/Поглед.инфо/ Думата „гето“ е добила значението на бедност. В този смисъл съчетанието „луксозно гето“ звучи като оксиморон или недомислие в израза. Всъщност…ще разберете че общинската администрация на София е направила така, че този израз вече да има свое реално изражение.

Преди време един депутат от бившето ръководство на софийска община се похвали, че всичко което се правело сега всъщност било планирано от бившето ръководство. Искаше ми се да му задам въпроса: А кой отговаря за това, което е построено при бившето ръководство без план, без логика и дори без здрав разум (да не се бърка с безкрайните ремонти!). Дали ще се намери някой от това ръководство, който да поеме отговорност за тези огромни квартали, които са се превърнали в гета, само че луксозни. Вътре, в загладените малки пространства стърчат луксозни и скъпи сгради, а отвън- ужас. Няма място където да се разминат две коли, няма паркинги, сигурно строежите са разрешавани без нужните паркоместа или те са направени така, че на две паркоместа едвам може да паркира една кола, няма детски градини, няма училища, няма магазини, много улици не са прокарани, не са асфалтирани и скъпите коли едвам се клатушкат по изровените, потънали в кал пресечки. Да не говорим за факта, че няма тротоари! Единствената реална възможност за жителите на тези квартали е да се движат с хеликоптери- но за съжаление не са предвидени хеликоптерни площадки в иначе луксозните постройки. Въпреки тези нередности строителството бива узаконявано, строежите, разбира се ,продължават и като че ли нямат край. Чудя се кои са тези хора, които плащат скъпо и прескъпо за да се нанесат в такива квартали, които нямат осигурени елементарни условия за съвременен градски живот. Срещу мене спира кола и започва да свири, подава се шофьорът и започва да вика, ако не намеря място да му отстъпя можем цял ден така да стоим и няма сила, която да обясни кой е прав в този спор. До там са докарани тези уж луксозни нови квартали. Всъщност по начин на устройство, удобство и възможности за социален живот те са истински гета!

За любителите на научни доказателства ще цитирам опит, правен с лабораторни мишки. Поставили ги в голям, просторен аквариум- мишките се разхождали спокойно, играели си, размножавали се и щастливо пребивавали в това пространство. След това преградили аквариума и започнали да наблюдават живота на мишките в намаленото наполовина пространство. Много скоро техните игри заприличали на свади, често се чували бойните им викове и вместо да се размножават щастливо те започнали да се хапят и бият. Без да има нужда от доказателства ще кажем, че подобен опит прави с жителите на София общината вече повече от двайсет години. Резултатите са един град, който се управлява все по-трудно, в който вечно не достига транспорт, места за паркиране и зелени площи между кварталите.

А сега малко история. През 1939г тогавашният кмет на София инж.Иван Иванов обявява конкурс за градоустройство на града ,защото вече се е усещала необходимост от модернизация на крайните квартали и установяване на визия как да се развива един модерен град. Конкурсът е международен и го спечелва австрийският инж.Мусман. Той прави прогноза и за развитието на града. Казва, че след трийсет години, през 1969 г София трябва да достигне най-високата си численост от 500 хил. души. Повече вътре в себе си градът не трябва да се развива. Трябва да се потърси развитието извън града, като се приобщават селата и се създават устроени квартали, удобни за транспорт и работа. Така както е , например, в Германия и Австрия. За съжаление скоро започва войната а след войната новата власт няма нито време, нито желание за решаване на градоустройствените въпроси. Но през седемдесетте години вече се говореше за градоустройство на София и сигурно по-старите архитекти си спомнят, че са правени такива планове. Но никога не биват приети- може би защото тогавашното ръководство не искаше да се ограничава от някакви планове във възникващото желание да се развива града в различни посоки, дори без да се съобразява с теорията на градоустройството на един град. Но след промените би трябвало същите тези архитекти, които толкова критикуваха в онези години партийните догми в развитието да поставят като първа задача на града окончателен и точен градоустройствен план.

Да ама не, както казваше един известен журналист. Веднага след политическите промени възникнаха много благоприятни условия за бързо забогатяване и както винаги те бяха в строителството (справка- дейността на мафията в Италия или САЩ). Из София започнаха да никнат безразборно сгради- обикновено високи, а там където свършваше законът нагоре се издигаха като малки кули още два-три етажа. По-късно тези сгради бяха определени като стил „мутробарок“. И тъй като зад всяка сграда стоеше обикновено новозабогатял „бизнесмен“ общинарите нямаха нито сили, нито желание да се занимават с контрол на незаконното строителство. Просто богатите собственици плащаха- и узаконяваха незаконните си постройки. Просто и ясно! Както казваше по това време един известен политик- нали за това се борихме, за да има свобода за бизнеса!

За съжаление отминалите десетилетия не само не успокоиха, а дори усилиха страстта на строителите към забогатяване а оттам – и страстта на някои общинари и архитекти към същото това забогатяване. Без тези условия не мога да си отговоря на въпроса защо се разрешава такова безразборно строителство в до скоро празните квартали на южна София. И защо все пак досега не беше приет за 30 години градоустройствен план на София. Единственият логичен отговор е: един приет градоустройствен план ще ограничи безобразията на строителството и ще лиши много общински съветници и архитекти от възможността да получават комисионни срещу административни услуги. Ако имате друг логичен отговор- моля ви дайте го, за да оправдаем тези господа за които стана дума.

Тук има и още един открит въпрос- ако общината поиска да промени предназначението на някои зелени площи, как да намери пари за да откупи тези площи от техните собственици. Да, това е реален проблем. Но аз ще кажа- до сега софийските кметове получиха толкова много пари от приватизацията, толкова много пари от даването под наем на магазини, помещения, паркинги и гаражи, че би трябвало да помислят за един фонд за възмездяване на гражданите. Както това направи, например, Норвегия! И спокойно да могат да посрещнат подобни нужди. Тогава няма непрекъснато да се организират протести от гражданите, които защитават единствената останала зелена площ в квартала. Освен това един градоустройствен план би защитил кварталите от прекомерна гъстота на строителството. Както беше казал инж. Мусман (преди почти един век) търсете изход в разширяването на София към кварталите извън града. Които, между другото, вече започват също да копират по своя облик Младост, Люлин и Обеля. Погледнете Панчарево, погледнете Горубляне, погледнете подстъпите на Бояна и Драгалевци. Хората вече не знаят към кого да се обърнат, защото властта призвана да защитава градоустройството или се страхува, или получава полза от безвремието. Наскоро една бивша министърка каза, че Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) не може да действа по закона, защото няма бюджет. Прозвуча почти оруеловски. Или като цитат от „Дванайсетте стола“ – кой както иска да го приема.

Ако утре видите, че полицията стои подпряна на колите си и чопли семки вместо да гони престъпниците не им се сърдете- да знаете, останали са без бюджет. Явно е , че у нас много лесно се създават държавни условия за благоденствие на нарушителите на реда и на любителите на корупцията. А гражданите, които плащат редовно данъци? На тях какво да кажем?

Ами какво да им кажем - да плащат! Както беше казал един популярен литературен герой- имали бол пари, плащали! Щом не искат да гласуват!