/Поглед.инфо/ Е, стигнахме до евклидов парадокс - нам днес се налага да борим едноличната власт на Борисов с хората, наследници на партия, която беше базата на едноличната власт на Живков. Да, историята обича такива закачки.

Замислихте ли се над думите на Иван Бакалов, който каза, че ако някой може да бие Борисов на избори, това е само БСП?

Преди да подскочите и ругаете тия ужасни комунисти, помислете какво знаете за БСП от последните дни и дали бихте се лишили от най-старата и най-голямата партия у нас в една битка, в която е заложено много - а именно да избегнем завръщането на мрачните тоталитарни времена.

Е, стигнахме до евклидов парадокс - нам днес се налага да борим едноличната власт на Борисов с хората, наследници на партия, която беше базата на едноличната власт на Живков. Да, историята обича такива закачки.

Ако си отворите очите и простите на историята, ще разберете, че без БСП не може да си правиш сметките - ако си сериозен играч.

Да, това пък е теза на Евгений Дайнов - докато Борисов ви пази от комунистите, на власт идват далеч по-страшни чудовища. Това пазене неистово от “комунистите” се случва заради малък брой “десни”.

Но десните у нас са по бетер и от комунисти - те биха пратили всеки ляв човек в Белене и биха очаквали аплодисменти. Сакън пък някой десен като мене да каже, че не можем без ляв играч.

Истината е проста - политическият мач не може да се играе без ЦСКА. Новото Ляво у нас липсва, самонарича се дясно, извратено е, нарича се либерализъм и то е много по-голямо зло от днешните обикновени социалисти.

И понеже политиката е изкуство на възможностите - трябва да разберете - без лява партия не може. Затова спрете с динозавърските деления на комунисти и антикомунисти - измина цяла епоха от това противопоставяне. Днес се случва нещо съвсем друго.

Преамбюлът към тази статия е по-голям от самата статия, защото у нас, когато стане дума за БСП някои хора спират да четат. Но те днес най-много се нуждаят от БСП, още един парадокс.

На кого му пука за БСП? Цитадела на вътрешни борби - БСП днес избира нов лидер с директно гласуване. От това гласуване може да зависи много - дори името на следващия премиер, ако, разбира се, Борисов не се окаже вечен.

Без силно БСП утре в парламента ще имате пак ГЕРБ и компания , може би и Слави Трифонов - все едно нищо няма да се е случило, защото хората на Трифонов, на които се надяваме, ще са малко и невинни като агнета - ще бъдат изядени от политическите кучета на ДПС и гербаджиите.

Но дори и да не искате БСП в парламента - редно е да знаете за лидерската битка там.

Там срещу Корнелия Нинова застава Кирил Добрев. Един от тях ще е лидер на БСП в следващите години. Преди да наругаете тия комунисти, преценете само едно - кой от двамата ще ви е по-полезен в следващите години.

Корнелия е известна с това, че губи всички избори срещу ГЕРБ. Червеният късмет на Нинова се изрази в битката на Радев срещу Цецка Цачева. Истината е, че дължим избора на Радев на неговата смелост да се даде курбан за политиката, а и явно на Първанов, който добре е познавал генералитета.

Ако отнемем тази заслуга на Корнелия Нинова, днес това, което се говори за нея е, че ще манипулира общия брой социалистически гласове в преките избори за лидер, за да успее да бие с 50% в зависимост от получения на изборите на 12 септември резултат.

Наистина, това е което знаем за социалистите днес ние, несоциалистите.

Останалото е проблем на изключително загубените пиари и културномасовици в БСП, както и липсата на нормална гражданска квота в тая партия.

Срещу Корнелия е Кирил Добрев, относително млад, той е новата смяна и макар, че не е най- добрият оратор - с него са свързани две надежди и един страх. Едната надежда е БСП да заслужи завръщане във властта и втората е да се реформира като нова, но и млада лява партия. Защото страшният проблем на БСП е стигмата от миналото и липсата на младежки политики. А, и че членовете й измират. Дано диагнозата не обиди някой социалист.

Страхът в БСП е, че Добрев можел да продаде партията си на ГЕРБ. Това се говори и това трябва да притеснява наследника на Николай Добрев - като династичен социалист младият Добрев трябва да носи отговорността на сина, чийто баща беше упрекван, че сдаде властта през 1997-ма - но пък беше един от малкото нормални демократи в лявата партия. И добре, че Николай Добрев го имаше, защото през 1997-ма щяхме да се избием, както и сега.

Кирил Добрев е и бизнесмен - много добре знае, че без партия и ляво той ще заприлича на амбулантен търговец, затова едва ли ще предаде дружината на Благоев и Кирков. Но дали ще е добър премиер в едно бъдещо ляво правителство никой не знае, както не се знае и колко други купувачи на социалитическия идеал могат да се появят, след като Борисов падне и не успее да стане. Има ли увереност младият Добрев да играе сам или ще подвие коляно - с тази социалистическа патетика се занимават сега социалистите.

Друго за Добрев не знаем - в дебрите на столетницата се играят много шахматни игри.

Но истината е, че големият уморен ляв играч е много важен за днешния политически пъзел.

БСП се нуждае от промяна, която да не предаде БСП. А държавата се нуждае от леви технократи, които да не крадат. Това може да стане, само ако социалистите имат честен и силен лидер. Във вътрешните борби Корнелия е представена като честна, но слаба като играч, а Добрев като силен лидер, но... бизнесмен. А левите хора още не разбират, че това може да е и преимущество. Но само ако остане син на баща си.

БСП усеща, че трябва да се промени. И който и да е лидер, трябва да се огледа за съюзници. Защото БСП в момента е ляв клуб за избрани, което е в противоречие с нейните дефинирани идеали. Ако БСП има очи, тя щеше да види на кого се надяват хората. Не социалистите, а хората.

Представете си социалистите и всички останали избиратели, желаещи промяна, да застанат зад фигура като президента Радев - но това вече са твърде смели предположения, разбиващи се в камъните на старата кървава стигма “комунисти-антикомунисти”, която съсипва политическия пейзаж и държи като кофраж всичко, срещу което хората днес протестират.

Затова се сещам на кого му пука за битката в БСП - на най-големия кофражист, която стена искате да бутнете. На него и на никой друг.