вечен.
Без силно БСП утре в парламента ще имате пак ГЕРБ и компания , може би и Слави Трифонов - все едно нищо няма да се е случило, защото хората на Трифонов, на които се надяваме, ще са малко и невинни като агнета - ще бъдат изядени от политическите кучета на ДПС и гербаджиите.
Но дори и да не искате БСП в парламента - редно е да знаете за лидерската битка там.
Там срещу Корнелия Нинова застава Кирил Добрев. Един от тях ще е лидер на БСП в следващите години. Преди да наругаете тия комунисти, преценете само едно - кой от двамата ще ви е по-полезен в следващите години.
Корнелия е известна с това, че губи всички избори срещу ГЕРБ. Червеният късмет на Нинова се изрази в битката на Радев срещу Цецка Цачева. Истината е, че дължим избора на Радев на неговата смелост да се даде курбан за политиката, а и явно на Първанов, който добре е познавал генералитета.
Ако отнемем тази заслуга на Корнелия Нинова, днес това, което се говори за нея е, че ще манипулира общия брой социалистически гласове в преките избори за лидер, за да успее да бие с 50% в зависимост от получения на изборите на 12 септември резултат.
Наистина, това е което знаем за социалистите днес ние, несоциалистите.
Останалото е проблем на изключително загубените пиари и културномасовици в БСП, както и липсата на нормална гражданска квота в тая партия.
Срещу Корнелия е Кирил Добрев, относително млад, той е новата смяна и макар, че не е най- добрият оратор - с него са свързани две надежди и един страх. Едната надежда е БСП да заслужи завръщане във властта и втората е да се реформира като нова, но и млада лява партия. Защото страшният проблем на БСП е стигмата от миналото и липсата на младежки политики. А, и че членовете й измират. Дано диагнозата не обиди някой социалист.
Страхът в БСП е, че Добрев можел да продаде партията си на ГЕРБ. Това се говори и това трябва да притеснява наследника на Николай Добрев - като династичен социалист младият Добрев трябва да носи отговорността на сина, чийто баща беше упрекван, че сдаде властта през 1997-ма - но пък беше един от малкото нормални демократи в лявата партия. И добре, че Николай Добрев го имаше, защото през 1997-ма щяхме да се избием, както и сега.
Кирил Добрев е и бизнесмен - много добре знае, че без партия и ляво той ще заприлича на амбулантен търговец, затова едва ли ще предаде дружината на Благоев и Кирков. Но дали ще е добър премиер в едно бъдещо ляво правителство никой не знае, както не се знае и колко други купувачи на социалитическия идеал могат да се появят, след като Борисов падне и не успее да стане. Има ли увереност младият Добрев да играе сам или ще подвие коляно - с тази социалистическа патетика се занимават сега социалистите.
Друго за Добрев не знаем - в дебрите на столетницата се играят много шахматни игри.
Но истината е, че големият уморен ляв играч е много важен за днешния политически пъзел.
БСП се нуждае от промяна, която да не предаде БСП. А държавата се нуждае от леви технократи, които да не крадат. Това може да стане, само ако социалистите имат честен и силен лидер. Във вътрешните борби Корнелия е представена като честна, но слаба като играч, а Добрев като силен лидер, но... бизнесмен. А левите хора още не разбират, че това може да е и преимущество. Но само ако остане син на баща си.
БСП усеща, че трябва да се промени. И който и да е лидер, трябва да се огледа за съюзници. Защото БСП в момента е ляв клуб за избрани, което е в противоречие с нейните дефинирани идеали. Ако БСП има очи, тя щеше да види на кого се надяват хората. Не социалистите, а хората.
Представете си социалистите и всички останали избиратели, желаещи промяна, да застанат зад фигура като президента Радев - но това вече са твърде смели предположения, разбиващи се в камъните на старата кървава стигма “комунисти-антикомунисти”, която съсипва политическия пейзаж и държи като кофраж всичко, срещу което хората днес протестират.
Затова се сещам на кого му пука за битката в БСП - на най-големия кофражист, която стена искате да бутнете. На него и на никой друг.
