/Поглед.инфо/ Вече 33 години българските русофоби неистово се борят да бъде премахнат или разрушен Паметника на Съветската армия в София.

Доводите им: Паметникът бил символ на окупацията на България от Съветския съюз. И че на територията на България не е имало загинали воини от Червената армия, така че и в това отношение паметникът не бил оправдан.

Окупацията на една държава от друга е резултат на военна интервенция, при която окупираната страна престава да има свое държавно управление и парламент, окупаторът поставя под свой пълен контрол и управление окупираната страна.

Такова нещо по отношение на България няма, въпреки, че България е участник във Втората световна война на страната на фашистка Германия и икономиката и обслужва Вермахта. Профашисткият режим в България е свален с преврат без участието на съветски войски и е заменен с правителство на Отечествения фронт. Подразделенията на Червената армия са посрещнати с цветя и ентусиазъм в българските градове. Окупация няма. А основателното обявяване на война от страна на Съветския съюз на България, на територията на която до последния момент пребивават изтеглящи се германски войски, допринася за освобождаването на страната ни от един омразен човеконенавистен профашистки режим.

Паметникът на Съветската армия ни напомня за съветските воини, за преживелите войната и за онези, които са дали живота си за пречупването на гръбнака на хитлеровият фашистки режим, за свободата на милиони жители в европейските страни.

На българските русофоби може да се напомни, че в Лондон има издигнат съветски военен мемориал, в памет на милионите цивилни жертви и на загиналите

воини от Червената армия, които задето войните от Обединеното кралство, САЩ и Франция са нанесли поражение на фашизма през Втората световна война.

И в САЩ даже , в Лос Анжелис има макар и скромен по размер мемориал в памет на съветските воини, допринесли за спасението милиона хора. Това са паметник и мемориал на територията на тези две велики държани, на които не е имало загинали съветски воини.

Паметници, посветени на руският воин, и по- специално на пленени руски войници, които избягали от плен са се включили в местни партизански отряди има в Париж, в Триест в Италия, в Атина и в Белгия. Паметник на съветските воини има и в Будапеща, Чехия и Словакия. В Румъния има няколко такива паметника. Те са защитени от закон от 2003г., който гарантира целостта на военните гробове и на мемориали на съветските воини.

Видно е, че изграждането на паметник на съветските воини не е задължително да бъде само в памет на загинали на територията на страните, в които са издигнати. Но загинали съветски воини у нас има, в наши териториални води, при това в резултат на атаки от български военни кораби срещу съветски подводници, които изпълняват задачи срещу немски военни кораби и подводници, базирани на наши черноморски пристанища. В териториалните води на „неутрална” България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари. В тяхна памет през 1969 г. Созопол е официално открит, тотално обновен през 2007 година.

И този ли паметник ще попадне на прицел един ден на българските русофоби?