„Написах тази книга като нещо, което може да бъде наречено обяснение в любов към БНР – към институцията БНР и към всички хора, които са работили, работят и ще работят там. Не съм човек, който особено уважава институциите, по-скоро съм нихилистично настроен. Но специално към Радиото се отнасям с дълбоко уважение, защото хората там са ми дали възможност да науча много и да покажа това, което съм научил. Така че винаги ще обичам Радиото, каквото и да се случва. Въпреки че и аз си имам своите критики и към БНР, и към себе си, и към всичко, което става там.”
С тези думи известният радиоводещ от програма „Хоризонт” на БНР Петър Волгин се обърна към събралите се на 21 март вечерта в книжарница „Хеликон”-Витоша в София многобройни интелектуалци, общественици, политици и журналисти за представянето на неговата книга „Живот в радиото”. Гостите бяха изпълнили и двата балкона на книжарницата, а и стълбите към тях.
Акцент в изказването на Волгин беше и свободата, която според него е неразривно свързана с БНР. Той изтъкна, че в днешното поляризирано време най-същественото разделение между хората е групирането им на такива, които обичат свободата, и такива, които не я обичат. Постави себе си в първата група, като обясни, че не му е интересно светът да е едноизмерен и да се следва само статуквото, а напротив, то трябва да се предизвиква, а хората да бъдат подтиквани към размисъл и действие.
Важно е да се отбележи, че няколко часа по-рано точно в същия ден, в който бе представена книгата на Волгин, журналистът стана и обект на яростни нападки от други медийни лица по време на дискусия в СЕМ, при това в негово отсъствие. Ружа Райчева публикува в offnews.bg подробен и красноречив репортаж за това с цитати от изказванията, като той бе споменат и на предствянето на „Живот в радиото”.
Своя отговор на тези грозни нападки, но и на много други, взимали го на мушка, Волгин даде в изказването си, посочвайки:
„Днес има много разделения между хората: на леви и десни, либерали и консерватори, националисти и космополити. За мен най-важното разделение е на хора, които обичат свободата, и на хора, които не я обичат. Ще кажете: ама как може да има хора, които не обичат свободата? Има. И като гледам какво се случва, май стават все повече.
Тук има един парадокс. Хората, които не обичат свободата, обикновено се наричат демократи, либерали, прогресивни. И това звучи много хубаво. Даже така ги наричат и доста анализатори. Известни психолози много ясно са обяснили защо има хора, които избират бягство от свободата. Затова аз няма да влизам в тези подробности.
Тревожното в днешния български случай е, че тези хора стават все по-гласовити. Ще чуете от обявяващи се за либерали, че не може да има две гледни точки. Трябва да има само една – позволената, политически коректната. И нищо друго, освен нея, защото то вреди.
Това не е само български, а и общоевропейски феномен. И го казвам с болка за европейската цивилизация, в основата на която в крайна сметка е свободата. Но тази цивилизация се превръща в момента в едно все по-затворено общество, все по-едноизмерно, все по-некритично мислещо спрямо догмите, които се налагат. И това е много тъжно.
Онова, което се опитвам да правя, както и много хора в БНР, е по някакъв начин да се съпротивляваме на тази тенденция, да се съпротивляваме на това светът да се превърне в едноизмерно пространство. Защото това е страшно. Струва ми се, че това е главната битка на днешния ден. Битката между хората, които искат да има различни мнения, различни виждания, и хората, които не искат това, искат да живеят в матрицата, да живеят в този много лесен, много предвидим, много скучен в крайна сметка свят. А това, което се опитваме да правим и аз, и други мои колеги в Радиото, е да направим този свят по-интересен.
В тази книга съм се опитал да разкажа как винаги съм се стремял да правя нещо различно, защото така ми е по-интересно. Много бързо ми става скучно и досадно от това, което по принцип се прави. Искам винаги да се правят някакви различни неща, които предизвикват размисъл, а ако предизвикват яд, още по-добре. Трябва да предизвикваме хората да се ядосват. Трябва да ги накараме да се ядосат. Защото само така се върви напред. Иначе стоиш на едно място, ако хората са доволни, ако не мислят.”
