На 4 април 2020 г. във Великобритания Киър Стармър печели преките избори за лидер на опозиционната Лейбъристка партия. Победата е още на първи тур – с 56,2% от подадените гласове. Другите двама кандидати – Ребека Лонг-Бейл и Лиса Нанди – получават съответно 27,6% и 16,2%.
На 6 април 2020 г. новоизбраният лидер на опозицията сформира „кабинет в сянка“. За министър на външните работи в сянка той номинира Лиса Нанди, а за министър на образованието в сянка – Ребека Лонг-Бейл. В „сенчестия кабинет“ влиза още и Ед Милибанд – лидер на лейбъристите между 2010 – 2015 г.
На 12 септември 2020 г. в България Корнелия Нинова печели вътрешните избори за лидер на опозиционната Българска социалистическа партия. Победата е още на първи тур – с 81,5% от подадените гласове. Другите трима кандидати – Кирил Добрев, Красимир Янков и Валери Жаблянов получават съответно 14,9%, 2,1% и 1,4%. Първият е досегашен зам.-председател на БСП, а третият – бивш зам.-председател на парламента.
На 28 септември 2020 г. 50-ия конгрес на БСП, „конгресът на победата“ за Нинова, оставя Янков и Жаблянов извън Националния съвет. Извън Националния съвет остават още Сергей Станишев – президент на ПЕС, бивш лидер на БСП и министър-председател, Георги Пирински – бивш зам.-председател на БСП, бивш външен министър, бивш председател на парламента. Отвън остават и още много други „бивши“ – министри, депутати, популярни лица и т.н.
Коментарите са излишни. Въпрос на политическа култура. Ръководството на лейбъристите, които са в опозиция от 2010 г. търси начин да се консолидира, да спечели избори, да управлява. Ръководството на българските социалисти води войни с вътрешните врагове, раздава шамари, заклеймява, изхвърля.
Разбира се, апологетите на Нинова веднага ще кажат, че това решение е гласът на партията, че така са решили делегатите, че това е вътрешнопартийната демокрация и прочее и прочее. На тях ще отговоря само с една дума - :„Глупости!“. Участвам в конгреси на БСП от средата на 90-те. Съставът на Националния съвет (преди Висш партиен съвет) винаги е бил плод на договорки и апаратни хватки на различните лобита.
За пръв път се сблъсках с това на конгреса през 1998 г. Тогава колегите от вестник „168 часа“ публикуваха снимка на списък с номера, написани на ръка. Номерата в бюлетината на кандидатите за членове на ВПС. Това бяха кандидатите на ръководството – Георги Първанов и Николай Добрев. „Почеркът е моят“ – ми каза тогава Ивелин Николов, сътрудник на орготдела, приближен на Добрев. С Ивелин тогава бяхме колеги във вътрешния отдел на вестник „Земя“, а днес той е главен редактор на партийния вестник „Дума“.
Тогава техниката не беше толкова напреднала – „матрицата“ се пишеше на ръка. През годините видях много „матрици“ – и принтирани и разпространявани като СМС-и. Днес са просто съобщения в различните чат-клиенти. Така че да не ми обясняват за демокрация в партията – просто „матрицата“ на Нинова и подкрепящите я е победила „матрицата“ на опозиционерите. Резултатите го доказват. Тази „победа“ е всъщност дребнаво отмъщение.
Това, че знакови за БСП и европейската левица остават извън Националния съвет е лошо. Навремето, когато Костов и компания си бяха поставили за цел едва ли не да унищожат БСП, бившият лидер на социалистите Александър Лилов каза:
„Защо? Нима България може да ходи само с един десен крак?“
Днес положението при социалистите е такова – нима Нинова може да стъпва уверено опряна само на патериците на клакьорите си? Като остави опозицията извън Националния съвет председателката всъщност показа, че не търси и не иска диалог, а конфронтация.
Добре – въпрос на стил. Но това всъщност е и голяма грешка. Защото съгласно устава на Изпълнителното бюро на НС на БСП се формира само от членове на Националния съвет. Ерго за Нинова няма никаква възможност да демонстрира добра воля, да демонстрира европейски маниери, като Стармър например. Тя е принудена да предложи бюро от „преторианци“, гарнирани с карикатурни псевдокритици.
Сещам се за Александър Симов, който като стана през 2016 г. член на Изпълнителното бюро, каза в едно интервю, че Нинова го била поканила, за да я критикува. Е, явно не си върши работата добре, щото от Симов критика към Нинова не съм чул. За сметка на това от „остро перо“ той постепенно се превърна в извор на невъзпитани квалификации по отношение на критиците на ръководството. Което вероятно е причината да бъде сред „любимците“ на конгреса, тоест – сред водачите в „матриците“.
Някои нарекоха изборната нощ на конгреса „Нощ на дългите ножове“ – по аналогия с нощта на 30 юни 1934 г., когато Хитлер се разправя с враговете си. Всъщност не. За Нинова нощта на 28 септември е по-скоро „Нощ на късите клечки“.
Първа къса клечка – тя сформира политически орган само от съмишленици, следователно няма накъде да разширява влиянието си, няма откъде да търси допълнителна подкрепа. Решила е, че си е самодостатъчна. Това не е добре.
Втора къса клечка – идват избори, партията остава с много намален брой разпознаваеми лица. Новите тепърва трябва да бъдат налагани пред публиката. Това обаче изисква време, струва скъпо и на всичкото отгоре трябва да се планира стратегически. А ръководството няма нужното време, нито разполага с пари. За стратегическа визия или професионализъм в ПР-а да не говорим. ПР-ът на БСП отдавна е в насипно състояние. В близките месеци очаквам из телевизионните студиа да шестват объркани младоци, брандирани като представители на БСП. Само че освен баба им и портиерите на „Позитано“ никой друг не ги познава.
Трета къса клечка – отмъстителността, бруталността не е привлекателна черта. Стръвното желание на Нинова да унищожи противниците си не я прави привлекателна за избирателите. Умният политик е „ловец на човеци“ (Мат. 4:19), не надзирател в концлагер.
Можем още да продължаваме в този дух. Но няма смисъл. Грешките са очевидни, а те, ако перифразираме Талейран са по-лоши и от престъпления. БСП тепърва ще страда от тях. Като играе ва банк Нинова сама се простреля в крака, но може би още не го знае.
И докато размишлявах над конгресните решения ме застигна новината: Частичните избори за кмет на община Септември са спечелени от Веска Рачева, издигната от ГЕРБ. Единствен кандидат за поста! В община с над 20 000 гласоподаватели БСП, партия с претенции да е основна опозиционна сила, няма един човек, когото да номинира за кмет. И после – били готови да управляват. Друг път!
