На 23 април т. г. предстои отбелязване на 100-годишнината от рождението на бай Радой, ако някои не само от Министерството на културата, т. нар. писателски и пр. творчески съюзи и т. п., се сети. Както не само за едни или други от тия-ония менестрели говореше нашенският Езоп: „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“.
Наближава денят на поредните избори.
„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“ – казваше неотклонно придържащият се към и следващ безукорно лявата линия всенароден любимец сатирик. А така също, че: „Когато си отидат отвратените, остават отвратителните.“. Но освен: „Търпи народът наш, той има петстотин годишен стаж.“, като познавач на народната душа още и, че: „Смеха – и глухите го чуват и слепите го виждат.“. Затова нека в първия, следващ Деня на хумора и шегата, за разлика от ония джентълмени, поканени някога на тържествена церемония по „изкъпване на белите лъвове“ на 1 април 1860 г., неусъмнили се в шегата водейки и съпругите си, известен поради това в страна им като Ден на глупците, мнозинството у нас се изсмее гръмогласно така, че да го чуят и видят всички – не само глухите и слепи – в България, а и по света.
* Радой Ралин