Развълнувани думи Петър Волгин каза за своя близък приятел и колега Божан Петров, който си отиде в края на април 2021 г. и на когото е посветил специална глава в книгата си:
„С него сме работили повече от 20 години. Той бе много интелигентен, разумен, знаещ, талантлив, но преди всичко добър човек. Това е много рядко срещано. Аз за себе си не мога да кажа, че съм добър човек. Беше прекрасен приятел. Невероятен съпруг и баща. Човекът, с когото съм се разбирал най-добре през всичките тези години. Това е невероятна рядкост, да имаш до себе си човек, с когото можете да се разберете от една дума, без дълги обяснения. И всеки, който го е изпитал, е щастлив, защото да намираш разбирателство в днешно време е адски трудно. С Божан успявахме да го направим. Личеше си по всички неща, които правехме заедно, които той правеше. Невероятно рядко е да срещнеш такива хора – с които можеш да си кажеш всичко и ответната реакция ще те обогати или ще те направи дори малко по-добър човек. За мен това е невероятно важно и съм много щастлив, че го срещнах и че дълги години бяхме заедно.”
Говорейки за Радиото, Волгин разказа, че още от дете е слушал в захлас различни радиопредавания, включително и по програма „Знание”, от които е научавал много. Изтъкна и свободния дух в Радиото, който се е усещал и по социалистическо време, като даде за пример изпъквалия още тогава „различен глас” на Виза Недялкова.
А за днешното време каза:
„Живеем в такова време, каквото ние сами си направим. Няма „такова беше времето”! Не, ние си го правим. И аз мисля да продължа да си го правя времето такова, каквото на мен ми харесва.”
За книгата му „Живот в радиото” говори доц. Вяра Ангелова, преподавателка във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски”. Тя припомни, че Волгин е бил „прелъстяван” и от телевизията в определен период на професионалната си кариера, но си „остана радиочовек”. Защото, както каза доц. Ангелова, „е разбрал, че в радиото има свобода на словото, а в телевизията суета на словото”.
Тя изреди няколко акцента в книгата и в спецификата на работата в радиото, изтъквайки като най-важен елемент на тази работа аудиторията, публиката. „Петър я вбесява и агресира, но и просвещава и вдъхновява”, отбеляза доц. Ангелова. Същевременно тя посочи и че „публиката постепенно изчезва” покрай новите технологии. Но подчерта също така и способността на Радиото да оцелява, защото постоянно се променя, като най-хубавото е такъв импулс да идва отвътре, а не отвън, от политически натиск.
След словата по представяне на книгата край Волгин се изви дълга опашка от приятели, колеги, участници в негови предавания, слушатели и читатели, за да го поздравят и да получат автограф върху книгата му. Сред гостите на представянето на „Живот в радиото” бяха Андрей Райчев, Ани Заркова, Александър Сивилов, Александър Симов, Валентин Вацев, Григор Сарийски, Дора Чичкова, Искра Баева, Петко Тодоров, Силвия Великова, Таня Величкова, Юрий Борисов, Юлия Владимирова и много други.
На своя профил във Фейсбук Петър Волгин написа на 22 март:
„Огромни благодарности на всички, които дойдоха на представянето на книгата ми „Живот в радиото” (изд. „Изток-Запад”) в книжарница „Хеликон”! Вярвам, че това е подкрепа не само за мен, а изобщо за това в България да има свобода на изказванията и на мисълта. В никакъв случай не бива да допускаме нашата страна да се превръща в място, където господства само една гледна точка и няма никакво друго говорене освен „правилното”.
Признателен съм на Любен Козарев, който не се уплаши да издаде книгата на „ужасния Волгин”, въпреки предупрежденията на „правоверните евроатлантици”.
За мен беше чест за книгата ми да говори доц. Вяра Ангелова, която е един от най-добрите познавачи на феномена Радио и автор на интересни и сериозни книги по темата. Още веднъж благодаря на всички!”
Волгин не е оставил без реакция и споменатата тук дискусия в СЕМ за автоцензурата, състояла се пак на 21 март, няколко часа преди представянето на „Живот в радиото”. Ето неговият коментар във Фейсбук:
„А, каква интересна дискусия се провела в СЕМ. Обаче най-интересното е, че някои от активно дискутиращите скромната ми персона изобщо не се притеснили от факта, че мен физически ме няма там. Или може би този факт ги е направил по-смели? Нали знаете, че има едни хора, които мълчат като мишоци, когато ви срещнат, но ако ви няма наоколо, не могат да спрат да говорят по ваш адрес. Понеже съм хуманист, обещавам, че няма да присъствам никога на подобни дискусии, за да могат дискутиращите да не се притесняват и свободно да си говорят каквото пожелаят”.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
